Ние имаме място със стара къща в едно село на 50км от София. Родът ми е там от 17ти век или поне така пише по историческите книги. Мястото е супер, от едната страна е Витоша, от другата - Рила. Земята е много плодородна и през 90те от нея се изхранвахме. Сега правим освежителен ремонт на вилата, много добре става, но баща ми не иска и да чуе за обработка на земята. Явно трябва да взема всичко в свои ръце. Без да казвам голяма дума, мисля че би било прекрасно децата ми да растат там.
Как стигнах до това, накратко:
Преди 2 години бях изпаднала в някаква жестока депресия, в нищо не ми вървеше, изгубих си работата, приятеля, до голяма степен целия предишен живот. Тогава отидох на море сама, да си направя равносметка. Лекинко се забравих, стоях почти 2 месеца на морето, но в крайна сметка стигнах до извода, че единствения начин да имам всичко това, което искам и да върша нещата, които искам, е да се заселя там, на вилата. Месец-два след това ми попаднаха книгите за Анастасия, които прочетох на един дъх. От тогава работя в тази посока много активно и чакам с нетърпение магистрала "Люлин"
Бих искала да отида да видя как живеят хората в родовите имения, да взаимствам от начина им на земеделие, но вече сезона свърши. Мен студа не ме плаши, аз бих отишла първия уикенд на Декември. Ако искате, пишете. Ако не - здраве да е, и догодина може
