Форум Земя назаем

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Новини:

Автор Тема: Нещо като дневник  (Прочетена 1739 пъти)

triedin

  • Young
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 41
Нещо като дневник
« -: 05-02-2012, 00:19:50 »

Продължавам моите мисли извън темата за Пол Брег по две причини.Първо никога не съм го чел.Не мисля,че имам нужда някой  да ми обяснява  ползите от въздържането от хранене.И второ, просто споделеното ще излезе от рамките на въпросната тема.Дебатът се завъртя около една дума - гладуване.И въпреки,че положителните качества на тази терапия не подлежат на коментар,започване на гладуване без никакъв опит и някаква минимална подготовка си е само един най-вече психически тормоз с предизвестен край.И не виждам много смисъл от него.
За първи път опитах нещо като „гладуване“ преди...,(май,че не мога да пресметна годините),по повод една тривиална зимна вирусна настинка. Беше придружена  с типичните симптоми на тъй наречения грип – втрисане,главоболие,висока температура,болки в мускулите,усещане за отпадналост,изтощение.Тръшна ме както си пише в учебниците на тия дето уж полагат Хипократова клетва ,но за тях някой друг път (Malina, извинявай).Една от многобройните глупости,които съм чувал е, че в такива моменти човешкото тяло рязко отслабва и се нуждае от много храна,т.е. енергия за да се пребори – яж мама за да оздравееш.Само,че не е така.Примерът,който дава Христо е абсолютно точен.Когато се разболеят, всички животни не само кучета и котки спират да се хранят.Спират,защото се нуждаят от очистване и енергия.Храната не прави нито едното,нито другото.Да,така е.Храната не ни носи енергия,тя я отнема.Та прострял съм се аз на леглото  и се опитвам да си спомня дали пък вчера не съм изпил бутилка водка и след това съм теглил 17 тонен камион в състезание за “ Най-силния мъж на планетата“.Точно по такъв начин усещах главата и тялото си.При положение,че ненавиждам лекарства от всякакъв  тип, наистина се чудех,какво да предприема.
Бях още дете когато ми издадоха трети амбулаторен здравен картон,тъй като в другите два нямаше място къде да пишат.Тогава беше ерата на антибиотиците.А аз съм тествал всички постижения на фармацевтичната мисъл от онова време,поне според майка ми.И това,благодарение на един тъй наречен доктор,който вместо само излишната е решил да ми извади и трите сливици.След това болницата стана нещо като втори дом за мен,а белите престилки и лекарствата най омразното нещо на света.Как да забравиш онези кръгли метални контейнери от които някаква сестрата (защо ли я наричат така) изваждаше една спринцовка и с някаква предоргазмена усмивка да ми я забиваше отзад.Като,че ли от моята инжекция зависеше дали ще се радва на „уважение“ от страна на мъжа си,вечерта.Шегата настрана,но наистина много мога да разказвам.
Всъщност,ясно си беше,че така или иначе след няколко дена пак ще съм на крака,но тогава това ми изглеждаше толкова близо,колкото и деня в който учените ще открият хикс бозонът в Големия адронен колайдер,разгадавайки тайната на Сътворението.И тогава реших да пробвам нещо от една случайно попаднала ми книга в която някой си Петър Дънов, пишеше някакви странни неща на един още по-странен език.Но те колкото и да бяха странни ги чувствах някакси много близки.И какво направих всъщност.Не,че изпитвах глад,но категорично отказах да приема каквото и да е храна.Затворих очи и започнах да си представям как ме огрява слънцето.Представях си как ме милват лъчите му и този момент ме изпълва с топлина и спокойствие.И в същото време почнах да благодаря за болестта.Благодарих,че ми е пратена за да ме пречисти.Направих това няколко пъти през деня.Не помня за по колко време,но го правех искрено и на другия ден наистина вече бях на крака.Сигурно звуча налудничаво,но си беше точно така.Същевременно загубих апетит за няколко дена.Не съм ги броил и едва ли са повече от два три дена,но не изпитвах нужда и не консумирах храна през тези дни.След този случка отношението ми вече към много неща се промени.Включително и към храната.Започнах да се интересувам от съвсем различни неща.Да ме вълнуват съвсем други въпроси.Но това е друга тема.Ще се огранича в следващите постове с опита си с нехраненето.С гладуването е ясно,завършваше катастрофално.Усещанията ми бяха,точно както ги описах в предния пост.
Активен

triedin

  • Young
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 41
Re:Нещо като дневник
« Отговор #1 -: 05-02-2012, 17:19:17 »

В тези опити с гладуването нямаше и грам мотив свързан със здравето ми.В интерес на истината смятам себе си вече за здрав човек.Целта ми беше като се замисля сега,май да намеря на Мойсей жезъла :).В този период бях затънах до шия в езотерика и ню-ейдж.Бях открил Спиралата и денонощно поглъщах от тази библиотека каква ли не без изобщо да подбирам.Беше нещо съвсем ново за мен.Започнах да се ровя из форуми и сайтове за всякаква информация.Минах през всевъзможни учения. Желанието ми да достигна до духовно просветление вече почна да се превръща във фикс идея.Бях обсебен.Както и да е това отдавна е минало,което ми донесе много неприятности,но и много опит.Та въпросните опити за гладуване имаха такъв произход.Бяха си живо наказание за човек без никаква култура на хранене.Не е възможно да си нагъвал всевъзможни боклуци цял живот и да започнеш да гладуваш от раз.И съвсем нормално вместо да срещна архангели и херувими в съня си, срещах  единствено кюфтета и кебапчета.С времето се промени изцяло отношението ми към храната,справих се и с алкохола и цигарите.Но това си е дълъг процес.който включи и  личностна трансформация и осъзнаване.Като споменах цигарите нека Ви споделя как се отървах от тях.Двадесет години се борих с този отвратителен навик.
В една своя книга, Ошо разказваше как е помогнал на някого да се избави  от тях.Методът не беше нещо сложно,напротив.Целият трик се състоеше в дълбокото осъзнаване на самия процес на пушене.Та Ошо му предложил да го превърне в ритуал.Тоест всеки път,когато му се припуши да не запали машинално цигарата,а да го направи бавно,с цялото си внимание.Така и правих  и аз, следвайки  написаното.Когато се появеше  желанието за една цигара,просто се спирам,отварям кутията много бавно,също толкова бавно и внимателно изваждам цигарата,потупвам я,помирисвам,радвам и се.Все пак толкова години все пак тя си ми е неразделен спътник трябва да и отделя подобаващо внимание.Паля я внимателно и вдишвам,дълбоко.През цялото време се стремя да не мисля за нищо друго, само за този миг.Като,че ли покрай мен няма нищо друго,само аз и моята цигара.Старая се да усетя всеки детайл,да осъзная всеки миг,да се слея с нея.Вдишвам дълбоко цигарения дим,докато изпълни цялото ми тяло,почти като пранаяма и си представям как димът изпълва дробовете ми.Отново и отново.И така до края в пълно съзнание,.И така пушех по този начин известно време.Правих го и пред огледалото и се наблюдавах,пушех и се стремях да се наблюдавам и отстрани,но най важното беше да не го направя машинално,по навик.Не ми трябваше много време да осъзная цялото си безумие.Това всъщност беше и идеята на ОШО.Да се спрем да правим всичко като роботи.Да бъдем осъзнати,будни.После ми беше достатъчно просто да визуализирам този мой ритуал.Сега ми е смешно дори.
Активен

triedin

  • Young
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 41
Re:Нещо като дневник
« Отговор #2 -: 07-02-2012, 23:36:52 »

Разказвам всичко това с една единствена цел.Моето житие далеч не е толкова важно.Но когато става въпрос за гладуване или нехранене/не претендирам,че това е най-подходящата дума/ основателно възникващ въпрос е как да елиминираме глада без това да ни носи вътрешен дискомфорт.Моето мнение и опит е,че единствения начин е да променим своето съзнание Трябва да се разделим със своите системи от представи,вярвания и предрасъдъци относно храната.Да спрем да слушаме,какво ни казва умът ни.Защото ще се впуснем в идеи,изводи и всякакви измислици,които ще доведът да вътрешни конфликти и бъркотия.Но преди това е нужно е постепенно да се премине към здравословно хранене.Организмът на човека не е превикнал към резки промени.Той реагира много по-неусетно,ако всичко се прави стъпка по стъпка.Рязкото спиране на хранене е стрес за него,който може да има понякога неочаквани последици.
Много хора са свикнали да вкарват,какви ли не боклуци в устата си.За мен първи в списъка на които трябва да се сложи край са алкохола и цигарите.Какъв метод ще се използва не е важно..Дали ще осъзнаваш безмислието или вредата от употребата е без значение.Важен е резултатът.Без такъв да говорим за осъзнаване е нелепо. Аз разказах за себе си не от желание да се изтъкна с нещо.На абсолютно никой освен мен не му пука дали пуша или не.А защото по този начин,чрез съзнателно деавтоматизиране на всичко, което правим според мен можем да се отървем от всякакви вредни навици.Включително и в храненето.А това е следващата стъпка – намаляване  и постепенно отказване от всякакви пакетирани,консервирани,бланширани и не знам какви си още продукти.Едва ли на някой не му е ясно още,че тези „храни“ създават зависимост.
http://frognews.bg/news_23795/Loshata_hrana_po-opasna_ot_narkotik!/
Опитите на хора, приемащи тези боклуци да гладуват ги поставя в незавидна ситуация.На един веган му е много по-лесно да премине някакъв цикъл на гладуване,отколкото човек свикнал вечер да се тъпче пред телевизора с каквото му падне.Постепенно трябва да се премахват месото,млечните продукти,готвената храна.Докато остане единствено това,което за приемане е достатъчно да бъде измито и нарязано.Едва тогава може да се пристъпи спокойно към гладуване.И стигаме да същината на въпроса - как все пак да се преборим с апетита?
Активен
 

Страницата е създадена за 0.07 секунди с 22 запитвания.