Температурата е аларма за проблем. Ако пием лекарство за смъкване на температурата, чупим алармата, но проблема си остава, дори задълбочава, защото не оставяме тялото да си свърши работата. Когато дигнем температура, обикновено нямаме желание за храна, то и не трябва да се насилваме да ядем, по-добре да не ядем, само да пием течности.
Преди 2 години имах температура 37,8 и се чувствах много, много отпаднала. Чудно ми беше защо, при положение, че температурата не е толкова висока. Силно ме тресеше, беше ми адски студено, място не можех да си намеря. Само лежах и дори нямах желание за живот. Ей така се сетих за една книга - Водолечение. Викам си - така ли, ей сега ще ти видя сметката. Взех един леген с вряла вода, сложих много морска сол, потопих си краката, увих се с много завивки, врътнах духалката на макс, в стаята стана непоносимо горещо, но на мен все още ми беше студено. Като си постоях така 10тина минути, се завих през глава, още ми беше адски студено. Никой друг не можеше да стои в стаята от жега. Ту се унасях, ту се поразмърдвах от студени тръпки. По едно време започнах да се потя, станах вир вода мокра, преоблякох се, и пак се завих, пак се изпотих, преоблякох се и пак се завих, и така 5-6 пъти. Докато след поредното изпотяване изведнъж ми светна, почувствах се изведнъж много добре, станах една жизнена и енергична, обзе ме отново радост и желание за живот
. Като цяло това лечение ми отне около час - час и половина без да пия никакви лекарства и добавки, хомеопатии и т.н.
След това споделих това преживяване с една докторка и тя каза, че съм имала късмет, че температурата не е била над 38 градуса. Защото тогава не бива да се загряваме допълнително. Но ето - така почувствах, че трябва да направя и си помогнах. Но в действителност като малка имах 40 градуса и ме увиваха в чаршафи с оцет и то на няколко пъти, защото те изсъхваха бързо на мен. След 4тото-5тото намокряне помня, че се оправих, иначе бях съвсем омаляла.
...
Задачите винаги ще ги има, ден след ден всеки ден, но те не са по-важни от нашето здраве
