Много хубава тема
Това е част от книгата "Опитът на един глупак".Много точно е описано,кои хора и защо оздравяват.Книгата е много забавна и обяснява мисленето на хроничният болник - неудачник.
Логически подходПринципът е: ти първо ми дай, после ще ти кажа „благодаря”
- Ти къде ни водиш, логико?
- По пътя за никъде.
Но защо да ходите,
щом Вече сте там?
Наистина е нелогично да благодарите, преди да сте получили нещо. „Благодаря" ще кажете, когато видите резултата.
Десетки години болният се мъчи да оздравее, подхождайки към проблемите на здравето по пътя на логиката. Той казва: „Първо ми дай здравето, после ще повярвам в резултата и ще се порадвам."
От гледна точка на нормалния човек той постъпва правилно, тоест радва се чак след като види резултата. Логично е.
Ефектът е налице, идва вярата, после се подобрява настроението и естествено „мускулният корсет" (осанката и мимиката) са на победител. Лицето е доволно, грее в усмивка.
Но дотогава вади умен сурат: „Съмнявам се!" Иска си нормален дрискалник без хемороиди. Ето схемата на поведение при типичния нещастник.
Съмнявам се, не вярвам, надявам се и т.н.
Първо ми осигури резултат
после ще повярвам.
Тогава ще си оправя настроението
и „мускулният ми корсет" ще стане като на щастлив човек.Наистина как бих могъл да повярвам в оздравяването си, ако десетки години не съм бил здрав? Не вярвам!
Щом не вярвам, организмът ми не е мобилизиран, щом не е мобилизиран, значи няма да оздравея и ще имам още по-убедителен аргумент да не вярвам.
Край! Кръгът се затвори. Капанът щракна.
Ето това е логиката на смъртта, логиката на самоубиеца, логиката на нещастника и неудачника. Той е прав, безкра-а-айно е прав откъм своя гьол.
Но в този гьол няма нищо друго освен застояла смрад!
Къде е пътят, изходът, тунелът към целта?
В задника, скъпи, в задника!
Трябва да станеш куку
от гледна точка на нормалните,
тоест болните!
Готов ли сте да обърнете всичко нагоре с краката? Тогава да осъществим съвсем нелогичен
подход към логичното заклещване в болестта.
Отначало - „мускулният корсет", тоест изправяме гръб, изпъваме рамене и разтегляме устата до ушите. С други думи, съзнателно възприемаме осанката и мимиката на ПОБЕДИТЕЛ.
После изкуствено предизвикваме вътрешно състояние на радост.
След това формулираме мисления образ на оздравяването - с усилие на волята се самопринуждаваме да повярваме в успеха на оздравяването.
При това поведение резултатът ще е винаги с вас дори без да сте го желали!Вижте примерната формула на поведение на „необикновения" човек, който е обречен на успех.
Волево усилие
„мускулен корсет
настроение
вяра
резултат!Да проверим ли как работи настроението? Създайте усмивка на лицето си, ако обичате.
На това ли му викате усмивка? Да-а-а!
Я да се видят всички зъби! Ако сте без зъби, да ви видим венците!
Глътнете си корема, приберете го от коленете!
Не ще, а?
Главата - право към тавана! Още, още, още -темето нагоре. А сега раменете. Още нагоре, още, още. Добре!
Къде усетихте изтъняване?
Където теоретично би трябвало да е талията? Чудесно. Оставаме да седим с тази идиотска усмивка.
Какво ще стане?
Ще се получи несъответствие. Центърът за обработка на информацията пита мускулите:
- Какви са тия маймунджилъци? Мускулите отговарят:
- Какво да правим - центърът на волята ни кара!
Щом се промени „мускулният корсет", принудени са да се променят емоциите и мислите, тъй като те се синхронизират с емоционалния център.
Така стигаме до същинското действие на механизма.
Съществува център за синхронизиране на мускулите, настроението и мислите. По-просто казано, емоциите достигат до мозъка по кръвен път и влияят върху състоянието ни.
Представете си следната ситуация. Три часът през нощта. Той (тя) не е вкъщи. Вие яростно създавате „план Барбароса": щом се появи той (тя), какво ще кажете, къде ще ударите...
Предлагам ви да участвате в следния експеримент.
Застанете пред огледалото, опънете фалшива усмивка и останете така пет минути. След пет минути ще започнете да се радвате и мислите също ще ви преподнесат сюрприз.
Изведнъж ще осъзнаете как се радвате, че го (я) няма вкъщи.
Те са трима братя. Мисловният център, емоционалният център и центърът за волево управление на „мускулния корсет". Те са навързани като черва. Единият „тръгне" нанякъде, другите - веднага с него. И все са на един акъл. Единият каже:
- Тая е гъска!
И другите двама, дори да не са съгласни, кимат:
- Да бе, наистина страхотна гъска!
Следва въпрос с повишена трудност. Кое е по-лесно: да се подобри настроението, да се промени мисленето или да се поддържат мускулите в определено състояние? Кое? Настроението? Грешка!
Настроението е като капка живак. Податливо е на всяко движение и също толкова отровно (при повечето хора за съжаление). Можете да го запазите няколко секунди, но само да си отклоните вниманието - и то се е променило.
Между другото как сте с настроението в момента?
Автор
Тема: "Ако болният иска да живее, лекарите са безсилни" (Прочетена 3775 пъти)