Напоследък все повече се изтъква лошия здравен статус на населението. И с право. Колко са тези, които могат да заявят, че през изминалите 10-15-20 или повече години не са боледували от нищо друго освен от обикновена настинка или хрема. Е, аз пиша от позицията на малцинството. Споменатите две неразположения /които медицината квалифицира като болести/ ме спохождат веднаж на 4-5 години, когато през зимните месеци прекаля с разходките. И нека тези, които все пак се престрашат да прочетат оставащите редове да имат предвид, че пиша от позицията на здрав човек – т.е. моята логика и съответните ми действия дават желания от мен резултат.
ПЪРВО ЗА ЛОГИКАТА
Логиката предполага предположение, което при приложение на практика дава съответния резултат. Когато той не е налице не се сърдете на фактите, а търсете логиката на друго място. Ето един пример. Предположение: Напредъкът на медицинската техника и технология спомагат за повишаване здравния статус на населението. Приложение на практика: Звучи добре но резултати има само при животоспасяващи ситуации. А да си здрав не означава само да си жив. Извод: Съвсем очевидно е, че здравето не е следствие на технологичния напредък в медицината.
СИСТЕМАТА
Всеки е чувал за СИСТЕМАТА ЗА /НА/ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ. Някои я одобряват, други не, но е факт, че тя регулира отношенията между търсещите здраве и всички останали, от които зависи какво ще получат първите. За да изясня ситуацията нека първо видим участниците, т.е. компонентите на тази система:
1. Пациенти – те са тези, без които системата губи смисъл.
2. Здравни заведения – там болните очакват да възстановят здравето си.
3. Индустриални предприятия – те произвеждат медицинска техника и лекарства.
4. Аптеки, дрогерии и т.н. продаващи лекарства.
5. Държавата – тя създава механизъм за регулиране на отношенията в системата /включващ законодателство, здравна каса, надзор .../.
И така, за да не ви измъчвам хващам бика за рогата задавам фундаменталния въпрос: Какъв е характерът на тази система? Каква е тя изначално? И веднага отговарям. Това е търговска система. Ще се обоснова защо.
1. Всеки, решил да предоставя здравни услуги, медицинска апаратура, лекарства и т.н. се регистрира като търговец, т.е. той е първо търговец и после какъвто и да било друг.
2. Всички участници в системата влизат помежду си в търговски взаимоотношения. Получаващият услугата я заплаща независимо дали на 100% сам или в някаква степен чрез здравната каса. Не се заблуждавайте, държавата е най големият клиент на регистрираните в системата търговци и има чисто търговски връзки с тях.
Какво следва от горните констатации:
1. Участниците в системата се подчиняват на търговските правила и търговската логика.
2. Критериите за оценка на работата на системата трябва да изхождат от гледна точка на търговията.
Стигам до моята логика: Системата работи добре. Ще кажете: Как така, като населението все повече боледува. И веднага ви припомням – това е търговска система. Оценявайте я според търговските критерии. Колко процента от доходите си харчи българинът за здравеопазване? Вероятно най-високият процент в ЕС е у нас. Ето Ви го най-добрият показател за оценка. За онези, които възнегодуват, че игнорирам здравето ще кажа: Замислете се къде то има място в търговията. Не виждате? Лошо! Здравето е най-добрата реклама! Запомнете го!
ЧОВЕКЪТ В СИСТЕМАТА
Нека сега Ви изясня позицията си относно ползващите услугите в здравеопазването. Не бързайте да отричате системата. Това е все едно да отречете държавата или себе си. Тя /системата/ реално съществува и докато не я променим ще се налага да се съобразяваме с нея. Забележете, не казвам да и се подчиняваме, а да се съобразяваме с нея.
Първото и основно нещо е да научим кои сме, т.е. каква е нашата позиция и каква роля играем. Независимо, че ни наричат пациенти, ние сме клиенти! Нали така се определят участниците в търговския процес, които потребяват стоки и услуги. И след като сме такива би следвало да изясним какво означава това. Когато някой търси нещо на пазара обикновено има предвид да намери най-доброто на поносима цена. А знаем ли кое е най-добро за нас?
ТЪРГОВЕЦЪТ В СИСТЕМАТА
Сега да изясня позицията на търговеца. Той ще ви обясни кое е най-добро за Вас, но винаги ще има предвид, че гони първо собствените си интереси, т.е. ако нещо не е добро за него то той няма въобще да Ви го предлага.
Едно кратко отклонение. Винаги са ни учили, че докторите са голяма работа, трябва винаги да ги слушаме и никога да не оспорваме предписанията им. До къде ни е довело това? Отковорете си сами. Обаче не забравяйте! Докторите са или търговци, или служители в търговски предприятия. Когато действията им противоречат на търговската логика, системата ги отстранява.
Връщам се към търговеца. При него идва клиент, възпитан да слуша безропотно дадените му указания. Мечтана ситуация! Когато клиентът не знае кое е най-добро за него знаете ли какво получава? Ами най доброто за търговеца. Не си мислете, че това винаги е най-скъпото или онова с най-голяма печалба. Подценявате добрите търговци. А тези в здравеопазването са наистина такива – от най-добрите! ПЕРФЕКТНИЯТ ТЪРГОВЕЦ ЩЕ ВИ ПРЕДЛОЖИ ОНОВА, КОЕТО ЩЕ ВИ НАПРАВИ ПОСТОЯННИ КЛИЕНТИ!!! Дори само това да проумеете ще е имало смисъл да пиша тези редове.
АПТЕКИТЕ, ДРОГЕРИИТЕ И ДРУГИТЕ ТЪРГОВЦИ НА ДРЕБНО В СИСТЕМАТА
Тях не ги бройте за фактор. Те зависят от поведението на големите в бизнеса, които на практика притежават и големите вериги аптеки /най-често с подставени лица, за да замаскират конфликта на интереси/. Изпълняват ролята на трансмисия между производители и клиенти. Личният им принос в системата се състои в продажбата на лекарства на онези, които не искат лекарски съвети или не могат да си ги позволят. За лекарствата с рецепта заслугата на докторите е решаваща.
ДЪРЖАВАТА В СИСТЕМАТА
Тя приема съответните нормативни актове, регулиращи отношенията в системата и контролира тяхното прилагане. Онези, които си мислят, че държавата определя правилата са доста заблудени. Крупните производители имат лостовете за управление в ръцете си и дали ще има един или друг вид регулация зависи само от тях. Държавните чиновници по правило са ниско платени и съответно корумпирани /България е на челно място по корупция в ЕС/ и приемат онова, за което са получили съответния стимул.
ПРИЧИНАТА, СЛЕДСТВИЕТО И ЛОГИКАТА В СИСТЕМАТА
С оглед изяснените позиции на страните в процеса, наречен здравеопазване нека гледаме без розови очила случващото се около нас. Без болни няма система за лекуването им, а без тяхното увеличаване не е възможен растеж и подобряването на търговските показатели. Следователно без системата да създава болни няма как да оцелее и да се развива. От което пък следва, че първа грижа на системата е да създаде условия за развитието на болести.
Да дефинираме понятието болест така както го разбират докторите. А то накратко е „съвкупност от симптоми”. Някой питал ли се е какво е симптом. Аз ще ви кажа. Това е реакция на организма т.е. по същество той е следствие. Колко от вас се питат за причините, пораждащи го? Какво правят докторите? Онова, което търговската система очаква от тях – борят се с болести т.е.насочват се изцяло към симптомите /следствието/, а не към причините. Защото без причини няма болест, а без болест системата рухва.
Нека вземем за пример най-баналното. Грип. Индивидът Х вдига температура, кашля, изпитва неразположение и т.н. Идва доктора и казва, че това е грип и трябва да се лекува като се свали температурата със съответното лекарство, да се спре кашлицата с друго лекарство и да се убие вируса с антибиотик. Голям процент от клиентите /наречени пациенти/ спазват това указание. И какво следва? Според медицината, ако няма отрицателна реакция към някое от лекарствата, след няколко дни грипът отминава. А питали ли сте се какво става, ако не спазите указанията на доктора и пиете чай с мед и лимон? Ами същото, само че без опасността от усложнения. Не е случаен вицът, че грипът при прием на медикаменти отминава за седем дни, а без тях - за една седмица. Има обаче една огромна разлика. Когато организмът се справи сам с елементарната болест грип, той изгражда имунитет, за разлика от медикаментозното лечение. А естествено изграденият имунитет е враг № 1 на системата, защото намалява броя на болните.
Когато на някой му светне лампичката и попита доктора за причината ще получи стандартното обяснение, че вирусите разболяват хората. Е да де ама и аз гълтам всякакви вируси, но не се разболявам. След като докторът бъде притиснат в ъгъла със съответната логика си признава, че причината за болестите е отслабването на имунната система. Питате се дали той ще промени поведението си след разговора. Не разбира се! Гладен ли да остане?
РАЗВИТИЕТО НА СИСТЕМАТА
Няма да се спирам на историята на фармацевтичната индустрия. В интернет има достатъчно информация за желаещите да я намерят. Ще се спра на условията предполагащи сегашния възход на системата на здравеопазване. Здравните услуги повишават оборота когато се увеличава броят на хронично болните и особено на онези с повече от едно заболяване т.е. те са необходимо условие и най-важната предпоставка за „здравето” на системата. Иначе казано не може да се очакват големи приходи от здрави хора, а от мъртви още по малко. Истината е някъде по средата.
И така как здравната система подсигурява развитието си? Т.е. как от здрави хора се произвеждат пациенти? Има няколко метода:
1. Култивиране на убеждения у здрави хора, че са болни. Например настинката бива третирана като болест, а тя е най-обикновена предпазна реакция на организа. Някои доктори дори предписват антибиотици „за всеки случай”. Замислете се и за други такива и сами ще ги откриете. А дали е случайно, че преди да роди, жената ползва „болнични”?
2. „Борба с болестите”. Както вече отбелязах, според съвременната медицина болестта е съвкупност от симптоми т.е. от реакции на организма. Докторите броят за излекуван онзи, при който са туширани симптомите. При този метод причината за болестта остава и не само, че не се подобрява, но и след време се проявява в нова, обикновено по-тежка болест. Например: когато при хрема бъде предписан медикамент за отпушване на носа, неговото действие е преди всичко да запуши порите, през които излизат секретите, а с тях и доста токсини, които оставени в тялото ведно с токсините на самия медикамент са предпоставка за отслабване на вътрешните органи и причина за нови болести.
3. Разрушаване на имунната система още от най крехка възраст чрез имунизации, ваксиниране и т.н. „мероприятия”. Няма да се спирам подробно да обяснявам какъв е механизмът на действие на подобни гадости. В интернет вече има достатъчно информация, вкл. документални филми. Интересуващите се ще ги намерят лесно. Даже напоследък се опитват да наложат в САЩ доживотна задължителна ваксинация против няколко вида болести.
МИСЛЕНЕТО И ДЕЙСТВИЕТО
И така, какво да направим, за да подобрим положението си. По-правилният въпрос е: Какви условия трябва да създадат хората за да могат да подобрят и опазят здравето си въпреки системата?
1. Мислене. Под това аз разбирам да се прави разлика между причина и следствие и да се търси логиката помежду им. За съжаление повечето от нас не са на това мнение. За мнозинството мисленето означава при определен проблем да потърсят готово решение, измислено от някой друг. Ами ако този някой друг е измислил и проблема с идеята да предостави после и „решението” му?
2. Изясняване на това що е здраве и какво е нужно за опазването му.
Според мен здравето не е просто липса на симптоми. То е динамично състояние, изискващо ежедневни грижи за поддържането му в оптимални или поне достатъчно приемливи граници. На първо място умствена, психическа и душевна устойчивост и уравновесеност. Там, където не е налице може да се постигне чрез съответните практики. След това да следим какво влиза в нашия организъм и какво излиза от него /вода, храна, въздух, напитки, цигари мисли, чувства, емоции/и да сме наясно от какво е нужно да се „лишим” в името на качеството ни на живот. Не на последно место е и двигателната ни активност. Все пак човекът е динамична система.
3. Изграждане на навици за поддържане на добро здраве. Без тази точка горните две са без смисъл. Тук идва и трудната част. Повечето от онези, които разбират всичко до тук не стигат до никъде, защото не предприемат нищо.
СЪЗНАНИЕТО И ПОДСЪЗНАНИЕТО
Действията на хората се управляват от два вида мислене:
1. Съзнателно мислене. То командва онези наши действия върху които сме се съсредоточили пряко. Това най-често се случва когато работата има елементи на творчество и по-малко рутинни действия.
2. Подсъзнателно мислене. Него бих го определил като квази мислене /т.е. не същинско мислене/. При него действията /по правило над 70% от тях/ се ръководят от навиците.
СИЛАТА НА НАВИЦИТЕ
Казвам, че изграждането на навици е най-трудната част от пътя към здравето, защото съм го забелязал при над 90% от онези, които се съгласяват с моята логика. Освен съгласието е необходима и промяна на начина на живот т.е. отказване от стари навици и изграждането на нови. Навикът се изгражда чрез повторение. Необходими са /според психолозите/ поне 6 месеца през които новото действие да се извършва съзнателно. Иначе казано трябва да се осъществи рекултивиране на подсъзнанието чрез съзнателни действия в продължителен период от време.
Кои са основните пречки:
1. Стари навици – за да отшумят е необходимо дори повече време, отколкото за изграждането на нови такива.
2. Околна среда – страх от подигравки, сътресения при редуциране или прекратяване на отношения с онези, които ни пречат да се променим, вероятност от неприемане на промяната от най-близките.
3. Преодоляване на зависимости – не става въпрос само за наркотици, алкохол и цигари. Много от нас не осъзнават от колко неща са зависими. Ето два примера: Първият е храни със силни добавки за овкусяване /колко хора се интересуват има ли ги в продуктите, които купуват и дали и как се изписват на етикетите/. Вторият е гледане на телевизия. Някой интересува ли се как влияе на мозъка. Екрана излъчва на определена честота. Запознатите с материята са наясно, че това е честотата на която работи и подсъзнанието. Помислете малко и ще се досетите за още много други примери.
КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Ами първо мислете и после действайте. В древността някой беше казал: „Мисля, следователно съществувам”. Всъщност тези редове са за онези, които мислят, пък дори и да не е правилно и логично, но все пак се опитват. Така като проследят логиката на един успял да запази и поддържа здравето си човек ще е малко по-лесно да намерят своя път към пълноценен живот. А останалите? Ами те не съществуват!
