Начало   Помощ Вход Регистрация  
Форум Земя назаемПречистване на духа и тялотоЗдравеТема: Хомеопатия и странични ефекти
Страници: [1] 2 3 4 5 6 7 8 ... 12   Надолу
Изпечатай
Автор Тема: Хомеопатия и странични ефекти  (Прочетена 122345 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
monika
Jr. Member
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 75


« -: 18-01-2013, 10:48:15 »

Здравейте,
нека всеки сам прецени ,но това са цитати от статии и др. които ме убедиха,че Хомеопатията без значение коя не е безвредна!

Въведение в Хомеопатиятаоктомври 10th, 2011
Статията е предоставена с любезното съдействие на списание   „Класическа хомеопатия“.
 

Маргарет Тайлър
 
Д-р Кент, д-р Гибсън Милър и други известни хомеопати, в резултат на дълги години успешна работа и опит, могат да Ви кажат как да практикувате. Аз пък, в резултат на няколко години лоши предписания и много провали, се чувствам достатъчно квалифицирана за да ви кажа как да не го правите.  Имах възможност да получа блестящи мигове на просветление и радост, когато нацелвах точното лекарството. Това се случваше достатъчно често, за да поддържа ентусиазма на оптимиста, какъвто съм аз,  но ако направя равносметка, практиката ми беше провал и понеже това може да помогне на някои от вас, аз ще се опитам да ви кажа защо.

Хомеопатията, такава каквато я знаем, е работила и пак би работила успешно. Тогава, обаче,  аз още не я бях усвоила добре. Моите идеи бяха твърде груби, методите ми не почиваха на закони и нямаха фокус, така че можеха да ми служат само в редки случаи. Силата беше там, достатъчно мощна, за да може осветяващият проблясък да засвидетелства своето присъствие; но аз не можех да се опра на нея с доверие по всяко време и да я накарам да работи тихо и сигурно. Силата би работила за тези, които я разбират, които могат да разпознаят и използват  нейните закони, ограничения и особеностите на нейната проява. Накратко, аз не си бях научила философията … да ви кажа истината, аз не знаех, че е имало някаква философия за научаване. А без тези знания, някой който използва хомеопатични лекарства, дори хомеопатично, не е хомеопат и никога няма да постигне нито постоянни, нито задоволителни резултати. Дори може въобще да не разбере значимостта на резутатите, до които достига, нито да знае какво да  прави  с тях.

ЗА ДА ОВЛАДЕЕШ, ПЪРВО ТРЯБВА ДА СЕ ПОДЧИНИШ

Запомнете, че това което изисква силата, е подчинение. Електричеството е голяма сила, никой не се съмнява в нейното присъствие; така както грохотът, последвал искрата от зората на времето се е оказал твърде силен довод дори и за най-закоравелия скептик. За да овладее тази сила, човек трябва да я уважава по свой особен начин,  трябва да и се подчини, да я насочва по нейните собствени канали, съобразявайки се с идиосинкразиите й една по една, които да опознае и открие по-добре. Само чрез предано подчинение към силата-учител, тя може да склони да работи за човека, чрез покорство като нейн роб. Същото е и с хомеопатията. Няма готови и утъпкани пътища. Едно дете може да удари една котка и да получи искри, но за да получите стабилно, използваемо електричество, което да задвижи машини или да освети един град, или да опаше земята, това изисква строго съобразяване с всички известни правила.
Нито една голяма сила не работи без определени закони и ограничения и ние трябва да вземем предвид това или ще се провалим. И в хомеопатията, както при електричеството, ние имаме или нещо, или нищо! И двете са шеметно неуловими – могат да бъдат разпознати само по резултатите. И при двете няма полумерки. Всичко трябва да е наред при вашия метод, ако трябва да протече електричество или процес на излекуване. Една искра тук и там, дори опустошителна, не върши работа. В това ще се убедите сами, резултатите ще са обещаващи, ако вие можете да подобрите вашите методи на работа.

ПРЕДПИСВАНЕ ЗА БОЛЕСТТА

Предполагам, че за един хомеопат, често първата фатална стъпка е да маркира болестта и след това лекарствата, които са подходящи за нея.  Да лепнем етикета „ревматоидни лекарства“ на Rhus и Bryonia и след това да правим нашия избор между тях, а след това да хвърлим вината на хомеопатията, когато лекарствата се провалят при случай,  който изисква Sulphur или Tuberculin, или – зъболекар;  да смятаме Sulphur и Graphites  като „кожни лекарства“ и напълно да изпуснем случаи, (и те не са малко), които изискват Pulsatilla;  да оставим Sepia настрана, като „лекарство за женски оплаквания“  и да се присмиваме на колега, който се осмелява да го даде на бебета.  Ако трябва да използвате хомеопатията така, както заслужава, вие ще трябва да лекувате индивидуални случаи: като например Sepia за туберкулозен дактилит, като единствено показано лекарство!  Гуша, дори и с натрупване в десния лоб /не в левия/ – със Sepia (скоро показах такива случаи на Британското Хомеопатично Общество); запек с Rhus или Variolinum (както д-р Бърнет)  или (както предписа един от нашите колеги наскоро) нощна гастралгия, придружена от загуба на тегло с една единствена доза Syphillinum.   Ако сте решили да работите, просто оставете болестта и се обърнете към пациента. Не трябва да казвате „това е един случай на ревматизъм, може да опитам Rhus, защото Rhus е много добро лекарство за ревматизъм“, а „това е пациент Sepia и каквото и да я боли, тя има нужда от Sepia и от никое друго лекарство“. О, ако аз знаех това от самото начало!

И заради вас самите, не бъдете готови да кажете „Аз опитах хомеопатично лечение на този случай и се провали“. Запомнете, вие сте този, който се е провалил, не е била хомеопатията. Силата е била там през цялото време, просто вие не сте успяли да я приложите. Кажете това на някой, който разбира и той ще ви погледне замислено. Вие почти сте се предали на вашите собствени ограничения.

ТВЪРДЕ ЧЕСТОТО ПОВТОРЕНИЕ

Сега, второто фатално препятствие е кабалистичното „t.d.s.“ – terdie sumendum (което разбиращите запазват като наименование за Placebo). Това е навредило на много повече брилянтни хомеопати в началото на тяхното развитие, отколкото можем да си представим. За някои, които наивно си представят, че правят първокласна хомеопатия, също така погрешна е формулата “Веднъж седмично“. Когато аз започнах кариерата си на провали и лоши предписания, виждах всички да дават лекарства „t.d.s.“ – при хронични случаи „за всеки случай“! И ненаучила се още да предписвам, аз стремително се втурнах към ямата.

Напразно протестираше моята майка – тя се бе научила на добра хомеопатия през по-ранните години.

„Твърде неправилно е“, казваше  тя, „да даваш така лекарства и то за седмици напред. Това въобще не е хомеопатия. В момента, в който има подобрение, трябва да  спреш и да повториш по-късно и то само тогава, когато симптомите се върнат непроменени“.  Но „t.d.s.“ навсякъде беше правило, и въз основа на негоаз продължавах да се „развивам“. И така, знаейки че потенциите работят, аз давах 30С и 200С три пъти дневно или един или три пъти седмично, както ме направляваше духът, непредугаждайки, че ако човек трябва да играе „t.d.s.“ играта, добре е да приложи лекарството в  неговата най-ниска потенция може би около Зх, с която могат да се избегнат по-груби ефекти, а и силата няма да е достатъчно проникваща и дълбока за да доведе до по-дълготрайна заблуда. Работейки по този начин, хората имат чудесни резултати, но само при някои повърхностни случаи.

По-лошо от всичко бе, че аз въвлякох и  други в същата грешка, включвайки ги да опитат високите потенции. Винаги трябваше да се връщам назад, да се чудя сама защо, когато съм направила добро предписание, пациентът след няколко дни чудесно подобрение/ „аз смятах, че съм излекуван за първите три дни“/ се връщаше в предишното състояние и то по-зле, откогато и да било или с нови беди, неволи, за които следваха нови предписания – със същия резултат. Винаги по-добре и след това по-зле, може би по нов начин; но никога, никога излекувани.

Господа, можете да продължавате по този начин с години, лекувайки вашите пациенти, докато те умрат. Те ще ви простят връщането на болестта, всеки път, заради добрата надежда от първите три дни. Всъщност, това ще намали доверието във вас самите. Вие може да повторите и потретите лекарството и като последствие да имате регулярно подобрение: лекарство –  ефект - ново предписание – премахване на симптомите - нови лекарствени симптоми - ново лекарство за тях – ново подобрение - нова неприятност и отново друго лекарство с подобни симптоми, което както всички свои предшественици, подобрява бързо и след това (ако упорствате по този идиотски начин) започва да установява своя собствена свита от симптоми, за които вие отново с досада предписвате друго лекарство, докато високата ви оценка за хомеопатията все повече и повече се стопява и по-младите се чудят защо сте изгубили целия си ентусиазъм поради тази причина. Дори и в онези дни на минимални познания, аз бих могла брилянтно да се справя, само ако бях използвала думите на майка ми и да заклевам пациентите си: „В момента, в който се почувствате по-добре трябва да спрете да взимате лекарството и никога да не го докосвате, докато наистина не се влошите.“

Страхувам се, че съм провалила няколко случая, като съм карала хората да опитат по-висока и най-висока потенции. Предполагам, че самата аз не съм издържала, но може би това е необходимо. Защото, господа, всяко зло, което съм направила поради моите грешки от невежество след хубавите неща – живее в  някой ъгъл от L.H.H.[1], и аз винаги се  срещам с греховете си в странни моменти и при неочаквани обстоятелства – „hinc illce lachrymoe!“

Виждала съм Calc-carb СМ предписана три пъти дневно за един месец от един човек, който, както той се изразяваше „даваше на високите разреждания шанс“. А моите дяволски предложения да се дава Tuberculinum един път седмично, докато друг даваше да кажем Silica 30С еднократно (Silica, това дълбоко действащо лекарство с действие, което продължава 40-60 дни!), все още ме преследват като духове, за да покажат, че ще са необходими много по-големи свещени вълни от разкаяние и признание, отколкото мога да си представя.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕПЕРТОРИУМА

Практиката ми не беше изцяло въображение и дързък експеримент. Аз се опитвах да се справя с моите случаи вярвайки, че когато се провалях, това е било поради факта, че съм избрала погрешно лекарство, което неминуемо се получаваше. Опитвах се да реша случаите, с часове и часове труд, най-често напразно!  Защото никога не бях обучавана.

Докато нашите първи учени не се върнаха от Америка, никой никога не ми бе преподавал как да разгранича малкото безценни симптоми, с които да реша уравнението. НИКОЙ не ми бе показвал как да изключвам лекарствата и да сведа до минимум работата, започвайки с определени общи симптоми, които са добре представени в пациента. Нямах дори най-малка идея как да работя икономично, що се отнася до огромния обем работа.

Аз започнвах чрез записването на този ужасен лист от лекарства, при които има запек, ако пациентът има това оплакване. Продължавах нататък през всички негови симптоми, важни или маловажни,  които често са подвеждащи взети заедно. Никога не взимах впредвид (което е най-важно) дали степента, на която е взето лекарството съвпада при пациента и лекарството. След това завършвах всичко това с аритметични изчисления. Понякога лекарството излизаше, но трудът беше ужасен, монотонен, и не толкова благодарен по отношение на резултатите.

Аз не се предавах лесно, ако имаше проблем в реперторизирането, бях готова да го преодолея и дори повече, да подходя практически с минимум работа. Отидох толкова далече, че измислих една „карт-трик“ система. Всяка карта съдържаше един симптом и всички лекарства, които произвеждаха този симптом изскачаха. Задръстих се, изваждайки хиляда такива карти. Все още ги имам - един голям пълен кабинет. Но дори това не помогна, защото системагпа беше погрешна.

ЗАБЕЛЕЖКА: Тайлър изпратила по пощата копие от този „карта – реперториум“ на Кент за критична оценка. Той бил язвителен. Част от това, което казал „… Вашата „карт-система“ е като готови обувки, които трябва да станат на всеки, независимо от мизерията, която причиняват. Първата и най-висока мисъл в Хомеопатията е индивидуалността!

НАШАТА  РАБОТА  Е    ИНДИВИДУАЛИЗИРАНЕТО

Вашите карти ще разрушат най-високия идеал на Ханеман и моето учение, тъй като те целят да нагласят и приспособят лекарствата  към масите вместо към всеки един. „Карт системата“ разрушава развитието и прогреса, които трябва да дойдат чрез работата върху случая, върху всеки случай, чрез работата на всеки начинаещ.  Дайте на  един наченаещ „карт-системата“ и това ще е неговия край. Той няма да израстне. Той няма да научи и овладее материа медика. Аз веднъж планирах подобна схема, но скоро разбрах, че трябва да отработвам всеки случай, оползотворявайки в най-пълна степен наличния реперториум, без да съкращавам нищо, за да не изпусна нещо важно, а това означаваше един Живот, насочен срещу съвестта ми… Вашата „карт-система“ ще направи добрите хора посредствени, тъй като тя ще изкриви напредъка, развитието, зрелостта в нашите очи. Няма друг начин, освен да продължим да използваме реперториума във всеки отделен случай…

Когато човек знае как да реперторизира, един избор от 80 карти от „общи“ симптоми в едно малко портфолио е всичко, което е необходимо, за да започне един случай и понякога да го приключи за пет минути с един поглед върху материя медика. Само ако знаех!  Но от всичко това аз научих едно нещо, и съм компетентна да го преподавам на всеки един, а именно: как не бива да работим.

Друг начин да си осигурите неуспех в някои случаи е да започнете реперторизирането с някакъв списък от лекарства, които имат болестта на пациента, като пресявате ненужните лекарства и улесните работата.

В един един мой случай с гуша, Sepia доведе до излекуване – една доза от Sepia! В моите дни на безплодно реперторизиране, аз бих започнала работа по един такъв случай,  чрез записването на всички лекарства, които са били използвани успешно при гуша. След това, тъй като имаше маса в десния лоб, би трябвало да елиминирам всички лекарства с помощта на друг лист, които не засягат дясната страна на тялото или врата. И би трябвало да се проваля абсолютно и неизбежно, защото Sepia не фигурира в нито един списък от лекарства, за които се знае, че засягат щитовидната жлеза. И oтново, тъй като Sepia е едно от лекарствата, които имат отношение към страна от тялото, обикновено лявата страна, бих я изпусна безвъзвратно. Пациентката получи Sepia, защото изглеждаше като един типичен Sepia пациент със симптоми на Sepia и защо просто не можех да й дам нищо друго.  Абсурдното ми намерение беше да я излекувам първо и след това да се заема с нейната гуша.

Но ако (и това е едно голямо  „ако“) вие излекувате вашата пациентка, особеното е, че няма да остане нищо друго за излекуване. Вашата работа  е да излекувате пациентката,  ocтаналото  е нейна работа. Направете я нормална и тя няма повече да има нужда от придобити отклонения.  Здравата природа се справя бързо с ненужните детайли, тъй като може да губи, както и да развива.
Дайте й дразнителя и тя ще причини изникването на различни неща, които вие напразно ще кастрите. Насочете я правилно и тя ще започне да ги изчиства и да привежда къщата в peд. Бъдете твърдо убедени, че нищо не продължава да съществува без причина! И научете един урок за опашката на поповата лъжичка, това ме научи много. Аз си мислех, че тя изпада! Имаме още много  да учим за абсорбцията!

ПРИБЪРЗАНО ПРЕДПИСВАНЕ

Друг начин, по който не трябва да работим, е да бъдем твърде прибързани с предписването. Ако упорито поработите с някой случай (както трябва), това ще ви създаде много малко неприятности след това. Обратното, ако не си дадете много зор в началото, ще си създадете безкрайни неприятности, които многократно ще се повтарят. Замърсили сте чистите води с едно грешно предписание и как ще проникнете в дълбините? Вие вече нямате истинска болестна картина, спрямо която да потърсите най-подходящото лекарство. Едно грешно предписание води до няколко, често безнадеждни обърквания на случая. „Клетвите и пилетата (и лошите предписания) се прибират в къщата да спят.“ Ако не сте сигурни дайте една доза плацебо и чакайте.

Ханеман казва, „Една седмица плацебо за начало, понякога“!

ПРЕДПИСВАНЕ ПО ВРЕМЕ   НА   ПОДОБРЕНИЕ

А когато сте определили и наистина намерили лекарство, все още има няколко неща, които не бива да правите. Едно от най-катастрофалните и разбиващи сърцето неща е да повторите лекарството, докато подобрението продължава. Два случая са се набили в паметта ми, макар първоначално  едва ли го разбрах  и въпреки това аз продължавам да правя същото отново и отново, защото това е най-трудния на света урок за научаване, да задържиш ръката си и да не предпишеш нищо. Всеки се хваща за извинението за появата на каквото и да е малко връщане на някой симптом, и често проваля случая – завинаги, понякога.

Един блестящ пример, който в  онези ранни дни аз дори не разбрах  беше една хронична типична  Aloe-диария. (Напразно си търсих записките, така че говоря по памет само). Пациента получи Aloe СМ (една или две дози през интервал от една седмица). Дойде отново в толкова подобрено състояние, напрактика  излекуван, че аз се прегърнах и прегърнах хомеопатията като едно от най-прекрасните неща. Бях намерила лекарството му веднага и го бях задържала за известно време на него, за да не би да се възвърнат оплакванията  отново! Разбира се, той се върна в по-лошо състояние. Тогава аз го дадох по-често (това  беше правилното лекарство, тъй като първата доза беше магическа). Аз го натрупах – хомеопатията беше по-малко чудесно нещо (моята хомеопатия, т.е.) и той повече не дойде.

Тук е мястото, където се намесва философията. Това е мястото в хомеопатията, където загиваме поради липса на знания. Това е мястото, където младият човек, когото са обучавали, успява. Те никога не биха знаели толкова много за това, „как не бива да работят“, но те са били научени кога не бива да го правят! Защото има едно правило, и само едно, което отговаря на случая: Докато подобрението продължава, оставете го и повторете само или преразгледайте наново случая когато сте сигурни, че той е точно към края си.

Никога не повтаряйте лекарството, докато подобрението продължава. Това може да е от минути до часове (Ханеман така казва) при остри случаи, или от дни до седмици или месеци, в зависимост от лекарството и случая, при хроничните болести. Но, ако не искате вашата работа отново да се връща при вас, в случай, че не искате да бъдете един от тези, които са „опитали хомеопатията и са се провалили“, оставете вашите подобряващи се пациенти строго сами, и задръжте ентусиазма си за научна медицина.
Другият рязък урок беше случай  на сърдечна слабост при жена на 29  години, митрална недостатъчност, и т.н., за който получих разрешение да лекувам след като я бяха приели в L.H.H. В този случай разполагах с бележките на семейния лекар и измерванията. Предписах и Arsenicum и дадох по една доза Ars СМ в два последователни дни (тъй като й беше дадена една доза Spig. в ниска потенция в нощта на намесата, и може би беше прекъснала). Резултатът беше поразителен. Три дни по-късно (само четири  дни след приемането):

- сърцето се беше прибрало обратно и сега беше само на един  инч, вместо на два вдясно от  стерналния ръб.

-   черният дроб също се беше прибрал и сега, по линията, минаваща пред зърното на гърдата, отстоеше на 6 1/4 инча, вместо на 8 3/4 инча. Сто сърдечни удара от сто четиридесет и четири достигаха до китката, вместо шестдесет и два от сто и шестдесет.

-  тя спеше спокойно през нощта, вместо епизодите на задушаване, докато дремеше, и честите повръщания през цялата нощ, които са характерни за случая.

-  чувстваше се много по-добре. Всеки бе изумен от подобрението й и за  моя радост и желание да подобря още повече нещата, аз й дадох след една седмица още една доза Ars. СМ. И това приключи случая – във всяко едно отношение! Нещата тръгнаха наобратно. Lyc й беше даден и не успя да подобри състоянието. Цялото й тревожно безспокойство се възвърна; не можеше да си намери място никъде. Пожела да си отиде у дома, където много скоро след това почина.

Вие, които знаете, разбирате, че беше рисковано да се даде дори една СМ доза на такъв случай, а също, че беше лудост да се повтори дозата, докато пациентът се развиаше толкова добре. Виждате, че не е достатъчно да определите точно вашето лекарство; не достатъчно дори да направите успешно предписание. Имате нужда от цялата философия, ако искате работата да върви през цялото време, ако искате да получите всичко, което би могло да даде хомеопатията. Аз бях като електричар, който имайки подходящите жици, лампа с точно подходящата устойчивост да запали светлината, произволно дублира тока, изгаря бушона и спечелва тъмнина. Колкото е по-голяма силата, толкова по-внимателно трябва да се работи с нея, за да се избегнат нещастните случаи.

ВИСОКИ ПОТЕНЦИИ В  НАПРЕДНАЛИ  СЛУЧАИ

 Друг начин, по който не бива да работите, е представен със случая,  който подчертава страшния риск от даването на висока потенци от показаното лекарство на напреднал случай. Това беше един случай на злокачествен тумор на гърдата. Жената се чувстваше добре от отделни дози от Scrof. nod., болката и подуването на ръката бяха изчезнали, както и неудобството, породено от болестта й, въпреки че последната постоянно прогресираше. Тя беше eдна добре изглеждаща, здрава възрастна жена като мъжага. Аз поработих над случая и й дадох Lach. 200С, а след това една доза от Lach СМ. Това беше непосредствено последвано от алармиращ  колапс, кръвоизлив, бързи зеленикави гъбести разраствания и непоносим дъх (всички облекчени между  другото от една доза Ornithogalum  няколко седмици преди да умре). Това влошаване от Lach СМ ме задоволи повече, отколкото да ме притесни – показа, че съм избрала точното лекарство. Едно повторение на дозата по-късно бе последвано от колапс (половин час след приема) и отново, ужасно влошаване на всички симптоми. Но аз все още наивно се надявах, че реакцията може да я отведе надалеч към изчистване на случая. Това никога не се случи. И сега си научих урока.

При напреднали заболявания, злокачествени или на туберкулоза, с  много тъканни изменения или намалена жизнена сила, философията учи, че най-ужасното, което може да дадете на вашия пациент е правилното лекарство във висока потенция. Дайте всичко друго, но не и това!

Някои от вас нямат търпение, не вярват в това правило или смятат, че ако е така, това би ги накарало да се откажат от хомеопатията. Но други при една дискусия постепенно, малко по малко, биха го потвърдили, имайки предвид собствения си опит. Ще откриете, че това са хората, които си знаят работата, работят целенасочено и постигат резултати. Те са не само проницателни и ентусиазирани, но и изпитват страхопочитание към лекарствата и потенциите, защото знаят колко силни могат да бъдат за добро или зло. Когато болестната маса е голяма, а жизнената сила слаба, най-вредното лекарство, което може да дадете на един пациент, е симилимума. В такива случаи се внимава много и се предпочита ниска потенция.

НАМЕСИ

Един друг брилянтен пример за това, как не трябва да работите (както виждате, аз съм ги пробвала всички), е да разглеждате вашите случаи съвместно с някой, който знае малко и го е грижа малко за философията на предписанието. Закъснявате, имате куп пациенти, които трябва да видите за кратко време. Помощника ви вижда случай, над който дълго сте работили, чува една история за проблемите, вероятно за някое от влошаванията след взето лекарство (вашият беден предписващ не вярва във влошаванията, защото в реда на нещата той има cъвсем малко такива и никога не ги забелязва, когато те се появят!); или диария, обрив или изключително обилно изпотяване, което може да е критично, маркиращо остър скок към излекуване в някое сериозно състояние, ако се остави без намеса; или дори влошаване на симптомите на пациент на фона на общо подобрение на същия (ако се запита за това), и казва „стига“. Дава се ново лекарство и случая излиза от строя – може би извън  възможността да се възстанови. Това е, което не бива да се прави, тъй като така ще  хвърлите вашия живот, вашата енергия и вашия успех на къртиците и прилепите и то тъка, без нищо. Вие и вашият пацент заедно страдате за победата, която ви е била грабната и сте страдали напразно! Ние всички имаме много случаи на провал (освен когато се движим предпазливо), не върху работата на някой друг.

Но, достатъчно за това как  не бива да работим и какво не трябва да правим! Има много такива примери в миналото, но миналото е недостижимо. Старите неща си отиват бързо! Нашето внимание и загриженост трябва да са в настоящето, а бъдещето, е наше! Нека само прилежно обучаваме младите хора и голямата кауза ще остане на сигурно място в техните ръце. Тези, които владеят силата, на тях може да се вярва, че никога няма да я предадат. А вие, които сте се учили хомеопатия под крилото на добър учител, вие които знаете философията и наизуст, които сте били обучавани да работите добре над своите случаи, трябва да уважавате и имате страха на вашите потенцирани лекарства и да ги използвате само безопасно. Вие, които сте се научили да разпознавате и разбирате, както и да се справяте със случаите – на вас бих казала: Бъдете търпеливи, бъдете нежни и учтиви, бъдете толерантни и се въздържайте. Вие нямате представа как тези, които не са имали вашите предимства са се борили и продължават да се борят, по един поболяващ начин, и то без вашите резултати, които да ги обнадеждават и да служат като награда за усилията им. Техният ентусиазъм е бил толкова голям, колкото вашия,  те са знаели лекарствата, в резултат на прилежно изучаване, така както и  вие го правите, но с много повече труд, отколкото вие давате.

И най-вече, бъдете добри домакини на подаръка, който Ви е бил даден и бъдете готови да го предадете на други. Всеки от нас, работещ сам за себе си, има само един  работен период, в рамките на живота си, има ограничен обем от часове и енергия, а след това идва „шепотът от тъмнината“, който казва „краят е забранен“, който казва „твоят замисъл е осъществен“ – и  след това, тишина.  Но помислете, в  какви големи размери бихме разпространили работата на своя живот, ползата от нея, влиянието ни, енергията ни, чрез това да помагаме и вдъхновяваме другите. Какво огромно количество работа лежи на нашите плещи. Помислете за работата, която д-р Кент е извършил в световен мащам, чрез неговите учени, чрез хората, които е обучил и преподават. Повярвайте, величието в света минава през службата.

Някои от вас ще бъдат велики, нека ви оставят да служите. Обучавайте! Помагайте! Заздравявайте! Поощрявайте! Вдъхновявайте! Щедро сме получавали, щедро давайте най-доброто което имате.

 

(The Homoeopathician, февруари 1912; публикувано отново в Homoeopathic Recorder, октомври 1929)
Интернет


[1] L.H.H. – London Homeopathic Hospital
Активен
ivan ianev
Full member
***
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 133


« Отговор #1 -: 18-01-2013, 11:39:07 »

В днешните времена изобщо е опасно да се живее. Дали пък да не спрем да живеем? Всеки /надявам се/ има мозък в главата си, а колко малко са ползващите го по предназначение. За мен горната статия е лишена от всякакъв смисъл. Който иска да си губи времето - нека чете.
Активен
бате Бино
Заместник админ
Hero Member
****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 3810


дипломиран рекреативен специалист


« Отговор #2 -: 18-01-2013, 12:53:33 »

Ванко, това не е твоят стил, малко съм учуден..
Да заклеймиш определена тема като "лишена от смисъл" без нито един аргумент  - намирисва на предразсъдък..
Да, всички смятат, че хомеопътията е 100% безопасна..  
НО - "Общоприетото мнение най-вече заслужава изследване"  Нилс Бор.
Това , че нещо е масово, само по себе си не изключва едно "масово заблуждение"!

Освен това , за такава сложна материя като хомеопатията единият "мозък в главата" е крайно недостатъчен.  Нужно е сериозно познание, при това - в дълбочина!
Защо да е невъзможно хомеопатията да вреди - само защото й липсва материя ? Че била само енергия...Ами енергията не може ли да вреди? Особено - неправилно насочена из тялото..
Темата заслужава сериозно и задълбочено изследване, защото внася нови обстоятелства . Които може и да разбутат комфорта на симпатизантите на хомеопатията..Smiley
( И аз винаги съм я имал за безвредна , но след  изложението на monika сериозно се замислих..)
("хората са устроени така - те или обожествяват или отричат нещата , които не могат да разберат")
  черешки  
« Последна редакция: 18-01-2013, 12:59:38 от бате Бино » Активен

Болницата беше прочута със своите готвачи.
ivan ianev
Full member
***
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 133


« Отговор #3 -: 18-01-2013, 13:29:00 »

Добре, ще се обоснова. Това е специализирана материя за хора с дълбоки познания. Изисква дълги години практика и няма как да мине без грешки. Нека обаче ги сравним с тези на официалната медицина и да съпоставим последствията.
Бате Бино, не съм съгласен с твърдението ти, че всички смятат хомеопатията за безопасна. Аз я приемам като едно от направленията, допустими за ползване за собственото ми здраве в случай на нужда, наред с доста други възможности, включващи дори конвенционалната медицина. Например не бих я прилагал при критични или животозастрашаващи случаи като основен метод.
Горното четиво е полезно за професионално практикуващите хомеопатия. Не знам дали има такива във форума. Във всеки случай оставам на мнението, че темата е актуална измежду професионалистите.
« Последна редакция: 18-01-2013, 13:35:05 от ivan ianev » Активен
ivan ianev
Full member
***
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 133


« Отговор #4 -: 18-01-2013, 13:52:04 »

Да, всъщност съм се изразил неточно. Моля за извинение! Не статията е лишена от смисъл, а публикуването й във форума с цел обсъждане. Нека всеки си даде мнението за или против хомеопатията и страничните й ефекти, но да не се задълбочаваме в материята, като обсъждаме естеството на подробностите в публикацията.
« Последна редакция: 18-01-2013, 13:57:31 от ivan ianev » Активен
Крем
Jr. Member
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 58


« Отговор #5 -: 18-01-2013, 16:48:22 »

Статията е много ценна. Хомеопатията определено не е никак безопасна, ако се прилага неправилно е един по-продължителен период.

Но и аз мисля, че е по-подходяща за хомеопатичен форум. Макар че, нищо лошо да се даде инфо и тук, има отношение към темате за "нежните" форми на лечение, за които тук доста се е писало.

Активен
monika
Jr. Member
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 75


« Отговор #6 -: 18-01-2013, 18:54:43 »

Здравейте,
предполагам ,че на повечето от нас им е писнало да четат за неща който са обявени за безопасни или полезни  и да се оказва в последствие ,че са вредни или опасни и това дразни....

Не е най подходящото място на тази тема тук ,но мисля ,че доста хора го четат и може на някои да е полезна тази информация.

Хомеопатията е една доста сложна материя,толкова сложна ,че е изключително важно да се спазват принципите в Органона на Ханеман!! Ще си позволя да копирам извадки от друг форум само затова ,че са показателни за важността на потенциите и др. Изглежда малко сложно ,но който иска ще го разбере.

Сега ми просветна стария ми хомеопат какви семинари е посещавал.
Ако това е вярно:
Цитат на: Lavander в Четв., 31 Май 2012, 20:51
твърдението на Витулкас, че потенцията не е толкова важна и че по-важно е да определиш лекарството; или пък пак неговият маниер на предписание - една доза ХЛ в потенция 200, последвано от една доза в потенция 1М, последвано от една доза потенция 10 М.
то моите неуважения към тези величия. Минала съм именно по този път и после с хомеопата се чудехме как аз имайки видимо огромно подобрение, то след прием на 10М се върнах не в изходна позиция, а бях в пъти по-зле. На въпроса тези нови симптоми, с които се сдобих някаква случайност ли са – отговор не получих. На по-късен етап си направих труда да прочета Органон и ми настръхнаха косите когато видях това:
§ 276. Поради тази причина, едно лекарствено средство, дори да е хомеопатично подходящо за болестния случай, причинява вреда при всяка прекалено голяма доза, а при силни дози то нанася толкова по-голяма вреда, колкото по-голяма е неговата хомеопатичност и колкото по-висока е подбраната потенция, и вредата е много по-голяма, отколкото от една също толкова голяма доза медикамент, който не е хомеопатичен и няма никакво отношение към болестното състояние (алопатичен).
Прекалено големите дози от точно подбраното хомеопатично лекарство и особено често повтаряните, донасят като правило много неприятности. Те нерядко поставят пациента в положение опасно за живота и правят болестта му почти неизлечима. Наистина, те унищожават естествената болест що се отнася до усещанията на жизнения принцип и пациентът повече не страда от първоначалната болест, след като прекалено силната доза хомеопатично лекарствено средство е подействало върху него, но в следствие на това пациентът се разболява по-сериозно от подобната, но по-силна лекарствена болест, която е по-трудна за лечение.
И искам да вметна, че всеки път на разговорите с него подчертавах, че съм свръх чувствителна. Настоящият ми хомеопат се чудеше как изобщо са ми изписвали толкова високи потенции.
Сега вече си знам урока – видя ли някой да практикува по този начин бягам надалеч......

От параграф 12 на Органон знаем, че "единствено болестно изменената жизнена сила предизвиква симптомите". Също така от параграф 9 на Органон знаем, че в здраво състояние ЖС подържа в динамично равновесие човек, както по отношение на усещанията, така и по отношение на функциите. От параграф 10 на Органон знаем, че "организмът лишен от жС е неспособен да чувства и функционира и да се отбранява. От 276 параграф на Органон знаем за вредата на несъобразеновисоките потенции. Ако разсъждаваме над тези параграфи, ще видим, че е възможно една несъобразено висока потенция, да потисне ЖС, в резултат на което да няма усещания, т.е да спрем да усещаме симптомите и да живеем с илюзията, че сме излекувани, при все че такова потискане има своите последици (също разгледани в § 276). Така че за хомеопата НЕ е важно, просто да премахне симптомите. Те трябва да бъдат отстранени от правилна динамика на ЖС. Не е все едно дали ще изчезне симптома, защото ЖС е потисната и не може да регистрира или произведене симптом, или ще изчезне симптома, защото ЖС е преодоляла разтройството си.
Как точно хомеопатът се застрахова, че няма да се случи написаното в § 276, че няма да даде несъобразено висока потенция на пациента си, като предписва в три поредни дни, нарастващи потенции 200 - 1М - 10М, или 30-200-1М, или 1М-10М-50М ? Как?!?! Ако първата доза 200 е била достатъчна, но той няма как да знае това, щото е назначил по висока доза за следващия ден. И понеже пациентите не са хомеопати, но понеже вярват на хомеопатите си (така е правилно, стига хомеопатът да си работи според принципите) - те изпълняват. И после се получават изцепки от типа на "13 години се лекувам при този хомеопат, оправи ми бъбреците и жлъчката, но сега имам тумур в мозъка" - реален случай, между другото..
Активен
monika
Jr. Member
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 75


« Отговор #7 -: 18-01-2013, 19:18:41 »

И нещо много важно в България на практика всеки лекар има право да изписва хомеопатични лекарства. Повечето са изкарали някой курс или работят по някакви схеми взети от тук и там .Например това е ХЛ е за температура или това за болки в коляното ,а такъв принцип няма в Хомеопатията. В други държави за Хомеопат се учи 5 години .

Ето някой насоки за добър хомеопат:

1.   Добрият хомеопат предписва само ЕДНО лекарство.
2.   Той слага Вашето лекарство в бутилка с вода, като количеството е определено от него. Тези, които ви съветват да вземате лекарството си на сухо, не са усвоили модерните методи на хомеопатията, и не само ще забавят лечението Ви, но може дори да го осуетят.
3.   Добрият хомеопат Ви препоръчва да вземете пробна доза вечерта, и да го уведомявате те през следващите два дни за реакцията на организма Ви. Не повтаряйте приема преди разговора с него!
4.    При този разговор той ще Ви уведоми колко често да повторите терапията, така че да е сигурен, че заболяването Ви се лекува по най-бързия и умерен начин.
5.   Отбягвайте тези, които твърдят следното:  „Трябва първо да преминете през силно усложнение на симптомите, преди да се подобрите.” А също и „Трябва да спрете алопатичното си лекарство, преди да почна да Ви лекувам.” Това не само не е вярно, но е и опасно, тъй като пациентът ще преживее и симптомите на спирането но лекарството.  Добрият хомеопат ще препоръча промяна в дозата на алопатичните лекарства едва след като се забележи подобрение , дължащо се на хомеопатичното лечение.
6.   Избягвайте тези, които Ви предписват единственото лекарство сухо (напр. три топчета на езика), и Ви карат да повтаряте това „лечение” всеки месец цяла година, без дори да променят силата на Вашето лекарство. Този метод на „наблюдение и изчакване” не е от най-напредналите методи на Hahnemann, въпреки че се практикува от повечето хомеопати.
7.   Добрият хомеопат иска да Ви вижда в кабинета си най-малко по един път месечно, но освен това настоява за ежеседмичен отчет (по телефона, имейл, факс). По този начин може да направи промени в лечението, когато има нужда.
Активен
ivan ianev
Full member
***
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 133


« Отговор #8 -: 18-01-2013, 20:17:24 »

Моника, статията е за специалисти. Можеше да започнеш направо с отзивите или с последния ти пост със седемте точки. Това е наистина полезно.
Всяка неправилна намеса в здравето има последствия независимо от кого е извършена. Хомеопатите също са хора и грешат. Колкото до сляпото доверие в хомеопатията – то си е проблем за заболелите. Някои вярват на новините по масмедиите. То човек като не може да мисли... само едната гола вяра му остава.
Не само, че всеки лекар може да изпише хомеопатично лекарство, но и всеки може сам да си го купи без да се допитва до лекар. Не се майтапя - познавам такива.
Активен
RoJe
Jr. Member
**
Неактивен Неактивен

Пол: Жена
Публикации: 70


« Отговор #9 -: 19-01-2013, 08:34:06 »

Моника, благодаря за статията.
Не мисля, че мястото й не е тук по причината, че считам този форум за достатъчно задълбочен по различни теми относно здравето. Потребителите тук са с различни интереси и различно напреднали в различни области.
Предполагам статията е била полезна не само за мен, но и за други. Най-важното е, че потвърждава факта, че всяко лечение, неточно подбрано и дозирано, може да бъде вредно. Тя е по-скоро детайлно предупреждение, че трябва да внимаваме на какъв хомеопат се доверяваме, защото хомеопатията може да бъде и вредна, а често това се забравя.
Активен
monika
Jr. Member
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 75


« Отговор #10 -: 19-01-2013, 10:47:09 »

ivan,за мен тази статия беше много важна и още по важно ,че специалистите разбира се не ни уведомяват за възможни странични ефекти относно хомеопатията . Някак си масовата практика тук е на принципа проба грешка.Например пий това ХЛ ела след 20 дена ако не те излекува ще пробваме друго и т.н
И аз първия път реагирах подобно на теб,но попадайки на още и още инфо вече не мислех така.

RoJe,благодаря и аз по същата причина избрах този форум! Smiley
Активен
monika
Jr. Member
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 75


« Отговор #11 -: 19-01-2013, 10:51:03 »


Принципи на хомеопатията:

Това, което отличава хомеопатията от алопатията е ясната формулировка на принципи и закони, по които се извършва и с които се съобразява лечението и които са в съзвучие с природните.
   *Първият основен принцип, който лежи в основата на хомеопатичното лечение, е този на ПОДОБИЕТО .
  * Вторият гласи, че винаги се дава САМО ЕДНО ЛЕКАРСТВО на принципа на подобието според тоталността от характерни симптоми.Това означава, че след прегледа се назначава например само ПУЛСАТИЛА ЗОС и докато се приема и не се установи ефектът й не се вземат никакви други хомеопатични лекарства. Едновременното даване на няколко хомеопатични лекарства (или на комбинирани препарати) практикувано от някои „хомеопати" - например сутрин БЕЛАДО-НА, на обед - ПИРОГЕН, а вечер - МЕРКУРИУС, не е съобразено с „доказването" на лекарствата и начина на действието им. Това обърква реакциите на организма на лекувания, а в същото време и лекуващия.
 * Третият принцип се отнася до МИНИМАЛНАТА ДОЗА. Лекарството се дава във възможно най-малкото

количество и не се повтаря, докато не се е изчерпал ефектът от първата доза.
 * Четвъртият принцип представлява ЗАКОНА НА ХЕРИНГ. Законът на Херинг описва посоките, в които симптомите се предвижват и изчезват в процеса на лечение на хроничните заболявания, а именно:
- отгоре надолу: например при лечението на човек с кожно заболяване обривите започват да изчезват от главата към краката.
- отвътре навън и от по-важните към по-маловажните органи -например изчезват силно изразени симптоми от страна на стомаха и червата, а се явява кожен обрив, който по-късно също изчезва или пък изчезват сериозни сърдечни и ставни оплаквания, а се появява за крат¬ко време разстройство, което също преминава скоро.
- в процеса на лечение често за часове или дни се връщат стари оплаквания, в обратен ред на тяхното появяване във времето преди вземане на лекарството, след което изчезват. Това показва, че те не са били наистина излекувани в миналото, а само потиснати. Например, скоро след приемането на лекарството може да се появи обрив, който пациентът е имал преди две години, и който е бил мазан с различни препарати и „излекуван". Няколко дни след като изчезне обрива, може да се появи за няколко часа главоболие, от каквото човекът е страдал дълго преди четири години и т.н. В хомеопатията това проявяване за кратко време на различни оплаквания, които човекът е имал преди месеци или години се нарича „лечебна криза".
 (При прилагането на комбинирани препарати или на няколко хомеопатични лекарства едновременно, Законът на Херинг не се проявява).

В класическата хомеопатия НЯМА лекарства за болест.Има лекарства за човека страдащ от тази болест с неговите специфични симптоми, модалности (от какво и кога се подобрява и влошава страданието), причини за проблема, съпътстващи симптоми и т.н. За една и съща диагноза на трима души може да бъде предписано различно лекарство и то да свърши работа.
За това при някакъв проблем се обръщайте към хомеопат


Хомеопатичните лекарства
 Широко използваните разреждания са стотичните. Те се отбелязват така: СН. Какво означават те: имаме вещество, от което ще приготвим хомеопатично лекарство. Разтваряме го в спиртно-воден разтвор, като по този начин получаваме тинктура-майка. Вземаме от тази тинктура една част и я добавяме към 99 такива части нов спиртно-воден разтвор. Така получаваме 1СН разреждане (едно стотично разреждане). От това разреждане вземаме една част и я добавяме към 99 такива части нов спиртно-воден разтвор. Така получаваме 2СН разреждане – получаваме 2СН. И така продължаваме докато стигнем 5СН, 9СН, 15СН, 30СН – това са най-често използваните разреждания в практиката.
Използват се също така и десетичен метод: отбелязва се D. При него всички последователни разреждания се правят едно към девет.

Високите разреждания над 200СН се обозначават с М. Например 1000СН=1М и т.н. Ако продължим с разрежданията можем да достигнем до хилядократни и милионни степени на разреждане.

Доказано е, че след около 15СН в хомеопатичното лекарство вече не съществува и една молекула от веществото, използвано за приготвяне на първоначалната тинктура-майка, т.е. в него не съществува никакъв материален носител на изходното вещество.

Тук е необходимо да направим разлика между лекарствата в алопатичната медицина, в които се цели точно обратното: ефектът на лекарството е доза-зависим, т.е. колкото повече химическо вещество има в лекарството - толкова то е по-силно и с по-категоричен ефект. Докато в Хомеопатията колкото по-голяма е степента на разреждането, толкова по-дълбок ефект има хомеопатичният медикамент.

Хомеопатично предписание
За да се назначи хомеопатично лечение е абсолютно задължително да се осъществи лична среща между хомеопата и болния. Това произтича от факта, че хомеопатично предписание и назначаване на необходимия медикамент е строго индивидуално. Не съществува хомеопатично лекарство за определена диагноза – за пневмония, за грип, за ангина....
По време на хомеопатичното интервю, което представлява прегледа, лекуващият наблюдава човека пред себе си – поведението му, чертите на лицето му, зиморничавостта, жаждата, структурата на тялото, вида на кожата, цвета и вида на косата и всичко онова, което показва индивидуалните физически особености.
Активен
monika
Jr. Member
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 75


« Отговор #12 -: 19-01-2013, 10:54:29 »

Що е доказване на хомеопатично лекарство?
Лекарствата, описани в Материя Медика, са изпитвани върху здрави хора, като са наблюдавани и записвани всички промени, на всички нива, в човешкия организъм, систематизирани и подредени. С други думи -  ефект а на лекарството върху здрав човек. Така записаните проявления на даденото лекарство върху здрав човек се нарича картина на съответното лекарство.

Колко дълго се приема дадено хомеопатично лекарство?
Понякога е достатъчен един единствен прием. При първите симптоми на оздравяване, лекарството трябва да се спре, в противен случай се рискува започване доказването му от пациента.
Масова практика е изписването на хом. лекарства по схема. Например: през 2 часа по 5  гранулки и така 5 дена. Или: понеделник и петък това хомеопатично лекарство, сряда и четвъртък  друго, и това в продължение на месец. Абсолютно грешно и опасно начинание!!!

Що е подтискане на болестта?
Подтискането се характеризира със силно влошаване в друга област, на по-дълбоко ниво, тоест по-важен орган или на умствено-емоционално ниво.

Ако болестта изчезне и се чувстваш добре, здравето ти е добре като цяло, не боледуваш често и спиш добре, значи си излекуван.

Ако ти изчезне болестта, но се появи друга, по-сериозна, дори да ти се струва, че е несвързана, или се появи емоционален проблем-например депресия, тревожност и т.н, значи става дума за подтискане.

Не е вярно, че няма да навреди ако не помогне!

Защо е опасно да се самопредписват хомеопатични лекарства или да се предписват от общопрактикуващи лекари?

Хомеопатията е свързана с индивидуалността на всеки човек и далеч не е толкова безобидна и "масова " колкото изглежда. Хомеопатичните лекарства може да навредят, ако се дават безразборно от неспециалист.

Как биха навредили:
* ако е дадено лекарство, което не пасва на конституцията на човека, то лекарството може да се докаже от приемащия го, т.е. да се проявят симптоми от картината му.
* подтискане на болестта. На практика сте излекували моментното състояние, но се влошава някой по-важен орган, на по-високо ниво. Всеизвестно е подтискането на екземи с кортикостероиди, от което нерядко последва поява на астма. С хомеопатия може да се подтисне още по-силно дадено заболяване.

Не е безопасно използването на домашни наръчници по хомеопатия, даването на Хамомила против колики (освен ако не е предписана въз основа на проявената картина при детето), пиенето на рицинус комунис за увеличаване на кърмата (освен ако не е предписана въз основа на проявената картина при кърмачката).

Внимание! Комбинирани препарати
Комбинирани хомеопатични препарати са такива, които съдържат повече от едно хомеопатично лекарство в състава си. Примерни такива са:
   -производство на Боарон:Коризалия, Хомеожен, Хомеовокс, Седатиф, Куетюд...
   -производство на Heel: Angin-Heel®, Cerebrum comp., Cralonin®, Discus comp., Engystol®, Euphorbium comp., Gripp-Heel®, Lymphomyosot®, Nervoheel®, Nux vomica-Homaccord®, Spascupreel®, Traumeel®, Vertigoheel®, Viburcol®, Zeel®
Повечето от изброените комбинирани хом. препарати съдържат 5 и повече хом. лекарства.
По горе прочетохте какви последици би могло да има неподходящо приетото хомеопатично лекарство. А сега си представете реакцията на организма при приемането на комбинация от няколко различни лекарства. Да не говорим за абсурдните схеми за прием на комбинираните лекарства... Забравете за тях, за ваше добро!
Активен
Кюна
Full member
***
Неактивен Неактивен

Пол: Жена
Публикации: 149



WWW
« Отговор #13 -: 19-01-2013, 13:16:43 »

Това, че някой медик използва хомеопатични препарати не значи, че прилага хомеопатично лечение.  мъдър Непрекъснато го разправям на познати, които си мислят, че като вземат някоя боаронска боза и ще хванат господ за шлифера, но не би... и после хомеопатията им била виновна!  свиркам си Само ми е много нитересно, след като са разочаровани и от конвенционалното лечение защо и от него не се отрекат "трижди".  ухилен police
Активен

“...можеш да промениш живота си буквално за секунди, като вземеш единственото решение никога да не се връщаш към начина, по който си живял, каквото и да ти струва това.”
~Робин Шарма~
monika
Jr. Member
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 75


« Отговор #14 -: 19-01-2013, 14:51:50 »

Смятам за интересен и този материал на който попаднах преди време. Още тогава се опитах да се свържа с въпросния човек който го е писал и му изпратих съобщение ,но той така и не е влизал във форума жив дом вече повече от година .

Публикувано 13 ноември 2009 - 10:58


Занимавам се с хомеопатия от около 6 години. До сега, доколко на мен ми е известно няма общо становище за механизма на действие на хомеопатичните лекарства. И естествено, за да се използва правилно една наука, то трябва именно да се установи механизма и на действие. Твърди се, че хомеопатията е безвредна наука - но Ви уверявам че това е абсолютна лъжа. Страничните действия на хомеопатичното лечение в зависимост от пациента се проявяват след минути, до месеци или години. Аз съм имал доста такива пациенти и затова от две години не практикувам класическият вариант на хомеопатичното учение. Също има доста писано за страничните действия на хомеопатията в "Теория на потискането" от Паулф Виджейкър.

Поради изброените факти си поставих за цел да открия и докажа механизма на действие. Имам вече изградена концепция, но в крайна сметка достигам до момента, в който ми е необходим математически израз на енергията съдържаща се в хомеопатичното лекарство. Аз знам, че я има но няма как да я докажа и да я покажа. За тази цел ме запознаха с Игнат Игнатов, но за съжаление това изследване не е по-силите му. Остава да я докажа с Кирлянова фотография или чрез замерване дължината на вълната, която излъчва.

В крайна сметка ще Ви споделя защо е важно за мен да стигна до отговори. Хомеопатията е безгранична относно възможностите и за лечение. Пред нея могат да отстъпят редица болести, които се спрягат за неизлечими. Това са част от пациентите с онкологични заболявания, които са излекувани успешно с хомеопатично лекарство и то забележете в рамките на 5-10 дни. В това се крие смисъла да търся отговора на въпросите ми.

Това са пациенти споделени в нашият професионален форум: / прикаченият документ/
Прикачени файлове
  _____________.doc (28K)
Брой сваляния: 49Разговора в тази насока е отчайващо дълъг, но ........... съвсем отговорно мога да заявя, че Хомеопатията не е безвредна наука и е с неограничени възможности т.е. тя може да те излекува, а при други обстоятелства да те разболее. Убеден съм, че и при вашата наука тези твърдения са вярни.

Хомеопатичният продукт след разреждане 12СН /числото на Авогадро/ практически няма молекула от изходното вещество. Хипотезите за действието на хомеопатичното вещество при положение че няма молекула са различни. Едните, че водата запазва някаква информация за това вещество, други че излъчва неговата дължина на вълната, трети, четвърти, аз си имам друго мнение и т.н.

В хомеопатията е много важно пациентът, който лекуваш в какво здраве се намира, ниво на жизнена енергия, имунна система, заболявания и т.н. Всички тези фактори оказват влияние върху поведението на пациента след приема на лекарството.
Ако на един изтощен пациент му приложиш няколко препарата във висока потенция, той няма да има жизнената сила да отговори на тях и буквално ще го сринеш – вместо да го лекуваш. Все едно на един трабант да му сложиш керосин и да чакаш да литне.
За съжаление само при пациенти с автоимунни заболявания имат драматичен развой след лечение с хомеопатични средства. Там всяка грешка се наказва с влошаване състоянието на болния или с появяването на още една болест в повече/ често по-тежка от лекуваната/. Казвам за съжаление, защото при всички други пациенти страничните явления се проявяват след месеци или години. Книгата на д-р Виджейкър е малка и се чете на един дъх, там накратко са описани тези страховити неща.

Как лекувам! След класическият ми период от 2 год. и много странични явления започнах да практикувам т.н. органна хомеопатия. Тя ми донесе значителен успех, но е доста ограничена в терапевтичен план. Сега се занимавам предимно с изопатия и тъй наречената от мен материална хомеопатия.

Един мой приятел след като го „облъчиха”, си купи за семейството си 3 бр. апарата „ Радамир”. Единият ми го предостави да го тествам. Отидох в БАН и там му направихме тестовете. Както на заразени мишки, така и на самите паразити. В упътването пише, че този апарат унищожава директно всички паразити в организма. Не е споменато имунна система или други фактори. Нито противопаразитният му ефект беше доказан, нито ефекта на запаметяващата капсула. Затова просто аз не го ползвам. Имам възможността да го взема отново и да го предоставя на всеки от Вас да го тества както пожелае.

Честно да Ви кажа, много е трудно на човек с моите знания по-физика да му се изясни дължината на вълната, честотния спектър, коефициент на пропорционалност и мощността на сигнала и времето.....и т.н., това все едно дете в първи клас да седне пред АЕЦ „Козлодуй” и да се мъчи да разгадае термоядреният синтез.

Затова исках да се поинтересувам има ли начин да се улови и да се изрази в цифри енергията, вълната, спектъра и каквото там да е на хомеопатичното лекарство?

Благодаря, още веднъж за отделеното време и отговорите!
Тъй наречената от мен "материалната или лекарствена" хомеопатия означава, че използвам материалното действие на изходната субстанция, а не нейният хомеопатичен принцип „ подобно, лекува подобно”.

Съгласен съм с теб, че първо трябва да имаш клиничен ефект. Ето както виждаш има го! Но да използваш един препарат само по емпирични данни за мен като медик е малко несериозно. За да прилагаш едно лекарство и да си сигурен, че освен да лекуваш болният не му и вредиш, трябва да познаваш начина на действие на лекарствената субстанция.

До скоро!
Активен
monika
Jr. Member
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 75


« Отговор #15 -: 19-01-2013, 14:55:00 »

Ето и въпросната книга за тези който се интересуват :

 книгата на Прафул Виджейкър "Теория на подтискането" на руски:
http://lib.rus.ec/b/182183/read#t10
Активен
monika
Jr. Member
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 75


« Отговор #16 -: 08-02-2013, 16:27:11 »

Много съдържателно интервю на Д-р Петър Дюлгеров относно възможни страничните ефекти
в хомеопатията.Обоснован с конкретни примери.

Интервюто започва на 12 минута от предаването .

http://tv7.bg/dobro-utro/news/9627332.html
Активен
monika
Jr. Member
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 75


« Отговор #17 -: 08-02-2013, 18:00:42 »

Д-р Петър Дюлгерски грешно го бях написала  Smiley
Активен
hdeshev
Христо Дeшeв
Global Moderator
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 842


Един ученик на пътя...


WWW
« Отговор #18 -: 09-02-2013, 01:47:22 »

Ха, какво съвпадение - нашето куче е пациентка на д-р Дюлгерски. Много печен, препоръчвам го с 2 ръце!  търкалям се от смях

Последният път му споменах за нашия форум, но май не е стигнал още до него.  свиркам си
Активен

Time waits for no slave!
-- Napalm Death
PEPINA
Young
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 10


« Отговор #19 -: 01-03-2013, 13:50:06 »

Здравейте! За първи път пиша в този форум и специално се регистрирах за това, защото темата е много важна за мен. До сега имах и съмнения, относно вредата от хомеопатията, но вече нямам никакви! Аз самата сериозно пострадах от т.н. Боароновска хомеопатия и то на два пъти. Тука няма да влизам в подробности, но пиша, за да предопредя всички, които се насочват към този вид лечение да бъдат много внимателни и най-вече към избора на лекар-хомеопат. Според мен такъв не може да бъде /или поне е много трудно/ изграден вече конвенционален лекар, защото мисленето на такива хора много трудно се променя. Въпреки че лекарите,
Активен
Страници: [1] 2 3 4 5 6 7 8 ... 12   Нагоре
Изпечатай
Форум Земя назаемПречистване на духа и тялотоЗдравеТема: Хомеопатия и странични ефекти
Отиди на: