Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[бате Бино]

 НА някои скептици, опоненти , провокатори или обикновени дилетанти  може ( както казва Титан) и да им е интересно. Ама и да не им е , важното е , че вече ще им е доста по-трудно ако решат да спорят..


1. Ситуцията в България  и другите европейски страни.
     Що се отнася до България, не ни е известно до 1989г научната медицинска общност официално  да е проявявала какъвто и да е  интерес  към този метод на лечение , въпреки, че в бившия СССР към този момент методът (под името РДТ- разтоварващо-диетична терапия)  беше проучен и защитен  на академично ниво и признат от  Министерство на здравеопазването за пълноправен клиничен метод  с доказана ефективност при най-широк спектър заболявания и се практикуваше в няколко държавни учреждения.
И въпреки това, оказва се  че до 1989г поне в две медицински учреждения  научни работници са проявили интерес към дозираното гладуване и са се убедили на практика в неговата ефективност. (Макар и резултатите от тези "експерименти"  да не стават достояние на висшестоящите медицински и управленски структури. )
Едното е клиниката по лечебно хранене към Медицински Факултет, София, със завеждащ проф. Л.Балабански. В нея с лечебен глад ( наричали са го "нулева диета") са третирани болни с тежко затлъстяване , съчетано най-често с хипертония, диабет, подагра и др. Постигнати са много добри резултати, оптималният период е определен на 21 дни.
Другото медицинско учреждение е клиниката по физиотерапия, рехабилитация и морелечение във Варна.
Ето какво разказва доц. Боянова, научен сътрудник, а впоследствие и ръководител на клиниката :
        "През 1985 год., когато липсваше всякаква информация за подобни изследвания, в нашата клиника беше проведено Научно-експерименално  проучване на методиката на лечебното гладуване при болни с хипертонична болест и наднормено тегло. Обект на проучването са част от болните с хипертонична болест и наднормено тегло по време на едномесечен лечебен курс  в Клиниката по морелечение в гр. Варна.
            Интересът към лечебното гладуване беше породен от една малка книжка на Пол Брег „Чудо голодания”, където ни впечатлиха   убедителните доказателства за ползата от този метод- активизиране клетъчния метаболизъм, мобилизиране на естествените  защитни механизми, увеличаване  способността за оптимално използване на жизнената енергия –пренасочена за структурно обновление на всички тъкани. В резуллтат- забавяне процесите на стареенето и поддържане на висок дух, сила, енергия,издържливост – качества,осигуряващи добро психо-физическо състояние на човека много години напред. Тази предварителна информация  провокира научния интерес  на  сътрудници от Клиниката към този безлекарствен метод, който се вписва сред прилаганите други естествени фактори: климат, движение и хранене. Целта на проучването беше  да се  проследят евентуално настъпващите клинико-физиологични  промени  при хипертонично болни след провеждане на лечебно гладуване по метода на Пол Брег.   Сформирана беше група от желаещи да проведат лечение по схема, вкючваща: подготвителен етап, активен етап и период на захранване. По време на подготвителния етап  от 2 дни  болните  приемат разтвор на английска сол за цялостно освобождаване на храносмилателния тракт, след което  в продължение на 4 дни /активен етап/  приемат само определено количество дестилирана вода вместо храна. В периода на захранване от четири дни, болните са оставени на редуциран  хранителен режим, осигуряващ 1000 ккал.дневно. В следващите 4 дни преминават отново на активния етап от гладуването, последван от 4 дни период на захранване.Този цикъл се повтаря трикратно в рамките на едномесечния престой в клиниката,по време на който наблюдаваните пациенти са включени в режим на активна двигателна ангажираност и слънчево-въздушни процедури, дозирани по самочувствие и обективно. Не са предписвани медикаменти.
 За да се проследи поносимостта на пациентите към прилагания метод  лекарите осъществяват системно наблюдение върху субективното и обективно състояние чрез ежедневно отчитане на самочувствието, настроението, желанието за физическа активност, умора, издържливост и др. Пациентите  са отразявали резултатите в анкетни листи. Обективно функционалното сътояние на ц.н.с. е оценявано с тестове /  САН-тест, тремометрия, реакционно време/. Артериалното кръвно налягане е измервано всеки ден – сутрин преди ставане, следобяд , а така също и по време на двигателната ангажираност. Телесното тегло е измервано след приключването на всеки цикъл от активния етап на гладуването.
Ефективността от приложения метод на Лечебното гладуване лекарите са преценявали по измененията на стойностите в проследените обективни  показатели в началото  и в края на престоя: артериално налягане и пулс, велоергометрично тестуване, телесно тегло, кръвна картина и бихимични показатели на мастната обмяна/ общ холестерол, триглицериди, общи масти /; реакционно време, тремометрия, концентрация на вниманието, самочувствие.
В края на престоя се отчита положителна динамика в стойностите на  проследените показатели, като по-отчетливо се променят показателите на мастната обмяна и телесното тегло; забелязва се по-високата издържливост при велотеста; отчита се подобрено функционално състояние на централната нервна система.
       Получените резултати обяснихме   с различните  биохимични и физиологични промени в организма в резултат на мобилизация на компенсаторно-саморегулационните  механизми, провокирана от режима на гладуването. В резултат се активират процесите на разграждане  на натрупалите се шлаки в клетките, както в системата на кръвообръщението , така и в останалите вътрешни органи. С активирането на ферментните системи и по-специално на фермента липаза се свързва настъпващото по-силно разграждане на мазнините. Подобрената хемодинамика може да се обясни и с настъпващия общ регулиращ ефект в работата на  ендокринната система и нервните центрове, имащи отношение към работата на сърдечно-съдовата система. По-голямата устойчивост на пациентите при физическо натоварване  свързахме с увеличаване на енергията на организма и възможностите му за по-пълноценното й използване.
       Еднокурсовото провеждане на лечебното гладуване води до благоприятни физилогични  промени , но за да се поддържат в активност саморегулиращите механизми на организма е необходимо той да стане елемент от здравословния начин на живот, като системно и регулярно се прилага – затова на  пациентите са давани препоръки за работа в тази насока и в ежедневието.
        Получените добри резултати от приложението на лечебното гладуване при една група пациенти, даде основание на научните сътрудници от Клиниката по морелечение  да го използват и в по-нататъшната си дейност и при други заболявания /неспецифични белодробни, диабет/, а така също и в тематиката по проучване ефективността на крайморския отдих.
       На научни форуми у нас и в чужбина са изнасяни  научни съобщения с резултати от използваните методи, в това число и метода на лечебното гладуване, в посока създаване на режими за  оптимално използване  естествените фактори на Черноморското ни крайбрежие за лечение и рекреация."
  
         А какво е  отношението на сегашната държавна власт към метода на лечебното гладуване , можем да преценим дори от бегъл прочит на  Закона за Здравето. ( В сила от 2005, последно изменение  ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011г.)
Там методът е поставен редом с други "неконвенционални"   методи в групата НЕКОНВЕНЦИОНАЛНИ МЕТОДИ ЗА БЛАГОПРИЯТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ИНДИВИДУАЛНОТО ЗДРАВЕ (глава шеста от закона) , като изрично се подчертава, че методът само "въздйства благоприятно" и не може да се прилага нито за лечение ,нито за рехабилитация , нито за профилактика! (Чл. 169. Забраняват се всички форми на реклама на неконвенционални методи, включително свързването им с дейности по профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация.)
И ако случайно настъпи влошаване (дори и времнно)  в здравословното състояние на решилите да се подложат на лечебно гладуване  "пациенти" , веднага следва отнемане правото  на  медицинското лице да прилага този "неконвенционален" метод - / Чл. 172. (1) Регистрацията се заличава: 5. при установяване на неблагоприятни последици за човешкото здраве в резултат на прилаганите от регистрираното лице неконвенционални методи./
Тоест, във всяка една    болница могат да умрат "законно" и 5000 човека на година , но в центъра по гладолечение е забранено дори "влошаване на здравословното състояние"!  
Освен това максимално допустимият срок за лечебно гладуване е ограничен до 7 дни, срок абсолютно недостатъчен за постигане на каквито и да било по-сериозни здравословни ползи, което ясно говори за неразбиране самата същност на метода от страна на законодателите.

В другите европейски страни понастоящем  методът на лечебното гладуване също не е популярен  и не ни е известно да съществуват центрове или клиники , където той да е застъпен. Известната и функционираща вече 80 г клиника на д-р Бухингер край Бодензее, Германия   е специализирана в  провеждане на плодова диета , (подобна на диетата на д-р Емилова, неправилно класифицирана като "гладолечение" )  при това, методът не се явява като основен терапевтичен , а кото допълващ комплекса от широк кръг  физиотерапевтични мероприятия.

В САЩ  ситуацията не е много по-различна. Достатъчно е да споменем ,че най-големият авторитет и практик в областта на лечебното гладуване - д-р Хърбърт Шелтън, независимо от големият брой излекувани пациенти (няколко хиляди), издадените повече от 40 книги, учредител на няколко асоциации и училища за здраве, почти постоянно е имал проблеми с властите ,борейки се и пропагандирайки идеите си. ( За пръв път арестуван и хвърлен в затвора през 1917  за антивоенни призиви. През 1927г -три пъти арестуван и затворен за практикуване на медицина без лиценз. В 1932г отново за 30 дни в затвора за същото престъпление. 1942г отново подсъдим за причиняване на "смърт от глад".Обвиненията обаче не се доказват. 1978г друг негов пациент умира от сърдечен удар , което властите преценяват , че е причинено от небрежност и се дължи на самата методика. След 2 години съдебна битка, Шелтън губи процеса и банкрутира, а клиниката му в резултат преустановява съществуването си.      
     Друг лекар, практикуващ лечебно гладуване в частната си клиника през 60те години на миналия век - Алън Кот, също е принуден да затвори центъра си . Ето какво разказва проф. Юри Николаев : " Между другото , застъпниците на метода на лечебно гладуване са подлагани на натиск не само от страна на официалната медицина. ПРез 60те години работех в клиниката към Националния Изследователски Институт  по психиатрия . В клиниката за размяна на опит пристигаха учени и от чужбина- от Япония, Индия , САЩ. Така се запознах с американския професор -психиатър - Алън Кот. Той имал частна клиника, където , съдейки по  записките му за история на заболяването, методът успешно се е прилагал. Обаче след известно време Кот съобщи, че е принуден да закрие клиниката си - омръзнало му да получава писма със заплахи за саморазправа и да слуша същите подобни заплахи по телефона от представители на фармацевтичните картели, които се страхуват широкото внедрение на метода да не зстраши печалбите им "
        

[бате Бино]

   2.  Разработки и практическо прилагане на метода на лечебното        гладуване   в    Русия.  
          Ще разгледаме по-обстоятелствено  Руският опит  в прилагането на лечебното гладуване. Първо - защото Русия е първата страна , където гладуването е поставено върху стабилна научна основа и второ - очевидно  върху прилагането на метода  не се оказва натиск от страна на законодателните органи или от  посока на фарамацевтичните среди.
    Както ще стане ясно, методът РДТ (разтоварващо-диетична терапия- по същество лечебно гладуване) е признат от Министерството на Здравеопазването на Русия за безспорно ефективен и  се прилага като пълноправен лечебен  метод сравнително отдавна, в комплекс с други оздравителни методи, но също и самостоятелно.
       Може да се каже, че методът на лечебното гладуване получава научна обоснованост в Русия още през 1960 г., когато е защитена първата  докторска дисертация на Ю.Николаев. В следващите двадесетина години биват защитени още 3 докторски и 26 кандидатски дисертации. Руски учени получават няколко авторски свидетелства за изобретения в областта на РДТ. (Наименованието РДТ е дадено за благозвучност, защото в една социалистическа страна хората не може да "гладуват"  в мирно време, изникват неприятни и ненужни асоциации.)  Издавани са методични указания  за лечение на този метод на широк кръг заболявания - нервно-психични, алкохолизъм,астма, сърдечно-съдови заболявания, хормонални нарушения и мн. др.  Ето най-общо част от по-значинтелните разработки и мероприятия  при развитието на РДТ . Някои от тях ще бъдат разгледани и по-подробно.
-- 1969г Московският НИИ по психиатрия при МЗ на РСФСР отпечатва голям сборник "Проблеми на лечебното гладуване" част I "Клиника на лечебното гладуване"-под редакцията на проф.Николаев, част II  "Неврофизиология на гладуването и насищането" -акад. Анохин, част III  " Патофизиология на гладуването" -акад.Фьодоров, част IV  "Биохимия на гладуването"- акад. А.А.Покровски
--  Методични писма с указания по прилагането на РДТ се издават от МЗ в периода 1975-1985
--  1073-1975  В Централната републиканска болница функционира отделение по РДТ.Методът е приложен върху 238 болни със всякакви заболявания ,безуспешно лекували се по най-различни начини. 233 от тях са изписани практически здрави.
-- от 1974г в Ленинград се провежда обемна изследователска дейност и практическа работа по РДТ във ВНИИ по белодробни заболявания към МЗ под ръководството на проф. А.Н.Кокосов.  През 1980 и 1984 са издадени монографии и сборник трудове на този институт( "РДТ при болните от бронхиална астма")  , както и методични указания
-- От 1974 в болница №11 в Кривой Рог РДТ се използва при редица заболявания.
-- От 1974 РДТ започват да прилагат 29 болнични заведения в Минск. Като през 1978г в Белоруския НИИ по туберкулоза при МНЗ е разработен и включен и фракционния метод на лечебно гладуване ( по Г.Войтович) чрез който е било възможно излекуването редица тежки заболявания, вкл. захарен диабет,остеопороза, язва на стомаха, саркоидоза на белите дробове и др..
-- В 1976 и 1978 се провеждат две научни конференции по РДТ с основна тема - лечение на нервно-психични и соматични заболявания. Както ще видим по-долу - на тях са представени множество съобщения за успешно лечение.
-- в 1980г в Московска градска болница №68е открито отделение за РДТ с 40 места за лечение на болни страдащи от най-различни болести. За 7 години там са излекувани 2500 болни. Болшинството от тях са изписани практически здрави или със значителни подобрения.
-- В изследователския план на Института по хранене за 1986-1988 е включена темата "Биологично, морфологично и физиологично изучаване  механизма на действие на гладуването върху организма на човека" -клинично експериментално изследване. Създадена е работна група с ръководители проф.Ю.Николаев и проф.А.Кокосов. В работната група влизат 9 академици и 3 кандидати на мед. науки.
-- 1984г се състои научно-практическа конференция на тема "Организация и методи за по-нататъшното внедряване в медицинската практика метода на РДТ  ", която завършва със създаване на център за изучаване и внедряване в медицинската практика на този метод.

    
2.1. Строго научна обосновка на лечебното гладуване  (РДТ)
                      
От специалистите в лечебното гладуване:  - проф. д.м.н.  Алексей Николаевич Кокосов -заслужил деятел на науката , ръководител на терапевтично отделение по пулмонология към  ГНЦ към Министерството на Здравеопазването, Санкт Петербург,
 проф. д.м.н. Луфт Валерий Матвеевич , Военно Медицинска Академия, С.Петербург, проф. д.м.н. Евгений Иванович Ткаченко началник катедра по гастроентерология към ВМА, главен гастроентеролог на С.Петербург,
к.м.н. Игор Евгениевич Хорошилов, ВМА , С.Петербург,  изказват следните становища  в методическото  пособие  " Лечебное голодание при внутренних болезнях".  Издателство "Лань", 1999. - 64 с.( Серия "Мир медицины" )

   ........... " По мнение на Ф.З. Меерсон (1981) стрес-синдромът се явява първа и начална фаза на адаптацията на организма към екстремални въздействия , в това число към отсъствие на храна и вода. Много от заболяванията на съвременния човек са свързани с нарушена адаптация към външната и вътрешната среда. Усъвършенстване на адаптационните възможности на организма се явява едно от най-важните направления  на профилактичната медицина.
      
      Адаптацията на организма към отсъствие на постъпваща отвън храна (гладуване) преминава в няколко ,преминаващи един в друг стадии.  В първи-трети ден от гладуването ( което е  първи стадий, стадият на хранителната възбуда)  в организма се извършва нервноендокринна пренастройка. Симпатико-адреналиновата система посредством своите медиатори - адреналин и норадреналин мобилизира резервите от "първото звено" - леснодостъпните въглехидрати във вид на гликоген , а също пренастройва нервноенндокринната регулация на сърдечно-съдовата, дихателната и храносмилателната система. Тази реакция се явява доста "несъвършенна".
  Катехоламините ( адреналин , норадреналин) не само мобилизират вътрешните резерви , но довеждат и до тяхното усилено разходване, засилва се тяхната обмяна.  Проведените научни изследвания  показват, че делът на въглехидратите в енергообеспечаването на организма в първият ден на пълното гладуване е средно 80%, а делът на мазнините 10-15%. , а през 2-3 ден съответно -40-60%   и 30-40%. По този начин към третият ден от гладуването 1.5 пъти се намалява използването на въглехидратите в качеството им на източник на енергия, като в повече от два пъти се увеличава мобилизацията на мастните ресурси (триглицериди, холестерин) Това има голям физиологичен смисъл. Тъй като запасите от въглехидрати са неголеми ( до 500 - 800 гр. гликоген в черния дроб и мускулите) тяхното окисление би обезпечило организма с енергия само в първия ден от гладуването. Но мастните енергийни резерви са много повече. Средно човек с тегло 70 кг притежава 12-16 кг мастни тъкани , което е еквивалентно на 100-150 000 ккал. Тези запаси са достатъчни да поддържат основния обмен на веществата за срок до 50-70 дни.

      Вторият стадий ( на нарастваща ацидоза) започва от 3-4 ден  до 7-9 ден при пълно гладуване. В този период се наблюдава нарастваща кетонемия, кетонурия и метаболическа ацидоза , което ,заедно с увеличението на свободния билирубин в кръвта , се явява своего рода "заплащане" за адаптацията, която на този етап все още остава несъвършенна. Със започването на активната мобилизация на мастните депа (мастната подкожна тъкан, мезентерий ) най-голямото метаболитно натоварване понася черния дроб. В този орган се осъществява разграждане на триглицеридите до свободни мастни киселини с последващото им окисление, а също и синтез на липопротеините с висока и ниска плътност.  Към 5-7 ден на пълното гладуване се наблюдава умерена холестеринемия ( до 6.5-7.5 ммол/л) , която се явява преходна , тъй като холестеринът активно се използва за образуване на жлъчка и кортикостероидни хормони . В черния дроб от мастните киселини се образуват кетонови тела ( ацетон, ацетонова и роксимаслена киселина), играещи роля на основен източник на енергия ( до 60-70%) за мозъка , сърцето и мускулите. От 3-4 ия ден на гладуването  организмът започва да функционира по-икономично. Намалява честотата на сърдечните удари , както и количеството на изпомпваната кръв при едно  съкращение . Забавя се обмяната на веществата ( до 30-35% ). Паралелно с понижаване нивото на адреналина и норадреналина в кръвта нараства концентрацията на кортикостероидните хормони (кортизол, хидрокортизон, алдостерон)
      Стадият на компенсирана кетоацидоза настъпва на 7ия, 9ия ден от гладдуването със започване активното използване на кетоновите тела. В този период кетонемията намалява и метаболитната ацидоза се компенсира, което съответства на "кетоацидозната криза" и се изявява с подобряване на самочувствието , отслабване на чувството за глад ,слабост и болки в главата. Настъпва относителна стабилизация на метаболизма , стрес-лимитиращите физиологични системи минават в икономичен режим.  В кръвта се повишава съдържанието на глюкоза (глюконеогенеза от кетоновите тела и глюкогенна киселина) намалява количеството на триглицеридите  и холестерина. До два пъти нараства активността  на ферментите АЛАТ и АСАТ.  
До 14-20ия ден на пълното гладуване не се извършва съществено разграждане на белтъчните структури на организма ( плазмен и мускулен белтък) . От 70 до 90% от общия разход на енергия се обезпечава за сметка на окислението на триглицеридните мастни депа и кетоновите тела. Адаптацията на организма към условията на глада става по-съвършенна. Ако в този период не се предизвика екстремна загуба на енергия( чрез физическо пренатоварване, травми, термични въздействия и др.) организмът е способен в този режим да издържи да гладува в течение на 1-2 месеца и повече.
В клинични условия дозираното гладуване ( назначено от лекар) може да бъде използвано като ефективен метод на "стрес-терапия".  Преструктурирането на метаболизма на ендогенно (вътрешно) хранене за сметка преимущественото използване на мастните субстрати (триглицериди, холестерин) и продуктите от тяхното окисление ( кетонови тела)  облекчава работата на   повечето  органи и системи в организма. Намалява количеството на произведените храносмилателни секрети (слюнка , слюнчена киселина, пепсин, жлъчка, панкреатични ферменти)  и  ферменти в  чревния тракт. Забавят се много ферментни процеси ( белтъчен синтез, синтез на триглицериди, гликоген) което дава на организма възможност за "отдих". Сърдечносъдовата и пикочно-отделителната система се намират в по-благоприятни физиологични условия. Сърдечният мускул започва да работи не само по-икономично а и по-ефективно. Удържава  се диастолата , намалява продължителността на    систолата ,забавя  пулса и намалява минутния обем, понижава се периферното съдово съпротивление. Образуването на по-малко количество  крайни  продукти от белтъчното разграждане ( остатъчен азот, пикочна киселина, креатинин) намалява  филтриращото натоварване върху бъбреците и понижаване на дневната диуреза . Общата потребност на организма от течност намалява до 1-1.5 л. на денонощие. Активно се използва екстрацелуларната течност, което е свързано с намаляване напрежението на извънклетъчните структури,   без да се понижава съществено обема на кръвната плазма.
       Поставянето на организма във физиологично благоприятни за него условия  по време на   гладуване позволяват методиката (РДТ) да се използва при лечение на болни с недостатъчност на кръвообращението, хипертонична болест I и II стадий, атеросклероза, исхемична болест , при хронични заболявания на храносмилателния тракт и задстомашната жлеза. Положителен ефект се наблюдава при болни с бронхиална астма, алергии от всякакъв вид, с което се обясняват някои положителни промени в организма на болните: намаляване на алергичната чувствителност, повишаване съдържанието на биологично активни вещества, стимулация на глюкокортикостероидната функция на надбъбрачните жлези., отслабване хиперактивността на лигавицата на бронхите и др. Регулиращото влияние върху обменните процеси позволява методът да се препоръчва на пациенти страдащи от остеохондроза, полиостеоартрози с обменно-дистрофически произход, алиментарно-конституционални затлъстявания.
       В основата на на лечебния ефект на дозираното гладуване стои стимулирането на възстановителните процеси в организма, гибелта на слабопотентните и болни клетки, активното извеждане на крайните продукти от обмяната на веществата и токсините, вклчително и метаболитите на лекарствените вещества , елиминиране антигенното хранително натоварване.
       При дълго гладуване се задейства предпазната функция на ЦНС като защитна реакция на организма срещу чрезвичайно стресово въздействие.  Кратките срокове на гладуване оказват психостимулиращо въздействие, докато при по-продължителните срокове се наблюдава седативен ефект, който отново бива заменян от стимулиращото въздействие вечев периода на възстановителното диетично хранене.  Лечението с глад наричат "предпазно-стимулираща " терапия.  Закономерностите в динамиката на психическото състояние на пациентите , подложени на дозирано гладуване , позволяват то да се прилага при лечение на неврози, реактивни състояния, психопатии и шизофрении във фаза на компенсация.    

[бате Бино]

 2.2 Методическо ръководство по лечебно гладуване от института за повишаване квалификацията на лекарите към Минздрав  на  Русия.

       Ще конспектираме накратко  пособието, подготвено от института за повишаване на квалификация към Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Русия, утвърдено от председателя на секцията по възстановителна мадицина, курортология и физиотерапия към съвета на Учените академик РАМН ,професор А .Н. Разумов. Съставители д.м.н.проф.Н.Б.Корчажкин, к.м.н. М.В.Ашихмин, к.м.н.Гурвич, О.Н.Лебедев, к.м.н. К.В.Котенко.  ПРИЛАГАНЕ НА РАЗТОВАРВАЩО-ДИЕТИЧНАТА ТЕРАПИЯ ВЪВ ВЪЗСТАНОВИТЕЛНАТА МЕДИЦИНА, пособие за лекари МОСКВА 2005 Предназначено за широк кръг лекари-клиницисти и лекари заети във възстановителната медицина.
 В пособието за лекари се излагат методическите подходи и практическите препоръки по прилагането на РДТ в клиничната практика и възстановителната медицина. В пособието се излагат научните основи на РДТ. Дозираното гладуване се съчетава добре с други немедикаментозни методи ( рефлексотерапия, физиотерапия, фитотерапия , хомеопатия и др.) и може да се използва в лечебнопрактичните и санаториално-курортните учреждения. Използването на метода в комплекс с други  терапии позволява да се намалят дозите на лекарствените препарати, да се съкратят сроковете на лечение. РДТ помага да се оптимизират схемите на профилактика и реабилитация. " В последно време голям интерес представлява методът РДТ или лечебното гладуване. Няколко са факторите, обуславящи този интерес. В последните години се отбелязва увеличение числото на болните с съчетание на различни  патологии, като с възрастта на болния съпътстващите заболявания се увеличават , което налага да се назначават едновременно множество лекарствени препарати.  Това се съпровожда с увеличението броя на осложненията от медикаментозната терапия, в това число алергически реакции, непоносимост към лекарствени средства. Често възниква устойчивост към медикаментозното лечение.  Спектърът на РДТ е много широк и може да се прилага при комбинация от патологии, оказва едновременно въздействие на много органи и системи.  Методът на лечебното гладуване е лишен от редицата съществени недостатъци ,присъщи на медикаментозните методи за лечение, благодарение на което е особено препоръчителен за болни , резистентни към терапии , лекарствени средства и с алергични реакции.  При цяла редица заболявания ( някои видове бронхиална астма, алергодерматити, псориазис, хипертонична болест, болест на Бехтерев и др.) лечебното въздействие на гладуването не отстъпва по ефективност на лекарствените препарати, тоест - явява се като средство на избор.
     Дългогодишният опит на прилагане на РДТ сочи, че даденият метод сериозно  се отличава от известните методи за лечение  с цял ред преимущества. РДТ има широк спектър на показания при сравнително неголям брой противопоказания и благотворно влияе на много съпътстващи заболявания-  способства за  нормализиране на обменните процеси и функцията на сърдечно-съдовата система, подобрява общото състояние на болния ( появява се бодрост, нормализира се съня, подобряват се умствените способности) , явява се мощно профилактично средство , нормализира работата на имунната система. Разработени са многочислени модификации на лечебното гладуване, което дава възможност да се управлява и контролира лечебния процес с отчитане на възраст, тегло, психически статус.  Всичко това се явява като следствие от неспецифичността и общооздравяващото въздействие на метода на лечебното гладуване  върху човешкия организъм като цяло, на повишаването на реактивността му, устойчивостта му към действието на неблагоприятни фактори (микроорганизми, студ, хипоксия и др.) "
      Развитието на метода РДТ като монотерапия може да се счита завършено, обаче отчитайки честият полиморфизъм на присъстващата патология , основното внимание на лекарите е насочено към съчетанието на лечебното гладуване с други методи на традиционната и възстановителната медицина "
..................................                 
 
        2.3 Научно-практична конференция по лечебното гладуване (РДТ)  Москва 1976
През 1976г (24 и 25 ти юли ) в Москва се провежда научно-практическа конференция на Всеросийското Научно Общество на невропатолозите и психиатрите   към Московския научно-изследователски институт по психиатрия . Вземат участие повече от 100 лекари и научни работници, в това число 5 професори, 5 доктори на науките и 15 кандидати на науките от най-различни области на бившия СССР (Москва, Ленинград, Ташкент, Харьков, Ростов-на-Дону, Свердловск, Новосибирск, Баку, Ставрополь, Курск, Кривой Рог, Феодосия, Краснодар, Херсон)  Обсъдени са 44 доклада. Материалите свидетелстват ,че лечебното гладуване (РДТ)  започва да се прилага все по-широко в лечебната практика на психоневрологичните болници и диспансери при лечение на болни от шизофрения, алкохолизъм и гранични състояния, болни с остатъчни явления от инфекциозни и травматични поражения на главния мозък, съдови заболявания на главния мозък и болни със сегг.ксуални разстройства от различен произход.  Изложени са материали не само за краткосрочните, но и за отдалечените във времето резултати от лечебното гладуване (РДТ) , определен е кръга показания за РДТ, методите и способите за комбинирана терапия. Представен е обширен фактологичен клиничен материал ,полезен и за научните работници в други специалности.
 Изводите най-общо са следните:
    Наред с положителните, психофармакологията внася и някои отрицателни патоморфози в терапията на психичните заболявания. В резултат от дълъг прием на поддържащи психофармакологични средства у болните се развиват устойчиви апато-булически, астено-хипохондрични, обсесивни , деперсонализационни синдроми, които се оказват резистентни към всички известни методи на лечение.  Освен това , терапевтичните ремисии се отличават с нестабилност и кратковременнност, поради което зачестяват в два пъти повторните завръщания на пациентите в рсихиатричните учреждения.  Дългият прием на големи лечебни и поддържащи дози медикаменти неизбежно води до поява на странични нарушения във функцията на черния дроб,бъбреците и др. органи с бариерни функции, снижаване на общата реактивност, в следствие на което се понижава съпротивителната сила към външни фактори. Психотерапевтите осъзнават със съжаление , че цената за спокойствието в психодиспансерите е твърде висока.  В практическата работа всеки психиатър се сблъсква с голям брой случаи, където въпреки използването на най-модерни медикаменти, остава чувство за дълбока неудовлетвореност от получените резултати. Затова и проблемът с търсенето на високоефективни средства в терапията на психичноболни си остава актуален.
            Дългогодишният опит в изпозването на лечебното гладуване (РДТ) показва че методът осезаемо се отличава от известните методи на лечение. Първо, защото е със много широк кръг показания, (при много малък брой противопоказани състояния), второ - РДТ е най-ефективен в случаите където другите известни методи са неефективни, трето- при правилно изпълнение методът не води до странични реакции и осложнения, четвърто - като правило лечебното гладуване (РДТ) благотворно влияе и на много съпътстващи кожни, соматични и др. заболявания. 
           Това се явява следствие от неспецифичността на самия метод, който оказва общооздравително въздействие на човешкия организъм като цяло, като повишава реактивността му, тоест - защитните сили на организма.
           Методът на РДТ се заключава в 20-30 дневен доброволен отказ от храна с неограничен прием на вода и ппровеждане на редица хигиенични процедури - слабителни средства, ежедневни очистителни клизми, водни процедури, разходки на чист въздух. При настъпване на клиническите признаци за завършек на гладуването( поява на апетит, румен цвят на кожата, очистване на езика от налепите  и др.) на болните се назначава хранене по определена схема.
     Най-вече се повлияват от РДТ депресивните реакции, неврозите, шизофренията, органичните порражения на ЦНС (остатъчни явления от травми и невроинфекции), начална церебрална атеросклероза.
         Оценката на ефективността на метода по качеството на подобренията до които води (дълбочина на ремисиите, продължителността им )  е много висока,  открива  значителните предимства  на РДТ в сравнение с другите терапевтични методи при подобни заболявания,въпреки че съблюдаването и изпълнението на диетичните препоръки  след курсовете на гладуване се явяват залог за устойчивост на подобренията на състоянието и работоспособността.
      Наред с терапевтичното значение обаче, се оказва че РДТ има и диференциално-диагностическо значение - изявява в клиничната картинна и болести  със скрита "замаскирана" до този момент симптоматика.
       Обладавайки общооздраввително действие РДТ благородно влияе и върху съпътстващите соматични разстройства, проявяващи се като патологии на храносмилателния тракт ( гастрити, язва на стомаха и дванадесетопръстника)  на дихателните органи ( бронхиална астма) сърдечно-съдовата система ( хипертония,стенокардия)  обменните нарушения ( полиартрити, затлъстяване) както дори и кожните заболлявания,които също съвсем успешно се поддават на лечение с дозирано гладуване.
      Основното терапевтично действие на дозираното гладуване върху човешкия организъм се изразява в повишение на неговата реактивност ( на базата на стрес-реакция)   което води до максимална мобилизация на защитните сили. 
      Активират се процесите на храносмилане след продължителното им напрежение в периода на гладуването.  Разпадът на тъкани при гладуването наводнява организма с биогенни стимулатори, които интензифицират процесите на регенерация. Възникващата в процеса на дозираното гладуване дезинтоксикация също е терапевтично важно явление. Наблдава се феномен на нормализация на обменните процеси.
    Към терапевтичните механизми може да се отнесе и явлението автолиза. По време на гладуване организмът усвоява преди всичко патологично изменените тъкани и запазва  най-жизнеустойчивите, което се проявява в "подмладяване" на тъканите.
     Изучаването на динамиката на лабораторните констелации при РДТ позволява да се предположи че психичните болести са проявление на слабото звено в системата на общата адаптация на организма. ( дезадаптация)
        На база натрупания опит се налага да се констатира , че щом организмът в своите реакции е цялостен, то и терапевтичните средства изискват многофакторно ( глобално) действие, а не локално.
        И определено може да се каже, че РДТ се явява ценно попълнение в арсенла на терапевтични средства , използвани в психиатрията.
     Разгадаването на интимните биологически процеси, настъпващи в организма на човек по време на дозираното гладуване, както и на последващите лечението етапи дава увереност да се направи заклучението, че РДТ (лечебното гладуване) има най-широко приложение при упорити психически заболявания с вяло проявление, като ефективността му значително превъзхожда известните методи на лечение. РДТ не само не предизвиква странични реакции, а се явява благотворно средство и за съпътстващата патология, кожни ,обменни и др. заболявания.

Следва списък на някои от участниците в Конференцията :

Д.Д. Федотов, Ю.С. Николаев Г.К. Заиров, Э.Л. Максутова , Г.И. Бабенков, В.Б. Гурвич Я.Я. Рудаков, Г.Г. Незнамов  , В.А. Пузиенко ,Л.В. Бекирова, Д.В. Атлас, Д.З. Веремейкин, М.М. Юркин,  О.А. Вершинин, М.И. Миняйленко, В.М. Николаева, А.Д. Василевская, М.И. Левин, Б.Т. Сабитова, Ш. Альдий , А.П. Поплавко, Л.И. Белова  Я.Я. Рудаков  -(МОСКВА)  И.В. Боев (Ставрополь) , В.А. Брюзгин, Т.П. Брюзгина (Кривой  Рог) А.С. Вульф (Ташкент),  Г.Н. Глезерман, Е.П. Шевелева (Курск) С.П. Грошев, В.Т. Кукуев, В.Д. Медянцев  (Новосибирск) Ф.А. Дадашев, Л.А. Лившиц, М.А. Мамедова
(Баку) А.Р. Довженко (Феодосия) , К.Г. Мишарина (Свердловская область)  А.ЯМишин, М.Т. Кочмала  (Краснодарский край) М.П. Невский, А.И. Шевелев, Ю.А. Кутявин, О.Я. Силецкий, М.Е. Литвак  (Ростов-на-Дону) С.А.Ровинская, О.П. Долгина, Ф.С. Брусиловский, Л,И. Ревва, Л.А. Хаймович, Л.М. Серегина, Н.И. Кулиш, Г.А. Самохвалова  (Харьков) Е.А. Тарасова, Б.А. Токарев, А.Ф. Смолин  (Электрогорск) И.Ц. Эпшнейн  (Херсон)

[бате Бино]

Методически препоръки по диференцираното прилагане на РДТ при някои вътрешни и нервно-психични заболявания.
 
Съставени с участието на сътрудници от Института за хранене на Медицинската Академия на Науките на СССР и специалисти от други учреждения : член-корреспондент АМН СССР, проф. М. А. Самсонова, проф. Ю. С. Николаев, проф. А. Н. Кокосов, проф. О. Н. Ганич, проф. Л. Д. Куниц, проф. Ю. И. Полищук, проф. Е. И. Ткаченко, д. м. и. В. А. Мещеряковой, д. м. н. В. А. Максимов, доцент В. М. Луфта ст. н. с. С. Г. Осинин, ст. н. с Г. Р. Покровский, ст. н. с. О. А. Плотниковой, к. м. н. А. Л. Чернышев, к. м. н В. И. Панайкин, к. м. н. С. Н. Зеленцова, к. м. н, Э. И. Архий, В. А. Миронов, Н. С. Страховой, X. X. Шарафетдинов, Т. М. Головкиной, С. Д. Каратаев и Л. А. Редзюк.
...............
Натрупаният опит потвърждава изразения терапевтичен ефект на РДТ при ред вътрешни заболявания ( бронхиална астма, хранителна алергия, хипертонична болест, исхемична болст и др. ) както и нервно-психически заболявания. Обаче в повечето от публикациите, посветени на прилагането на РДТ при заболявания на вътрешните органи оценка на лечебния ефект на РДТ се осъществява преимуществено на основа отчитането на динамиката на общоклиническите и субективните данни, а също и недостатъчно информативните лабораторни показатели, не отразяващи напълно спецификата на действието на РДТ на регулационните системи н а организма, състоянието на метаболизма, изменението на функциите в другите органи и системи. Във връзка с това , независимо от голямото количество експериментални изследвания и клинически наблюдения, натрупани към настояще време , няма твърди критерии за показанията и противопоказанията при използване на РДТ, не са определени оптималните срокове за РДТ,няма единна методика за диференцирано прилагане с отчитане съществуването на съпътствъщи заболявания, изключващи възможността за сериозни усложнения.
Отчитайки гореизложеното и изхождайки от Постановлението на Президиума на Академията на Медицинските науки на СССР и Медицинския Съвет към Министерството на Здравеопазването на СССР, Всесъюзния Национален Изследователски Институт, Ужгородския Държавен Университет и др. в 1986-88г. бяха осъществени изследвания, насочени към разработка на  научните основи на РДТ(Разтоварващо-диетичната терапия).
В контролирани стационарни условия беше изучено влиянието на различните  по срок гладуване върху функционалното състояние на централната и вегетативната нервна система, на имунологическата реактивност, енергетическия баланс и състоянието на белтъчния, мастния , въглехидратния, витаминния, минералния и водно-електролитния  обмен , алкално-киселинното равновесие, динамиката на ендокринно-хормоналния профил, а също и върху  функционалното състояние на органите на кръвообращението, вишането,храносмилането, опорно-двигателния апарат и физическата активност на болните: Бронхиална астма, хипертонична болест, исхемична болест, хроничен гастрит, хроничен холецистит, хроничен панкреатит, ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, деформираща полиостеоартроза на различни етапи и някои нервно-психични заболявания.
Материалите от тези изследвания са положени в основата на разработката на настоящите методически препоръки  и определяне критериите за диференциалното прилагане на РДТ в лечебната практика в зависимост от характера на патологическия процес, нозологичната специфика на болестта, нейните фази и стадии, наличието на съпътстващи заболявания и др. фактори.
..........................................................................
Като се описани и подробно благотворните ефекти на лечебното гладуване върху почти всички вътрешни болести, както и някои нервно-психични болести - в приложение -4
 
Опит в лечението на 1136 пациента в Тернополската болница.
 
В периода 1983-2001г в отделението за болнична терапия №1 на Тернополската Медицинска Академия успешно , без усложнения, по метода на лечбното гладуване (РДТ) са лекувани 1136 пациента, 842 от които с хронични заболявания нахраносмилателната система, 241 от болести на дихателната и 142 от болести на сърдечно-съдовата система.
     Проведените и обобщени клинико-лабораторни, инструментални и морфологични изследвания на тези пациенти, подложени на дозирано гладуване, станали основания за написване на 3 докторски и 8 кандидатски дисертации.
Във всички тях се правят следните изводи (най-общо) :
 1.  Дозираното лечебно гладуване (РДТ) се явява ефективен метод за лечение на най-различни заболявания на вътрешните органи.( в частност на храносмилателната, дихателната и сърдечно-съдовата система)
 2.  При  преобладаващата част болни РДТ води до намаляване или изчезване на симптомите на основното и на съпътстващите заболявания.
 3.    РДТ не оказва съществено влияние на основните морфологични и биохимични кръвни показатели. Някои от измененията , които възникват в процеса на лечебното гладуване  (умерено повишение количеството на еритроцитите, хемоглобина, билирубина, снижение на кръвната захар и др.) се явяват адаптивни към ендогенното хранене и се нормализират във възстановителния период или в кратки срокове след това. Лечебното гладуване нормализира повишената или понижена в началото секреторна функция на стомаха и задстомашната жлеза. (Като на пациентите с нормална функция на гореизброените органи не оказва съществено влияние.) Благодарение на това се повишава адаптацията на организма на болните към лошата преди това поносимост към хранителни продукти.
 4.   Прилагането на РДТ води до нормализиране на Т- и В- имунитета, съдейства за повишаване на неспецифичната резистентност на организма , в резултат на което се  обеспечава устойчива клиническа ремисия.
 5. Проведените на фона на лечебното гладуване индивидуални и групови психотерапии, автогенни тренинги, медитации, обучение в промяна на хранителните навици и режим създават емоционално настроение, съдействат за установяване на алтруизъм в личността. Клиничното подобрение се оказва устойчиво в течение на 1-3 години ,което предопределя едно позитивно въздействие върху емоционалната сфера на пациентите , укрепва вярата им в този метод на лечение, личната и социалната им адаптация, умствената и психичната имработоспособност.
 6. Лечебното гладуване има комплексно ,многофакторно , адаптогенно влияние едновременно на редица функционални характеристики на организма. На тази база е разработена и схема за прилагането на РДТ при различни заболявания на вътрешните органи , отчитайки показанията и противопоказанията за такова лечение.
    Терминът РДТ (Разтоварваща диетична терапия ), с който се назовава методиката на дозирано гладуване е разработена  от проф. Ю.С.Николаев .
          Натрупан е вече значителен клиничен опит за прилагане на дозираното гладуване при болести на сърдечно-съдовата система (Я.Я. Рудаков, 1980, 1981, 1994 и др.); бронхиальна астма (А.М. Кокосов, С.Г. Осинин, 1984, 1993, 2001; С.М. Треумова, 1990; Г.Г. Алехина, 1991 и др.); хронически заболявания на  храносмилателния тракт  (А.И. Дмитриев, 1987, 2001; П.П. Кузив, 1993, 1999, 2000; В.А. Ратников, 1994; О.М. Ганич и соавт. 1988, 1993); аллергии (Е.Й. Архий, 1997 и др.); в хирургията (Ф.Н. Ромашов, В.С. Дмитриева, Е.С. Вельховер, А.Н. Алексеева, 1980); при затлъстяване и нарушение обмяната на веществата  (В.В. Щедрунов, 1990; Т.П. Демичева, 1994 и др.).
   
Някой да не си помисли че копи-пействам отнякъде , а не давам линк..   
 Предоставеният материал го няма  на български ( освен в оная моя разработка в DOX BG)  , част от него е сглобявана от руски източници, останалото е от мен. 
 Даже ще помоля ако някой външен ентусиаст го копне , да цитира източникът , който вече е:
 форум "Земя назаем"  

[iskrena]

е, браво, добре си се потрудил!