Начало   Помощ Вход Регистрация  
Страници: [1]   Надолу
Изпечатай
Автор Тема: Привет!!!  (Прочетена 1500 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Vaflichka33
New
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


« -: 27-03-2014, 02:56:48 »

Привет!!! Поздравявам ви за този форум, чудесни сте!
Като прочетох представянето на Карлсон, в много от написаните думи познах себе си.
Но все пак никъде няма нищо еднакво, нали? Smiley Което е добре бих казала...

Накратко: Аз съм на 28, имам дъщеря на 4 години.
От малка съм много емоционална, импулсивна, неориентирана, упорита и твърде болнава личност.
От малка са ме тъпкали с много антибиотици, както и с много пържоли и сладки храни. След като на 16 се оказах напълно сама в живота, продължих все така упорито да си се тъпча с лекарства и гадни храни. Лакома съм, привикнала съм с тях много, ама много. Особено към сладкото.

В резултат на редица болести и на проблемна бременност, за период от около две години аз качих драстичните 40 килограма. Следващите три години успоредно с още нови болести и дежурна торбичка с лекарства, аз пробвах какви ли не диети, но всичко свалено си връщах светкавично, че и с бонус отгоре. 

И така до преди около година и половина, когато започнах следния хранителен режим: сутрин малко мед с любим плод, до 15.00 часа ядеш каквото и колкото си пожелаеш, а след 15.00 до другия ден - само сурови плодове, сурови ядки, салати със зехтин и лимон. Ако имах излизане, гости или празник, за да не ям аз ябълка, докато другите пируват, обръщах режима - до 15.00 суровоядство, след това каквото пожелаеш. По този начин за една година свалих 20кг, от които не съм си върнала нито грам. Изоставих и голяма част от болежките и хаповете си, а душевно се почувствах отново себе си (макар че това май е променлива величина?).

След това се отпуснах, почти зарязах режима, разликата отпреди е че по принцип хапвам повече сурови неща и са ми по-вкусни. Обичам сутрин като се събудя да ми леко. И обратно - не понасям тежкото чувство, когато се нахраня с боклуци, набързо или когато се храня изморена или изнервена - ефектът е плачевен и психически, и физически.

През последната половин година не спазвам стриктно плавното преминаване към суровоядство, към което бях тръгнала, но пък се запознах (и продължавам) с подробностите на редица индустрии. Като резултат не употребявам месо и избирам по-прясни храни с по-малко Е-та, наблягам на домашните неща.
Правя и упражнения.

Осъзнавам обаче, че това не е достатъчно, за да си здрав. Трябва си сериозна работа, постоянство, помощ, знания, опит и преди всичко себеосъзнаване. Ако не си сигурен в това, което правиш, както и защо го правиш, тогава накъде си тръгнал?

Ех, и това ако е представяне накратко Smiley Добре си поприказвах с клавиатурата, докато давам нощно дежурство - дъщеря ми е болна с висока температура и аз следя какво се случва...

От бебе тя също е много болнава, което много силно искам да променя, но срещам много противоречиви мнения по този въпрос. Наблягам на суровото при нея, записах я и да спортува от тригодишна, но си е все болна с малки почивки Sad

Е, това съм аз и моята история.
Радвам се, че се запознахме, бъдете здрави и лека нощ! намигам

 
« Последна редакция: 27-03-2014, 03:01:03 от Vaflichka33 » Активен
Тихия
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 741


Болката е неизбежна. Страданието - по желание.


« Отговор #1 -: 27-03-2014, 10:46:59 »

Добре дошла. Доста от нещата си намерила сама. Осъзнаването е определящо, според мен. Пожелавам ти да намериш своят път необратимо. Как става това, питат често хората? С любов!
Активен

Да виждаш е събитие на съзнанието, а не зрителна реакция.
iskrena
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1116


« Отговор #2 -: 27-03-2014, 13:00:47 »

сега остава да ми дефинираш и "любов"....   
Активен
Vaflichka33
New
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


« Отговор #3 -: 27-03-2014, 17:32:52 »

Дефиниция, по която може да се говори безкрайно, а всъщност няма нужда от нито една дума... Smiley
Активен
Добринка
New
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


« Отговор #4 -: 06-04-2014, 14:41:30 »

Здравейте, казвам Добринка на 48 години съм. От 85-та година съм с автоимунно заболяване. От тогава се боря с всякъкви средства. Трябваха ми десетина година за да разбера, че първата промяна трябва да дойде от главата, т.е. мисленето, след това вече нещата се подреждат. Срещаш се, запознаваш се с точните хора, намираш точните книги и промените постепенно настъпват.За мен друг път ще пиша, сега имам друг проблем. Разбрах за този форум случайно или не?! Преди два дена откриха на съпруга ми Са на белия дроб. Чакаме резултатът от биопсията, което ще определи лечението. Но аз не мога да чакам, приемам всякъкви мнения, съвети и препоръки. Поръчах ТОДИКАМП, взех му хранителни добавки от Тянши, утре ще поръчам и Варумин. Ще ви бъда благодарна за всяка идея или съвет, които можете да ми дадете. Желая ви мир и хармония във вас и около вас1
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Изпечатай
Отиди на: