Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Мими]

Здравейте и поздрави на целия форум,
Чета ви от близо година и честно, много ви се радвам. Така, отстрани си чета и си се радвам  . Пък реших да започна нещо, че и на себе си да се порадвам.
Толкова много искам да направя нещо добро за себе си... За съжаление, разстоянието от искането до моженето ми се струва длъжко. Или пък не толкова, ако получиш добра начална скорост. Разсъждавам си, защото мисля, че има и много други като мен, които се канят, канят, а днес, а утре, от този понеделник, чей ся тия празници да минат, този понеделник ми е отговорен, не мога баш ся и тн. Намирам си безброй извинения - не спортувам точно сега, щото нямам екип. Не правя клизми, защото се притеснявам от приятеля ми. Не се храня правилно, защото в работата нямам условия. Не постигам мир със себе си, защото животът ми е напрегнат. Държа се зле, щот мога. И пуша, да му се не види. Абе, като че ли в главата ми има отделни институции с тегава връзка помежду си. Едната иска, другата протака. 
Сега и позитивната част. Движейки се със скоростта на ранен охлюв започнах. Факт е, че съм тук. Започвам да изключвам някои неща от менюто си - месо, джънк фууд, да включвам нови - сокове, зеленолистни. Купих си някъв смотан иригатор и помолих приятеля ми да ми направи нещо да го закачам. Той пък не ми се подигра... А, не било толкова страшно, значи... И книжка на Малахов чета. Много инфо, малко действие е тая моята работа.
За протокола - на 42 години съм, 170 см, 68 кг. Като цяло се чувствам добре. Наложи се да ми махнат един яйчник, на шийката на матката ми се появяват полипи и папиломи. Махаме ги, като се появят, те после пак, и така.
Какво трябва да стане, че да пришпоря нещата? Абе, аз знам, ама не ща да се стига до там.

Поздрави и прегръдки на всички!

[crocus]

Здрасти. Първо си ги разбий тези фантазии и не очаквай да изпиташ нещо велико в началото на прехода. Наблюдавам една тенденция, плашеща тенденция.Хората може да се хранят супер здравословно и да водят природосъобразен начин на живот, но малцина от тях са си укротили Егото. Очаквай болшинството да ти обяснява колко си нерешителна , мързелива и прочие неща в нарастваща прогресия. Само че нещата не стоят така и аз нямам проблем да ти го кажа. Радвам се искрено когато хората започнат да водят природосъобразен начин на живот, но не харесвам това в тях, че лъжат. Всеки втори отлага  нещо за утре особено когато е свързано с разходване на енергия - да полее градината, да оплеви тревата, да изоре лозето.Други си намират други причини - спорта не ми се отдава, бягането не е за мен и т.н. В случая ако ти дам една пица, едва ли ще излезеш в градината за да си извадиш моркови, че да направиш салата. Пицата ще си я ядеж пред телевизора в хола с вдигнати крака на табуретката. Градината - изисква енергия и размърдване. И аз разсъждавах така. Всъщност кой не е ? С храната също очаквай в началото да е агония. Ще има моменти в които ще си супер щастлива, после в депресия. Не ги слушай тези, които ще се намери да ти кажат как ядат марули от 5 дни и се чувстват тоооооооооолкова добре. Не очаквай и лесно отраз да откажеш някои храни. Колкото една храна е по-изкуствено и интензивно обработена, токсична, бъка от химикали, мазнини и захари, хормони.., толкова по-трудно се отказва. Заради центъра на насищане в хипоталамуса и хормона на щастието от една страна, химическата структура и енергийна наситеност от друга. Процеса на храносмилане е всързан с опита на тялото на направи храната част от себе си, да я видоизмени, за да пасне на нуждите му. Сложно изменените храни (рафинираните) , те имат и дълъг технологичен път на „сготвяне” в организма. Ангажирани са много органи, макар диригент да е мозъка и храносмилателната система. Когато сме злоупотребявали дълго време с едни храни, организма трябва да регулира функциите на сто неща докато ги върне към природните им настойки.Това изисква време. Затова и храните , който са най-отровни, най-трудно се отказват. Затова и когато човек си постави предизвикателството да „избяга” от капана, в ранните етапи , този процес е драматичен , защото естествени храни често не са толкова стимулиращи и се отделят ниски нива на ендорфин. Когато сме пристрастени към изкуствено високите нива на хранителна стимулация, няма как да си happy и cool. Преработените храни в крайна сметка нямат по-приятен вкус , отколкото по- здравословна храна , но малко хора вярват, че това е вярно . Това е така, защото те постоянно консумират силно стимулиращи храни  и са  свикнали да с вкуса им . Когато започнеш да ядеш по-малко стимулиращи храни,  ще започнеш да се наслаждаваш на натуралната храна също толкова много. Живата храна е по-вкусна от джънка,повярвай. Реалността е, че хората сме добре проектирани , за да се насладим  напълно на по-фините вкусове на целите естествени храни.
Има едно състояние познато като невроадаптация. От него страда по-голямата част от населението. Тя се проявява във всички сфери на живота.
Поздрави за новият ти сиреч правилния хранителен избор. Остави саморазрушителния зад гърба си. Повече мотивация и повече самодисциплина ти пожелавам.  Това е най-бързият изход и здравен треньор.
Поздрави !

[Тихия]

Миме, голяма си терца. Щом се надсмиваш над себе си, значи нещо е започнало. Предния пост е много добър и подробен. Ще ти обърна внимание само на едно. Щом достигнеш момент да наблюдаваш егото си като страничен наблюдател, ...ще разбереш сама.

[Мими]

Благодаря ви за посрещането и съветите.
Cronus, всичко прочетох, ще си говорим и занапред, надявам се.
Тихи, не схванах маневрата с егото...

Поздрав и гуш!

[diva menta]

Здравей, блуждаеща Мими! Ти нали не се заблуждаваш, че останалите са се родили идеални и с желязна воля и самодисциплина? Е, някои може и да са. Ама малцина са те, да им завидиш Аз оня ден прочетох в една от книгите на Малахов, че му е отнело 10 години, докато се справи с мисловните и всякакви други модели, свързани с храненето. След едно от първите си по-продължителни гладувания е захранил с 4 печени яйца и салам...
просто трябва да се правят всеки ден малки стъпки в правилната (за нас) посока, да отчитаме как се чустваме, да четеме много и да анализираме, ако нещо се случва не както ни харесва, да променяме и да пробваме нови неща...И както казваш за клизмата - повечето страхове и оправдания са само в главата ни
Та ние се опитваме да станеме други хора, различни от тези, които сме станали, живеейки досегашния си живот. Други хора на всички нива, а това не е лесно, понякога дори знаеш какво трябва да предприемеш и не го правиш, ами то си е страшно, и седиш отстрани и гледаш...

[Vov]

Здравейте и поздрави на целия форум,
Чета ви от близо година ....
Какво трябва да стане, че да пришпоря нещата? Абе, аз знам, ама не ща да се стига до там....

Трябва да преминеш поне един пълен курс Временно въздържане от храна...

[Мими]

Трябва да преминеш поне един пълен курс Временно въздържане от храна...

Какво значи пълен курс? Извинявай, ако си го писал някъде вече, чета те, но може и да съм пропуснала...

[Daniella]

Привет Мими,

Написаното от теб, сякаш аз съм го писала..  

Здравейте и поздрави на целия форум,
Чета ви от близо година ....
Какво трябва да стане, че да пришпоря нещата? Абе, аз знам, ама не ща да се стига до там....

Трябва да преминеш поне един пълен курс Временно въздържане от храна...

Временно въздържание от храна означава да си известно време на вода.
Някои хора, поради крехко здраве и телесна структура, не могат да си позволят да са само на вода, затова преминават на изцедени сокове, така поддържат здравето си на клетъчно ниво и времето за смилане на храна се пренасочва към излекуване на проблема.

Резултатите между водо и соко гладуванията, са едни и същи, но промените пристигат по-различно време.
Примерно при водното гладуване, промените започват след третият ден а на соковото след 5тия или седмия ден.

Мое лично мнение от опит/грешка e да не си поставяме прекалено големи цели във вид на дни за гладуване.
Хубаво е да започнеш с един ден в седмицата, след това два, три, пет, седем до макс 10 дни, като иде реч за водно въздържание от вода.
При соковото всичко това е x 2. - тоест краен срок 14 дни.

Фазата на Луната рефлектира на подобен тип гладувания, най-добри резултати се постигат при намаляваща Луна и за твой късмет, днес е първи ден от намаляващата Луна. 
Лунен календар: http://goo.gl/2fhZ8m

Захранването, дори и след един ден въздържание от храна е изключително важно.
Една супичка от сварен картоф, морков и каквото е да е друго зеленчуче, без ципи и прочие, без олио, зехтин и без сол.. се отразява много добре. << Това важи за захранване след глад до 3 дни, ако те са повече то и захранването е малко по-различно след това.

Резултати ще почустваш дори и след първият ден от въздържание, по осезаемо след третия и тн.
Здравето, тялото и дори начинът ти на мислене ще се променят, всичко това ще те вдъхнови да продължиш и съм сигурна че и какъвто и здравословен проблем да имаш за момента то той ще отшуми.

[Мими]

Здрасти Даниела,

Почудих се какво има предвид Вов с "пълен курс".
Страх ме е малко от гладуване, не само заради самото такова, но  повече заради захранването. Достатъчно трудно ще ми е да приспя чудовището, но да кажем, че успея. Но катоооо се събуууудииии!!!

[Daniella]

Дам Мими, пълен курс от въздържание е от 7 до 10 макс дни от храна.
Що се отнася от вътрешните страхове, всичко опира да емоционална нагласа и желание за промяна.
Захранванията не са голям проблем, защото ако си гладувала малко време, те не са нищо сложно, а ако си направила пълен курс.. то след третият ден и не ти се яде повече, така че спокойно можеш да си ги контролираш.
Винаги можеш да си отвориш дневник тук, докато гадуваш и описваш състоянията през които минаваш и естествено да задаваш въпроси ако имаш нужда.
Сигурна съм, че много от нас ще те подкрепят със съвет и направления. 

[Мими]

Мхм, ми добре...
Имам дневник тук. Обсъждали сме някои неща в него.
Това представяне е от април.

Поздрави,

[Daniella]

Ох, чела съм дневника ти .. "Мими на път" .. много се смях с теб, но също останах с убеждението, че имаш страхотен хъс и упоритост!

Поздрави, 

[Vov]

Здравейте Мими и Даниела,
Пълен курс, след правилното провеждане на който изчезват "магически" десетилетни състояния, променят се мирогледи, издигаме се поне 1 ниво по стълбичката към светлината, УСЕЩАМЕ, ЧЕ ЖИВЕЕМ много по-силно, по-сочно, по радостно, с повече възможности да изпитаме дори щастие, продължава от 35 до 45 дни.
Целите, продължителността и точните действия преди, по време и след курса, се обмислят, описват и следват заедно с ръководителя... От общата продължителност, само на (различни видове)вода стоим 14-16 дни, през които не ходим на работа, не живеем в голям град и т.н... Тази продължителност е минималната (за мнозинството хора) след която се наблюдават медицински значими подобрения. Например излекува се астма (!!!), позволява се на мозъка да се "откъсне", "оттъмне" от старите хранителни, пиителни, двигателни, мислителни навици... Изобщо курсът далеч не се състои само в неядене.
Възрастта, полът, началното тегло и много други лични признаци нямат значение. Страхът - също. Среден европеец в пролетно-летния период може (при правилно провеждане) да живее на вода много повече от 14-16 дни - с положителни за здравето последици.
Разбира се, и 1 хранене да пропусне човек, пак е полезно - по принцип. И 3 дни да пие само вода, пак е полезно и т.н. 

[cherry]

Ееееееех,Мимчо,Мимчо... 
Лошото е, че се сещаме за здравето си едва тогава,когато го загубим.Аз бих ти препоръчала да започнеш плодуването на Лидия Ковачева.Ако не можеш да направиш пълния курс от 20 дни,направи като за начало 10.За водните-можеш да започнеш с еднодневни гладувания -веднъж седмично.
Аз също съм се отпуснала нещо напоследък.
Но при мен е така-като видя лошото (като ми се обади някоя болежка) веднага й виждам сметката с някое по-дълго гладуване.

[Мими]

Пълен курс ...  продължава от 35 до 45 дни.

Съжалявам,
тук ме загубихте!

[Тихия]

Ти вземи, че се намери на някой кръстопът.

[Мими]

Ти вземи, че се намери на някой кръстопът.

Тихо там!

[grow]

  "Мими на път"..."Блуждаещата Мими".. "Мими на кръстопът", това е яко! 

[cherry]

"Блуждаещата Мими" тръгнала на път,но стигнала до кръстопът. И сега - накъде???
 Очакваме развръзката...

[Тихия]

Малко като в турски сериал с латино режисьор.