Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[миа]

Преди 10 дни историята ми започна с гадене и повръщане около час до два след всяко хранене. На третият ден сутринта, беше 18 юни, се събудих с много плач и хълцане, породени от кошмарни сънища в духа на избиване на едни хора от други от глад за пари, а не от глад за храна.И така историята с повръщането продължи и всички около мен вече поставиха диагнозата бременна и го повтаряха така, че по някое време и самата аз допуснах този вариант. На следващият ден се случи водната стихия във Варна. Стомахът ми стана още по-нервен, сякаш съпреживявах всички бедствия, стоварващи се върху нашия, а и върху съседски народи.
Преди почти е нямало вечер, в която да не хапна парченце шоколад или друго сладичко преди да заспя. Тези десет дни не съм помислила за сладко освен плод. На шестият и седмият идентичен ден вече си помислих, че се разболявам- само при мисълта за храна, различна от плод, започваше да ми се гади. Пиех само вода, билкови чайчета с мед, домашен плодов сок и кафе, което от 2 дни отказах. Близките ме пращат на лекар, но според мен тази ми болест още не е за доктори, защото освен леко безсилие и умора, съпътстващи повръщанията, други симптоми нямам. Намалих тренировките си наполовина, но най-ми тежи това, че нямам силите да играя с детето си както преди в парка с колелата.
Сега вече при толкова четене за гладувания, някак си се успокоих и реших, че тялото, духа и разума са ме подтикнали по свой си начин към една детоксикация, от която вече съм имала нужда.
Ще съм много благодарна ако споделите дали сте имали подобни спонтанни гладувания.
И така за сега резултата е 62 от 67 кг, при ръст 1.68 на 43 годишна възраст, като не знам докога ще продължи това, но при желание мога и да споделя останалата част от историята.

[cherry]

Чакаме...
А гладуване имаше ли? Колко дни?

[миа]

Де факто гладуването си е било точно 10 дни, защото малкото храна, която съм се опитвала да сложа в устата си, се е връщала пак от там до 1-2 часа. Само прасковата примерно, която хапвам към 10 часа сутринта, се задържа в стомаха.

[cherry]

Де факто гладуването си е било точно 10 дни, защото малкото храна, която съм се опитвала да сложа в устата си, се е връщала пак от там до 1-2 часа. Само прасковата примерно, която хапвам към 10 часа сутринта, се задържа в стомаха.

Гладуването с похапване на нещо не е много полезно.
Водно/сухо гладуване или пък плодуване ала Лидия Ковачева биха били по-добрият вариант...

[Тихия]

Съветът ми е да слушаш какво ти казва тялото, а не ума.

[миа]

Сега както стоя и си мисля, така и пъзелът в главата ми започва да се подрежда. Подреждат се и събития, съпътстващи предисторията на спонтанното ми гладуване седмица по-рано.
 И така психичната ми атака започна в началото на предшестващата седмица, когато голямата ми щерка скъса тригодишната си връзка с приятелят и. В същото време малката ми дъщеря е записана от месеци на училище за първи клас, в което ще посещава класа на майката на бившият приятел. Признавам си, голяма бъркотия, нали?
 След това към средата на същата седмица, идва и другата атака от страна на половинката ми, когато ми носи зайче, което трябва да сготвя.
Нещо в мен се преобърна, когато хапнах от него и сигурно трябва да ми е приседнало, защото не съм твърде месоядна. Дали съвестта ми е заговорила? Знам ли? 
Тежи ми и друго нещо на душата. У дома, а и не само взеха да се съмняват дали не съм влязла в секта. Познато, нали? Пак ме пращат по доктори и казват :"Отивай бе, ще умреш така!" Само си представям ако ги бях послушала, какъв би бил резултата- изследвания, откриване на нещо, бог знае какво, предписване на хапчета, и ако недай си боже бях ги изпила, какви работи ще се отключат  в организма ми, не е за помисляне дори.
 А всъщност от всички атаки събрани вкупом, мисля, че се ражда нещо добро и съм готова да му се насладя.
 Деветият ми полугладен ден беше последен с повръщания. На десетият, както и всеки ден започвам деня с билков чай с мед и малко домашен ябълков оцет в чашата. Следва праскова към 10 часа, след това много вода, в ранният следобед към 1- 2 часа хапнах половин домат без сол( усетих напълно вкуса му, беше като балсам за организма ми), и последната твърда храна, която сложих в устата си беше 1 сушена слива, към 7 часа и която смуках като бонбон 1 час. От тук до времето за сън, на власт идват течностите.
 Следващият ден беше съвсем идентичен, като пропуснах да спомена, че дори имам много повече сила през тези 2 дни и вече отново си играя с малката. 
 На дванадесетият ден- тоест днес си дадох една обелена ябълка( седяла, седяла, че чак се сбръчкала), но пък с каква наслада я изядох...., след обед обелена краставица, пак без сол, и естествено мисля да завърша пак  с кадифеният вкус на сушената слива.
 Дотук резултата мисля, че е повече от задоволитен. Просветна ми пред очите, съзнанието ми се просветлява, езикът ми не е така обложен, бих казала дори розовее, килограмите станаха 60 и всичко това се случва с желание, без следа от насилване.
 Засега ще си плувам в същото поточе, незнам докога, но може би ще следва продължение.

[Тихия]

Ей Миа, ти си страхотна. Не бива да прекаляваш с гладуването, особено ако ти е за първи път. Прекрасен е патосът с който пишеш за това. Едно е сигурно. След това проясняване в главата ти, ще гледаш по съвсем различен начин на храната която консумираш. Не както преобладаващата часто от хората, отнасящи се лековато към това което вкарват в устата си. След като свикнеш с новото усещане и правиш определени пречистващи процедури, ще направиш нови гладувания и ще усетиш нови сетивни висоти. Постепенно ще изключваш кофти храни, за да стигнеш в този или друг живот, до състоянието на pure love. Безценно!

[миа]

Благодаря, Тихи, за топлотата на думите ти, както благодаря и на всички в този форум, от които черпя светлина и сила с пълни шепи.
Чери, преди десетина години прочетох за плодолечението по Л.Ковачева, сега ще прочета отново книгата, но доколкото си спомням нейният начин на лекуване е само плодуване и ми се струва, че толкова много фруктоза би ми дошла в повече.
В момента това мое прочистване, може да се нарече плодово-зеленчуково- течно. Стомахчето така ми се свило, че хапвам по две хапки на 2 часа и баааавно си ги дъвча, докато се стопят в устата ми.
 И така тринадесетият ден беше същият като предния, а на четиринадесетия бях на село при майка ми и вуйчо. Малко се поуплашиха от слабия ми вид, но ги успокоих, че е чувствам много по-добре от предната седмица, когато повръщах. Като им казах как се храня, те се зачудиха с какъв запас от сили разполагам, тоест как съм още така жизнена. Този ден от 9 до 12 си хапнах общо 6 вкусни джанки, като в същото време полепих едни тапетчета за 4 часа, а нашите вече видяха, че наистина си имам достатъчно сили. След това 1 доматче и 1 краставичка, които хапнах в продължение на 4 часа. Не е нужно да споменавам, че последното ми хапване за деня е сушената слива, което не мисля да се променя и в следващите няколко дни.
И така от село се запасих с торба сливи, които обожавам, малко морковчета, краставички, доматчета и зелени чушки, които твърдо ще присъстват в менюто ми за следващите дни.
 Петнадесетият ден пак по две сливки на час до обед-общо 6, след това преживях с часове като козичка 3 гризки морковче, 3 краставичка, 3 доматче и 3 лентички пиперка. Общо взето разнообразих витаминно- минералния си прием и се чувствам много лека и ефирна. Може би не бих имала сили, ако извършвах тежък физически труд, но в случая си позволявам да бъда енергоспестителна.
 На следният ден повторих същото преживяне от предния. Имам чуството, че мога още доста дни да продължа така с лекота, като замествам някой зеленчук с друг. За себе си открих тайната на засищането с малко количество, а именно това е бавното дъвчене на натурално-безсолни заленчуци. Така като гледам мога да си продължа и по-нататък, защото не ми коства никави насилвания и неразположения. Теглото ми падна на 58 кг, а с него и целулита се топи толкова бързо, колкото не може да се стопи дори и да си правя всекидневно антицелулитни масажи с години. И така, продължаваме смело напред.

[миа]

Ден 17-ти, както и ден 18-ти и 19-ти не са по-различни от предните 2, като направих само едно заместване. Вместо лентичките зелена чушка вмъкнах няколко къдрички от пресно зеленце и сега вече тотално заприличах на гризкащ заек.  
Двадесетият ден имахме празник.Отпразнувахме шест годинки на малката ми фъстъчка.  :sorcerer - emotloader:Сигурно два дни преди това си мислех, че ще попирувам на вечеря.   :essen:До 5-6 часа менюто ми беше обичайното, след което към 8 започнахме да очакваме гостите в заведение. Другите започаха да поръчват, а аз един час разглеждах менюто, за да ми дойде някакъв апетит и накрая погледа ми се спря на зелена салата, задушени броколи със сирена или задушени зеленчуци. В крайна сметка си взех само салатата, която като ми донесоха беше в такова количество, мъж ми вика, че това ще ми стигне за цяла седмица. Не беше далеч от истината. Хрупах, хрупах, и до един през нощта не можах да я преполовя дори. Боднах си и 4-5 маслинки, както и 2 печени гъбки. А накрая имаше и торта....., която не опитах дори.
На  следващият ден си възвърнах менюто от предишните дни, като замествах даден зеленчук с друг. Колкото и да ми казват да прекратя това хранене, толкова съм на мнение, че спокойно ще изкарам поне още седмица така, без неразположения и неприятности, надявам се. Интересното през последната седмица е това, че килограмите се задържаха същите, което може би си е в реда на нещата.
 Друго ми е по-интересно да узная от вас, които сте  суровоядни.
Има зеленчуци, като картофи, тиквички и патлажани, които обожавам, вие подлагате ли ги на термична обработка или не ядете такива?
Когато дойде момента на захранването, мисля да включа варени картофи, които са ми слабост.....  
 

[Мими]

Здрасти,
Тиквичките си ядеш сурови без проблем. Има доста рецепти в интернет. Любима ми е тази

http://recepti.gotvach.bg/r-15156-%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D1%81%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8

Патладжан
http://www.recipemagician.com/recepti/dipove-i-pasteti/surov-baba-ganush/

За картофите--- май сурови само на сок стават.  Хапвай си ги задушени или варени, както душата ти обича 

[миа]

Здрасти, Мими!

Виж ти, виж ти!
За патладжана, че бил толкова полезен не бях чела.
Все съм чувала от селските люде, че щом и животните не го обичат, значи е вреден.
Както винаги, ще си търся моята истина някъде между редовете.

[Vov]

Браво Миа! Ти категорично си най-успешния пример за как тялото си знае, но понякога външни фактори (и колко ли вътрешни) служат като начало на така необходимо почистване...
Колко трябва да тежи един човек не се определя от "да съм като хората" или от това как са свикнали да ме виждат близки и приятели, нито от "медицински" нормативи... Щом си лека, ефирна и работоспособна, какво по-хубаво?! 
Продължавай да слушаш вътрешното си истинско гласче, то няма да те подведе.
Дъщеря ми така повръща на 3, - 3,5 години, за 4 дни от 9 кг стана 6 и беше страшно. После всичко се оправи.
Браво на теб!

[миа]

Благо Даря на всички за вниманието, но тука някъде моята история приключва, (дано да ви е била интересна) но пък намирам ключове за нови заключени порти, които ще пазя като очите си.
 И така преди два дни раших да започна захранване като най-напред включих орехи, сусам, тахан и мед. След като опитах сурови тиквички, разбрах, че още не съм готова за 100 процентово суровоядство, защото когато ядеш нещо, то е хубаво да ти носи удоволствие. Така, че ги направих на фурна, а след това боднах и от тях. След това ще включа и картофи, бобови, към които усещам повече нужда и накрая яйца и сирене, които също не съм готова да премахна от менюто си.
Хляб не купуваме. От две години правим ръчни сухари тип гръцки паксимади, с пълнозърнесто брашно, малко чесън, сусам или с други ядки и подправки.
Месото не е проблем да откажа, тъй като съм на мнение, че това, което не мога да убия със собствените си ръце, не става за ядене. Това, което съм ловила е само риба и смятам само с това да се задоволявам. Засега.
Най- хубавото в цялата история е, че си имам ново компактно стомахче, което не позволява на много и не напълно смелена храна да влиза там, и така това ми беше най-ценният урок, който усвоих през този месец-изпитание.
Имам си и нови килограми-55, които не мисля да променям в положителна посока.
 
 Ами, това е, бих посъветвала всички да се вслушват в гласа на тялото си и при болести да не се заемат сляпо и с панически страх да се тъпчат с лекарства, защото те не лекуват самата болест, а премахват временно болката, а зависимостта от хапчета до гроб е сташна участ.
 Идва момент, когато тялото ти крещи: "Пречисти се!", но имаме ли уши да го чуем?

[миа]

Здравейте отново, макар че сложих край на историята, но се оказа, че има и продължение.

Ето, че измина една година от моята непланирана детоксикация, през която не спрях да се ровичкам и да търся смислено обяснение за това, кой е главният виновник(причинител) за малката случка, която променя живота. Тогава го отдавах само на психични причини, а след това вероятно и на това, че в седмицата, която повръщах, в храната ми присъстваше прясна тученица. Мислех си, че тъй като  тя абсорбира лесно отрови и тежки метали,( а миналото лято знаете паднаха стабилно количество дъждове, в които сигурно имаше някакви примеси, защото повечето ни реколта си замина) има пръст в цялата работа.
След това и прочетох тук, http://mineralikristali.blogspot.com/2014/07/jivak-maikata-na-vsichki-metali.html  че тученицата е едно от растенията концентратори на живак.

И тъй както по някое време си четях "Ракът- да оцелееш извън матрицата", стигнах до една не много позната за мен думичка- хлорофил. Така, че веднага стартирах търсене, за да добия представа какво, как и защо.
Попаднах на нещо много интересно, когато разбрах, че хлорофилът е като кръвта за зеленолистното растение. Той доставя кислород до изнемощелите ни клетчици и пречиства кръвта и целият ни организъм.
По-точно разбрах, че  житната трева, имала голямо находище на хлорофил,  а след като прочетох и това, светна цяло слънце в мозъка ми.

"Сокът от пшенична трева е мощно прочистващо средство! В началото може да ви се повдига или получите позив за повръщане. Това почуствах аз  и двамата ми колеги, когато си направихме по един шот от прясно изцедена трева. Гаденето преминава след около 30-40 мин. Все пак при всеки е различно. Това е естествена реакция на организма, когато се опита да изкара токсини. Най-добре е да се започне с малко количество, за да свикне тялото, като постепенно увеличите дозата. Всъщност винаги казвам и на клиентите ни (особено жените), които никога не са пили водорасли или зелени „неща“. Понякога прекаленият ентусиазъм може да доведе до отвращение от някоя храна и въпреки полезните й свойства да я отпишем завинаги от менюто." http://www.biofriendsbg.com/?p=238

Така е, и аз бях отписала тученицата за цяла година, в която сигурно  има солидно количество хлорофил и предполагам е задействала някакви механизми в замърсеното ми тяло, като в резултат от това идва и повръ
ането.
Разбирам, че може и сега да греша, разбира се има още много да уча, но важно е да не спираме да търсим причините за неразположенията ни.

Но както и да е, за мен по-важното е, че от един месец вече в смутито ми присъстват всякакви треви, включително и тученица, които пия с удоволствие, без грам отвращение, може би защото през тази година съм достигнала до задоволително изчистване на много токсини.
Това е засега, макар, че има и други неща за разказване, но друг път.

[cherry]

Но както и да е, за мен по-важното е, че от един месец вече в смутито ми присъстват всякакви треви

Какви? И как се прави пшенична трева?
Защото моя опит в балконското градинарство приключи с провал  и сега саксийките си стоят празни...

[миа]

Тревите, които слагам Чери, са всякакви, каквито имам. Моята тераса е запълнена със саксии но не с цветя, а със салвия, розмарин, мента, джоджен, мащерка, босилек, риган. Тученица, рукола, листа цвекло си бера от село и във фризера. Пшеничната трева, предполагам, са кълнове от жито, но от тях не съм слагала.
Към тях прибавям обикновено ядкови, кокосови,или конопени млека, малко мед и замразени плодове. Вкусотийка, и то полезна.

[cherry]

Аз посях магданоз,копър,босилек и рукола,но няма директна слънчева светлина и
резултата беше...
Би ли споделила как точно отглеждаше душичките?

[миа]

 Обикновено и аз нямах досега много късмет с тях, но тази година рекоха и просто си станаха; розмаринът ми изсъхна първия път, но посях пак. Всички душички си ме чакат всяка сутрин на източната тераса и ми изпълват сърцето като ги видя. Дано и те се радват когато ме видят.

[бате Бино]

"Гаденето преминава след около 30-40 мин. Все пак при всеки е различно. Това е естествена реакция на организма, когато се опита да изкара токсини. "

С тази "реакция на организма по изкарване на токсини" вече наистина почна да се злоупотребява от ловки манипулатори , използвайки  незнанието на простодушните потребители ..
Това че редица натурални храни съдържат силно концентрирани вещества  ,( като напр. при цвеклото) с дразнещо действие и водят до силен дискомфорт или гадене  - веднага се отдава на "очистителна реакция"     Ей, тия хора срам нямат..  
НЕ бива обикновена "реакция на непоносимост"  ( като жлъчкогонният ефект на цвеклото напр. ) да се обозночава като "очистителна криза"  
Съвсем естествено е организмът свикнал на един вид хранене да реагира при нови за него храни ( най-вече зеленчукови) при това - в голяма концентрация..  
Да, постепенно се въвеждат, но това няма нищо общо с очистителната реакция.. Де да беше толкова лесно това блянувано очистване..     , всички щяхме да си бъдем чистички , като чаршаф на свещенник  

[donna]

Аз лично познавам прекрасни свещеници! Поставяйки всички под един знаменател, се обиждат много свещенослужители незаслужено. А Господ ревниво пази тези, които му служат усърдно! Така че, ако след такива подигравки евентуално привлечем Божия гняв, да не се чудим после защо така...Няма да давам примери, а такива знам много...