Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Vov]

Здравейте всички стремящи се към Здраве!

Благодаря на всички, които ме насърчават! 
След известно чудене реших да напиша (ох, лелее  ) всичко, което съм преживял и научил - от безкрайното море от знания - през последните 26-7 години в областта на възстановяване, подобряване и поддържане на здравето.
Като нямам претенции за владетел на истината от последна инстанция, приемам всички въпроси, забележки и пр.

Всичко написано от тук нататък е лично мое мнение и не трябва да се приема за истина. Не нося отговорност, ако някой реши да ползва написаното, за да (се) лекува или по друг начин.

Съществуват учудващо много пътища към физическо и духовно здраве, при това - известни от хилядолетия. Направо е унизително как човечеството не върви по тях, а се плъзга по тъжните пързалки, старателно подготвяни и поддържани от силния съюз между производители на лекарства, част от лекарското съсловие (силно зависимо от предишните) и правителствата...

Та, преди тридесет и пет години си бях обикновен български военен летец. Обучавах курсанти да стават летци-изтребители. Е, летците сме обект на доста чести и подробни медицински прегледи, изискванията към разните показатели на здравето ни са доста строги...
През пролетта на 1981 г преминах успешно дори значителна част от медицинските прегледи за космонавт.
Към 1987 -8 гг "изведнъж" имах дископатия (не можех да стоя наведен и полунаведен) почна да ми пада косата, зъбите... Накрая получих и силни сърбежи от външната част на ушните канали - след чесане се разраниха, почна да изтича бледожълта/розова течност... Получих и безкрайно кихане - към 10-11ч преди обяд като ме грейне слънцето, почвах да кихам - около 4-5 часа (!!!) през 20 - 40 секунди... Просто не ми се спомня.
Разбира се, престоях 31 дни в отделенията на Военномедицинска академия... с точно никакво подобрение. Все пак, тогава научих един много важен урок. Ето го:

В редица състояния на хората се предписват големи дози противоалергични лекарства.

[миа]

Здравей, Вов!
Това е само началото, предполагам.
Вероятно си извървял доста дълъг, труден, но и интересен път към възстановяването и устойчива поддръжка на здравето ти, който си заслужава да се сподели.

[Daniella]

Много интересно започваш Вов, нямам търпение да прочета нататък 

Би ли ми пояснил какво трябва да означава последното ти изречение, моля.

Все пак, тогава научих един много важен урок. Ето го:

В редица състояния на хората се предписват големи дози противоалергични лекарства.

[Vov]

                       ***  Продължение    ***

Някои хора пък си променят предписаните количества и вид противоалергични лекарства по свое "висше и обосновано" решение.
Така лекуващите ме лекари от 2 отделения във ВМА през пролетта на 1988 не откриха нито един микроорганизъм в сърбящите ме до полуда и сълзящи уши и решиха, че е някаква алергия, още повече, че проявявах такава - спрямо пряка слънчева светлина. [Всеизвестно е, че всеки, като му се докиха, търси да погледне светлина, за да кихне по-силно и по-бързо, но моето беше мъчение...]
В първите дни след началото на приема на няколкото противоалергични отрови, се чувствах вял, отпаднал, сънлив, неработоспособен и т.н. Това се дължи (главно) на намаленото кръвно налягане. След това организмът ми се приспособи и постепенно уж се нормализирах... Тъй като престоят ми в болницата се удължаваше, започнах да правя леки общофизически упражнения – дишане, протягане, клякания и лицеви опори – не исках да се превърна (да ме превърнат) в „мекотело”, както се изразявахме тогава...
В един прекрасен ден ми спряха противоалергичните неща. Без да ме предупредят за възможните промени. Така аз си продължавах сутрешната физ-загрявка и едва не се убих. След 1-2 или 3 дни, при поредното изпълнение на лицеви опори изведнъж почувствах 1-2,3 тежки удара по слепоочията – като че тежък чук ме тупкаше... Замръзнах на пода и известно време не знаех какво става, не смеех да мръдна, уплаших се здраво от неизвестна причина... Чукането бързо намаля и изчезна. Внимателно се изправих и тръгнах да легна. По коридора срещнах дежурната сестра (време – 06:30 сутринта) и с нетърпящ възражение тон я помолих да измери кръвното ми налягане. Оказа се, познайте : 140/100 (!!!) При постоянно и дълготрайно налягане около 100-115/65-70, а в последните 10-15 дни – значително по-ниско, този ръст беше огромен. Изпълнението на лицеви опори го е повишило още и съм бил на милиметър от спукване на кръвоносен съд в главата или в сърцето... с известните ни тъжни последици. 
Бях много бесен на лекарите: просто трябваше да ми кажат, че така, както при започване на големи дози противоалергични кръвното налягане спада, при тяхното спиране то се вдига и е необходимо да изчакам 4-5-6 дни без интензивни физически натоварвания... Просто, като въздържане от храна, но можеше да ме убие. Затова не е добре да се опитват разни методи и терапии, току що измислени, без никаква обосновка.

Още в болницата обърнах внимание, че като пропусна някое хранене, сълзенето на „ексодат” от ушите ми доста или значително намалява. Това си спомних по-късно, когато се запознавах за първи път с лечебния метод Временно въздържане от храна + упражнения.
Така и бях изписан от болницата – без никакво подобрение.
Тръгнах отново на работа, периодично сменях памуци в ушите... дори не искам да си спомням. И чак тогава, когато бях почти готов, срещнах първия си учител – проф. Николаев   „Голодание ради здоровья”. По-късно беше Пол Брег „Чудо голодания” май беше заглавието на руския превод, д-р Шелтън и т.н. 
Нека направя едно уточнение. Не обвинявам „лекуващите” ме лекари. Те толкова знаеха. По-късно научих, че и в България е започнат (вероятно през 70-те) да се чете цял официален курс лекции по лечение чрез временно неприемане на храна . Чели, чели, от октомври до Нова годинаааа. Тогава дошъл един партиен вожд и ги наругал и забранил да се занимават с такива упадъчни неща... и край. Никой повече официално не е преподавал тази материя. А се оказва, че тя е известна от преди Христос. Да не говорим, че мнозина са наблюдавали други висши бозайници (кучета, котки, коне и др.), които в определени състояния си намират някаква трева, хапват от нея, повръщат здраво и няколко дни нищо не ядат... и се оправят!

[zzaska]

Лудите Господ ги пази     ..радвам се, че все пак си се разминал с най-лошото (от предния пост, не си дал резюме и ще те четем като роман с неизвестен край  ). Колкото до лекарите, мисля, че ви е куцала обратната връзка, и ти е трябвало да си кажеш какви ги вършиш, все пак те се предполага, че знаят въздействията и биха те предупредили.. ама едва ли им се случва често  пациентите им да тренират сутрин 

..чакам с нетърпение продължението   

[Daniella]

Вов, много леко ти тече мисълта, приятно и интересно е да те чете човек 
... направо се записвам да получавам известия за новите ти публикации.

[zzaska]

Вов, много леко ти тече мисълта, приятно и интересно е да те чете човек 
... направо се записвам да получавам известия за новите ти публикации.

Подкрепям напълно.. и на мен ми харесва начина по който описваш какво си преживял. Явно просто си бил нужен на Земята, а не в космоса 

[Евгени]

И на мен ми е интересно. Продължавай. 

[Vov]

Ххх-хоп, приятели, по-леко с похвалите, да не ми се развали стилът...

Във всички военни организации по света денят започва с физическо натоварване... от векове. И, аз си мисля, че военните лекари го знаят... няма значение. Имам още няколко случая на близки срещи с края на земното ми битие и съм непрекъснато и от сърце благодарен на Главния разпределител, че ми е помагал той да не настъпи... до сега. Убеден съм, че е само полезно, ако често (колко често - всеки сам решава) си даваме ясна сметка, че дните ни са краен брой и нищо не можем да отнесем от този свят, освен духовно развитие.

Така, прочетох книгата на проф. Николаев, позверих се и я оставих. След 40-50 дни я прегледах отново... Голямо чудене падна.
 В три поколения невежествени семейни традиции в моето семейство, всички деца трябваше да ядем много и винаги, и от сутрин до вечер, и още и още... А аз бях и единствено момче всред 5 други момичета (братовчедки и пр.). По-късно в авиацията работният ден започваше със закуска (след физзарядката) независимо колко е часът, а после започваше истинска та работа (полети и пр.). По време на полети имаше и допълнително хранене - между закуска и обяд, или между обяд и вечеря...
...Към наследствените предразположености към костни заболявания, при мен се добавиха крайно неправилното хранене в детството, допълнено и развито в авиацията, и големите претоварвания при полети с курсанти - фигурен пилотаж. Тогава ядях месо по 3 (!!!) пъти на ден! Шоколадът ми беше омръзнал, пушех... И за никакви разделни хранения не ставаше дума.
С тази моя "култура" на храненето, голямо чудене падна - как да приложа метода на проф. Николаев. Нерешителността ми се допълваше от препоръката на професора да не го правим сами първия и втория път, а да си намерим ръководител: лекар, който лекува по този метод, или лечител (като Пол Брег или като мен - сега), който го е правил поне 20 пъти!
Търсих, търсих, над 3 месеца и не намерих ръководител.
Накрая измислих:
1. Нямам друго решение.
2. Мечка страх, мен - не страх (голяма мъдрост  ).
3. Ще го направя в мъъничък срок.

И го направих - 7 дни и нощи не приемах храна! 

[veronika]

И аз следя с интерес написаното от теб VOV

[aichryson]

Vov, чакаме с нетърпение, да пишеш!   

[zzaska]

..завършваш постовете като сериал - на най-интересното     

 ..развръзка и дали аджеба е оцелял след 7-те дни глад, очаквайте в следващия пост 

[Vov]

Хм, аз пък си мислех, че ще има въпроси, коментари, 'що така?..', 'не така..' 'по-напред...' 'по отстрани...' и пр., като оная работа пред ЦУМ... .

Седем дни и нощи в студеното време на късната есен на 1988 и к'во? Живеех си в чистия град София, ходех си на спокооойната си военна служба... Беше ми много студено, болезнено студено особено сутрин при отиване на работа.Не смеех да кажа на колегите какво правя и продължих да си пуша, макар и много по-рядко, дори пиех кафета...Пиех и черен (!!!) чай. Точно както е казал професорът: Каквото и да прави човек, с книгата в ръка да върви, пак ще допусне големи и опасни грешки.
Но, тъй като изходното ми състояние беше много плачевно, пак получих бързи, резки положителни изменения: влудяващите кихания и още по-влудяващи сърбежи изчезнаха - дори имах усещането, че нямам нос и нямам уши... 
Позахраних се някак си, възторгнат от щастие, че съм намерил ПЪТЯ! Поради падане на сняг, реших да изчакам зимата. Прочетох внимателно още веднъж книгата. С ужас открих повечето идиотии, които свърших, но нищо не можеше да помрачи възторга ми!
Като примерен обучаем, отново търсих ръководител и отново не намерих.
На 15 март 1989 започнах "пълноформатно" временно въздържане от храна. Временно, временно, 15 дни. Втората седмица успях да изляза в отпуск. Продължиха подобренията в състоянието на ушите и носа ми, силно намаляха болките в кръста и се увеличи издръжливостта ми в изправено и леко наведени положения, които преди бяха изпитание за мен.
Всички тези действия, придружени, както мнозина тук вече знаят, с ужасяващи спадове в настроението и общото състояние, последвани от леки подобрения и пак обратно, преживявах и устоявах на непрекъснатите оплаквания на близки и познати, прогнози, че ще се разболея, ще умра, не изглеждам добре, много съм се влошил и пр. и пр. - и това сте го преживявали... Ми, беше трудно, но имах ясни и силно желани цели. Това и може би професионалното изграждане ми дадоха необходимата устойчивост и упоритост да проведа всичко до край. Купих си и сокоизтисквачка, плавно преминавах към "нормално" хранене...
Тук най-голямо внимание заслужават "страничните ефекти", които ми се случиха по ПЪТЯ. Дойде ред отново да хапвам от любимата ми храна - месо. Майка ми беше на гости, купила месо, запекла и пр., сервира ми и радостно ме гледа, как най-накрая ставам "нормален" човек... Хапнах една хапка, предъвках я точно 2 пъти и ... я изплюх. Не знаех какво точно става. Мам подскочи, взе друго месо и бързо го "направи". Опитах и него - не ще, не ми се яде месо. И така, до днес. Всяка година опитвам по 1-2 до 3-4 пъти по една хапка месо - да проверя как е на вкус... същата работа.
След още 10тина дни реших, че отново е време да си пуша... Купих си цигари, запалих една - гадост. Хвърлих всичко и така - до днес и докато съм жив. Случва ми се хора да пушат около мен, доколкото мога ги избягвам, но не изпитвам никакво желание да пуша за да проверявам нещо... 
Разбира се, периодът на захранване винаги е потопен във възторг, който преминава в екстаз. Степента на приятност и на успешност на лечението зависи от степента на правилност на прилагането, всички малки донастройки, разговори, мисли, действия, упражнения, правилното дозиране и редуване на физическа активност с почивка, правилно поставените цели, решението, че с цялото си същество постигам тези цели, осигуряване на достатъчно време, в което можем спокойно да мислим само за себе си... Ръководителят знае всички тези неща и е способен своевременно да ги прилага, дозира и променя.
Така завърши най-трудната част от новия ми ПЪТ. Познанието, прилагането му, съвършенно обективната оценка за постигнатите резултати - вече никой не можеше изобщо да ме смути, камо ли отклони от ПЪТЯ...

[veronika]

Браво VOV  че си намерил пътя за себе си и си се оправил.
Първите 7 дена в които си гладувал и си ходил на работа не ти ли беше отпаднало, да ти се вие свят....?

Да те питам мислиш ли, че с гладувания могат да се оправят полипи в носа? Имал ли си такъв случай в практиката си?
Аз до този момент успявам само с по един ден глад и пак  ми става много отпаднало вие ми се свят,
за ходене на работа гладувайки на този етап не мога и да си помисля.
Въпреки това астмата ми затихна, но възпалението ми изби в полипи в носа.
Така се увеличиха че не мога да дишам през носа изобщо и не знам какво да правя.
УНГ лекаря разбира се настоява за операция, а не искам 3 та такава.

[zzaska]

Браво VOV  че си намерил пътя за себе си и си се оправил.
Първите 7 дена в които си гладувал и си ходил на работа не ти ли беше отпаднало, да ти се вие свят....?

Да те питам мислиш ли, че с гладувания могат да се оправят полипи в носа? Имал ли си такъв случай в практиката си?
Аз до този момент успявам само с по един ден глад и пак  ми става много отпаднало вие ми се свят,
за ходене на работа гладувайки на този етап не мога и да си помисля.
Въпреки това астмата ми затихна, но възпалението ми изби в полипи в носа.
Така се увеличиха че не мога да дишам през носа изобщо и не знам какво да правя.
УНГ лекаря разбира се настоява за операция, а не искам 3 та такава.

Според мен, ако проблемът ти е само в следствие на полипи, може лесно да ги изчистиш с глад. Организмът ще ги усвои. Може да пробваш да ограничиш млечните, те са слузообразуващи. Ако ти е трудно гладуването, пробвай на плодови и зеленчукови сокове или само плодове и зеленчуци една седмица.. зависи колко драстична промяна ще е това за теб, предвид настоящия ти начин на хранене. Но във всеки случай, каквато и прочистваща програма да избереш, ще имаш ефект.

Аз също имах проблеми с полипи, но моето не беше сериозно... дори не знаех, докато не ми казаха, че похърквам нощем  ..усещах само едно леко, но перманентно запушване на носа. Често правя по 1-2 дни сухо гладуване и дава резултат бързо. 

[veronika]

Благодаря  zzaska за съветите...ще трябва да се взема в ръце и да направя нещо

[бате Бино]

Някои махат полипите и без гладуване  
За АСД съм споменавал нерядко тук, подготвям и тема, която ще се появи някой слънчев ден  
Ето набързо излязоха 3 отзива за лечение на полипи с помощта на АСД-2.
http://www.woman.ru/health/medley7/thread/3931892/
пост 20
http://www.medsvit.com.ua/%D0%90%D0%A1%D0%94-%D0%B2%D0%BE%D0%B7%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B0%D0%B5%D1%82-%D0%BA-%D0%B6%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B8.html

http://z0j.ru/article/a-1307.html

Ако не можете да си го доставите от рускоговорящите страни, обадете се , имам няколко шишенца останали.  

[Vov]

Вероника, точно и само полипи не съм лекувал до сега. Споменаването на астма говори за по-цялостно, от много фактори, и продължително замърсяване... Нямам информация, от  която да следва, че не биха се повлияли/изчезнали. Всички други хронични УНГ състояния направо изчезват!
За радост на всички астма, както и ВСИЧКИ алергии, ни се случват поради общо и дълготрайно (години) замърсяване. Повлияват се прекрасно, още от първия курс.
Тук "общо" разбирам: от повече от няколко замърсители, от повече от един ВИД замърсители (т.е. хранене, дишане, пиене, мислене, всякакво влияние от хора и природни фактори, кармични прояви...).

За още радост на всички, досега не съм срещал, нито съм чел за случай на ПРАВИЛНО прилагане на метода Временно въздържане от храна + упражнения , който да не е дал медицински значими, видими резултати.Трайното и пълно излекуване зависи не само от правилността на прилаганото лечение, но и от ЦЯЛОСТНАТА промяна на личността - ако тя желае... .
 Вероятно тук е подходящо да припомня противопоказанията за обсъждания метод. Те са Болест на Адисон, напреднала бременност, напреднал рак, напреднала, остра туберколоза, както и всички остри възпалителни състояния: апендисит, синузит, отит, ангина, мозъчни, гангрена и подобни...
Дори и тук внимателният читател вероятно ще си спомни от какво е лекуван Пол Брег..., какви са били резултатите от лечение на бременна, а по-късно ще опиша един скъп за мен случай на рак...

Всъщност няма нелечими състояния (още наричани заболявания). Има обаче степени на увреждане на органи и системи, които не може да бъдат възстановени!

Та, вероятно така ще върви: разказ, отклонение, пояснения и после - пак.

Да, разбира се, самостоятелно прилагане на метода или негово подобие е опасно, може да е вредно и не го препоръчвам.

При наличието на ръководител, поне в случаите, които ръководя, лекуващият се изцяло ми се доверява, цялата отговорност е моя... Така част от страховете и страданията отпадат и се "прехвърлят" към мен и това улеснява процеса.
Затова малко след началото на лечението отиваме в санаториум - извън работа, семейство, голям град, обичайне дразнители, функции, стереотипи, задължения и пр. Време - само за лечение.
Да, кръвното налягане спада и това изисква съответни подходи, действия, техники, особено в някои, иначе стандартни дейности.
Дали налягането спада от 200/160 на 160/120 или от 100/60 - на 80/40 - няма значение. Мозъкът остава без кръв, т.е. без кислород и въглехидрати, също няма кой да отнася мръсното... и пр. Това, както и доста други неприятни в началото прояви, е мааалка цена (която аз и всички желаещи да подобрим и задържим здравето си, с готовност плащаме), на фона на иначе непростимите злоупотреби, причинени от безкрайните епидермални наслади и неоправдания мързел    . В хода на лечението тези неприятни състояния постепенно отслабват и изчезват.
[Ако на някой усилията му се струват прекалено високи, моля да ги сравни напр. със смяна на тазобедрена става, операция на дискове, всекидневно приемане на скъпи и отровни лекарства, операция от рак, лъчетерапия, химио... и пр. зловещи, с, както Бино спомена, 2% вероятност за успех издевателства над многострадалните ни тела.]
Има голяма светлина! Тя не е в тунел, тя е пред нас, в простора!  

[veronika]

Благодаря VOV чудесно си го написал.

[Vov]

При всяко общуване, най-важно е какво другата страна разбира от това, което се опитвам да й кажа (напиша).

Отдавна имам потребност да уточним някои термини, понятия. За да се разбираме по-лесно, еднозначно, от един път. Ето моите разбирания, естествено силно повлияни от моите учители:

Въздържане от храна: съвкупност от умствени и физически действия за освобождаване на тялото на извършващия ги от натрупани замърсявания - до усвояване на всички мастни запаси на тялото.Извършващият не приема храна, приема вода.

Глад: Живеене без храна в периода след усвояване на всички мастни запаси на тялото. Животът се поддържа като се усвояват белтъчини от мускулите. Приема се вода.

Сухо "гладуване": живеене без приемане на храна и вода. Животът се поддържа за сметка на усвояване на мастните и калциеви запаси на тялото.     ["Изтеглянето" на калций при всяко обезводняване, силно нарушава здравината на костите.]