Ето малък откъс
"Една от най-честите кожни заболявания е псориазисът. Той се проявява в остро ограничени дисковидни или петнисти възпалителни болестни огнища, покрити със сребристо-бели люспи. Естественото образуване на роговия слой на кожата е прекомерно увеличено. То неизбежно напомня образуването на броня (като животното броненосец). В случая естествената защитна функция на кожата се видоизменя в брониране - човек се отграничава във всички посоки. Той не иска да допусне нищо повече да влезе или да излезе. Райх нарича резултата от психическата отбрана и капсулиране много сполучливо „броня на характера". Зад всеки вид защита се крие страх от това да бъдем наранени. Колкото по-упорита е отбраната и колкото по-дебела е бронята на един човек, толкова по-голяма е неговата вътрешна чувствителност и толкова по-голям е неговият страх от нараняване.
Тук е както в животинското царство. Премахнем ли черупката на едно черупчесто животно, ще видим нещо беззащитно, меко, уязвимо. Хора, които със своя отбранителен нрав нищо и никого не допускат до себе си, в действителност обикновено са най-чувствителните. Това има предвид поговорката, че „под твърда черупка най-често се крие мека ядка". Опитът обаче да се защити уязвимостта на душата с броня носи известен трагизъм. Наистина бронята предпазва от увреждане и нараняване, но тя „предпазва" същевременно от всичко, Включително от любов и отдаване. Любов значи себеотваряне, но това би поставило под въпрос и защитата. Така бронята затваря душата и за потока на жизнеността, тя притиска и страхът нараства още повече. Става все по-трудно да се пробие този дяволски кръг. Все някога човек трябва да допусне да се нарани душата му, от което вечно се е опасявал и което вечно е предотвратявал, за да разбере, че от това тя далеч няма да загине. Трябва отново да станем раними, за да можем да изживеем прекрасното. Тази крачка може да се направи само под външен натиск, който идва или от съдбата, или от психотерапията.
Тук малко по-подробно разгледахме взаимозависимостта между ранимостта и бронирането, защото на физическо ниво псориазисът внушително ни показва описаната взаимозависимост: той води до отворени места на кожата, до пукнатини и кървящи рани. По този начин се увеличава опасността от кожна инфекция. Тук виждаме колко близо се допират крайностите, как нараненост и рогова черупка осъществяват конфликта между копнежа за близост и страха от нея. Често псориазисът започва от лактите. С лакти си пробиваме път, налагаме волята си, на лактите се подпираме. Тъкмо на тези места се появяват втвърдявания и рани. При псориазиса ограничаването и изолацията достигат своята екстремна изява, така че принуждават пациента, поне телесно, отново да бъде „открит и раним".
При кожни проблеми и обриви човек трябва да си постави следните въпроси:
1. Прекалено много ли се ограничавам?
2. Как стои въпросът с моята способност за установяване на контакти?
3. Зад резервираното ми поведение крие ли се потиснато желание за близост?
4. Кое е това, което се стреми да пробие границата, за да излезе наяве? (Сексуалност, нагон, страст, агресия, въодушевление)
5. Какво ме сърби в действителност?
6. Към изолация ли се стремя?"
