Според мен разумът е в пълен противовес с инстинктите ни, които, според мен, са си чисто животински. Няма лошо в животинския инстинкт, а обикновено той се принизява до нещо супер нисшо и рудиментарно, едва ли не.
Например Седемте смъртни гряха, които Църквата експлоатира:
похотливост - как да не си похотлив, като така се осигурява поколението
чревоугодничество - как няма да се стремиш да изядеш повече, като в природата храната ключов е фактор за сила и оцеляване
алчност - как да не си, като в условията на ограничени ресурси трябва да се бориш за дял, иначе - загиваш.
леност - всяко живо същество в природата се старае да живее с минимален разход на енергия.
гняв - начин да покажеш на останалите, че си по-силен, нещо като "разперването" на кобрата
завистничество - много ясно, че ще искаш да си номер едно сред конкуренцията
суета - нормално е да я изпитваш - стремежът на женските да се харесат на самците и да бъдат оплодени, при мъжкарите е същото с обратен знак.
Ролята на разума според мен трябва да е такава, че да се балансира разумното с естествените инстинкти, а не те да се подтискат и подценяват, защото това създава огромна обърканост в човека.