Здравей, Аксим
Като прегледах темата, малко се е поотклонила от първоначалния поуст, но пък не е много далече все още, и смятам да споделя моето мнение по първоначалното ти писание.
Преживявал съм същите неща, болката под лъжичката, болката в черния дроб, камъните в жлъчката, гастритните симптоми... Спомням си, че когато мен ме болеше лъжичката, ребрата ми се стягаха от болка и не можех да дишам като хората и се стигна до припадък на работното ми място.
Защо се получава така.
Защото всичко идва от психиката(да, банално звучи). За да обясня какво всъщност се случва и да обясня произхода на "диагнозите", които са ти лепнали, ще започна по-отдалече, както ти започна.
Характерно за нашата цивилизация е, че тя възпитава своите човешки единици като психопати.
Психопатия се нарича отклонение в личността, характеризиращо се със свръх-липса на
съпричастие, комбинирано с
аморално поведение, като всичко това умело се
рационализира като нормално поведение.
Друга, характерна черта за психопатите, е че са обсебени от стремежа си към удоволствие.
Тези речникови изречения са се превърнали в издържано описание на психологическия профил на средностатистическия човек, който е считан от обществото като "нормален", тоест вписващ се в общоприетото поведение.
Като имаш това наум, обърни внимание на замисъла на гладуването - лечебното гладуване произлиза от идеята човек да се
откаже от всичките си стремежи към задоволяване на своите телесни удоволствия,
за известен период от време,
с цел неговите системи от органи да изключат и да прекратят работа, като по този начин си починат.
Като вземеш предвид двете неща, става ясно, че да гладуваш не е толкова лесно. Дори е невероятно трудоемко, защото това означава човек да преодолее своето личностно разтройство. Ще се върна на този факт по-късно.
Тоест, това, което се случва в болшинството случаи, е че човек прекратява приемането на храна за известно време, мислейки си че гладува. Но всъщност той възприема цялото това пречистване просто като етап. Казва си "сега гладувам, само че после ще съм здрав и ще се върна към всичко". Човек дори очаква връщането си към стария начин на живот с нетърпение. Някои дори гладуват, само защото старият начин на живот им се струва още по-сладък от преди и използват това за засилване на емоционалното усещане от задоволяването на телесните си удоволствия.
Не бързай да свързваш "задоволяване на телесните удоволствия" с манастирско поведение. Мисля, че няма нужда да се спирам на това.
Тоест когато гладуването се провежда по този начин,
това действа разрушително на тялото.
И когато гладуването приключи, и се върнеш към стария си начин на живот с още по-голяма сила от преди... с мазни храни, с млечни храни и когато се хвърлиш на фабрикатите(вафли), си нанасяш още по-голям удар.
И чисто практически излиза, че гладуването ти всъщност ти е дало необходимата почивка, за да можеш да се натровиш още по-качествено.
Но ти възприемаш гладуването като лечебно средство и уред за привеждане на нещата в ред.
Което е рационализация за онова, което в действителност се случва - затишие пред буря.Успяваш ли да видиш къде се откроява психопатичното поведение
Липса на съпричастие към себе си(осъзнаването, че си вредиш), комбинирано с аморално поведение към себе си(преяждане), рационализирано като нормално поведение(лечебно гладуване), като в корена на нещата стои задоволяването на засиления стремеж към удоволствие(хранене на емоционална почва с несъдържателни продукти).
Да, наричам те психопат, но се надявам, че разбираш духа, в който говоря
Не е шега, ти неосъзнато подхранваш това личностно отклонение (или е осъзнато, но не желаеш да го признаеш пред себе си), но от това страда цялата ни цивилизация - ОСОБЕНО обществата в страните от третия свят като нашата България.
А как аз се справих с всичко това? Да си кажа право... не зная. Нямам си ни най-малка представа. Просто го осъзнах. Просто си дадох сметка... някакси признах пред себе си какво се случва в действителност и... Когато го признах и когато това осъзнаване премина от подсъзнанието ми в съзнателния ми ум, всичко свърши.
Проблемите изчезнаха и заедно с тях влечението към фабрикатите и към млечните продукти и всичко останало. Някакси се получава така, че признаеш ли си пред собствения си ум... може би качествата на личността играят роля тук, а може би не, не зная... тирадата свършва и затвореният кръг на болестите се разкъсва.
П.П.
И както казах, връщам се на факта по-горе, че идеята на гладуването е боравене с емоционалните влечения, а не с приема на храна(приема на храна е едно от емоционалните влечения)... Това е обяснението защо много от практикуващите лечебно гладуване в крайна сметка тръгват по пътя на бретарианството или инедията или не-храненето или както и да се нарече, а пък друга част остава недоволна от лечебното гладуване и не може да намери отговор на мистериите с тези неблагоприятни ефекти от него.
Автор
Тема: Молба за съвет. (Прочетена 27505 пъти)