Здравей, Злояд
До колкото чух моята учителка по йога се храни по Аюрведа. Скоро прочетох две книги с такава насоченост и определих типа на моята доша. Там пише, че Аюрведа, йога и пранаяма са дълбоко свързани. Не знам вие, които практикувате йога на какво мнение сте по въпроса за взаимовръзката на нещата, но на мен ми се струват логично добре свързани...
Обикновено в човек преобладава една или по-рядко две от дошите, а третата е подтисната.
По мои наблюдения с помоща на правилно практикуване на йога (задължително с пранаяма) се постига баланс между трите доши. Скоро ще бъде трудно да се определи към кой аюрведичен тип спадам.
Относно различните техники за контрол на ума и някой ден медитация 
от книжки ли да се интересувам или да потърся някой човек или йога клуб, който да посещавам? Метода с осмислянето, на това което мислим ми се струва по- интересен, май, защото аз по- принцип си задавам въпроса, защо обръщам внимание на някои неща, които не си струват въобще
И книжки трябва да се четат, но много е важно кой е автора. Досега все не намирам възможност да видя как е в някой йога клуб, но като поомекне времето (и естествено да не е ден в който съм на работа до 19.30) ще видя как практикуват плевенските йоги. Предполагам, че трудно ще се намери клуб, в който можеш да достигнеш до състоянието дхиана (изключване на сетивата), защото гуру трябва да се занимава специално с тебе и да ти следи състоянието (дали в момента си замислена и дали си участник в мисловния процес или само наблюдател) и да коригира своевременно вътрешното ти състояние.
Като писах за контрола на мисълта пропуснах нещо много важно: трябва да се научиш като заемеш поза за медитация да не си движиш очните ябълки независимо дали си с отворени или затворено очи. В началото се практикува със затворени очи докато практикуващия се научи да не губи енергия през очите(ако се случи човек е като изцеден, усеща празнота между веждите и му се спи). Когато се научиш да стоиш с отворени очи ве допустимо да пренигваш с клепачи, за да не изсъхнат, но не движи очните ябълки. С времето се постига състоянието да гледаш без да виждаш това, което гледаш (на мен ми трябва по-малко от половин минута да вляза в него). Това е дхиана - предпоследната степен преди самадхи.
Има и други начини за постигане на дхиана - от раджа йога, но са прекалено опасни, затова ги давам само информативно и предупреждавам :
не опитвайте да го постигнете бързо, макар, че може да изглежда лесно. Метода е да се задържи дишането в продължение на 12 дхарани т.е. 12*12 секунди правят една дхиана, а 12 дхиани - самадхи.
Тук бързането към успеха е фатално
