Привет на всички!
Започвам с това, че доста мислих преди да си направя дневник - някак не се чувствам много дорасла за него и далеч не съм на нивото на повечето от тук пишещи, но пък се уча всеки ден по малко.
На кратко - на 23 години съм, живея в София. От около 3 години се интересувам от хранене, а от около 2 години от вегетарианство/веганство/суровоядство. Не мога да кажа, че съм постигнала кой знае какви успехи в това, защото не дори не съм вегетарианка - напоследък се улавям, че има по 2-3 поредни дни, в които не съм яла месо и изобщо не ми липсва, явно консумирам по навик - всички около мен са месоядни и като заговоря за това колко е вредно месото ме гледат странно. Та на моменти се чувствам малко различна от всички заради начина си на мислене и се получава едно противоречие в мен - предполагам обаче, че при всички го е имало този момент.
В този форум повече съм чела, отколкото да пиша. Дори и сега не съм мн сигурна какво ще се получи от този дневник, но искрено се надявам да е нещо хубаво.
От около 2-3 седмици се старая да внасям максимално количество суровоядна храна в менюто си и пак има моменти, в които съм объркана, защото се чудя какво да хапвам. Явно проблемът ми е, че съм мн далеч от смутита, крекери.. нямам блендер.. всъщност нямам никакви уреди като за суровоядец, а и не знам дали волята ми ще стигне чак до там някога да съм 100% такъв, но колкото се може повече сурова храна.
А и никога не съм опитвала смути и не знам дали ще ми вкусно
Та карам предимно на плодове, ядки (сурови), салатки, понякога и нещо готвено - предпочитам безмесните ястия, леща обожавам, боб..Опитвам се да намаля солта, сладкото.. Консумирам доста мед, наското преоткрих и тахана -не знаех, че толкова вкусно.
Друго за себе си - освен от хранене се интересувам и от хомеопатия, цветята на д-р Бах, но и там нямам кой знае какви постижения - май от всичко съм чела по малко и толкова. Трупам знания, а не ги ползвам за нищо..
В тоя ред на мисли няколко месеца се опитвах да лекувам моя малка братовчедка от трихотиломания (скубане на косата) с цветята на д-р Бах, но не постигнахме с хомеопата май никакъв резултат.. и сега съм малко в дупка, защото традиционните лекари (които аз отричам) й предписаха антидепресанти, а е само на 7 години. Идеята ми е по-скоро, че съм чела много, вярвам, че начина на хранене е определящ за здравето, вярвам в хомеопатията - но не мога да убеждавам хората около мен в това, което знам.. а знам, че са поели по грешния път и някак ми е болно..
Толкова засега от мен. Нека видим какво ще получи от този дневник и дано просъществува дълго