към радо :
- осъзнавам изцяло вредата от любимите ми стимуланти, и това е причината да полагам толкова усилия да ги заменя, без да се лишавам от ефектите.
- ти разглеждаш удоволствието от стимулантите като удоволствие от вкуса им. аз също не обичам вкуса на кафето, нито пък съм пристрастен към вкуса на сладкишите; напротив, дори устоявам на изкушението им много по добре от повечето ми познати. в момента аз не употребявам нито кафе, нито захар. но мисълта, че трябва да е възможно по здравословен начин да се постигне въздействието на нездравословните неща, което още не съм постигнал, ме кара да поставям теми като тази. по същия начин винаги съм се изумявал как някой може да изпитва удоволствие от вкуса на алкохола или цигарите - но въпроса просто не е във вкуса. веществото теобромин, което предизвиква пристрастяването към какаото, например, е горчиво на вкус.
към деси :
- аз не отричам, че захарта, както и кафето, водят до спад в енергията след първоначалното повишение. но това не противоречи на факта, че повишението е в по висока степен от постоянната енергия, произвеждана от нестимуланти, която не позволява спадове.
- замислял съм се, че не съм дал достатъчно време на организма си, но съм нетърпелив да узная кога ще настъпи необходимото време.
- впрочем зеления чай ми действа почти със същата сила както кафето. обаче четох някъде, че и той не бил съвсем полезен. изобщо всички вещества, стимулиращи допамина, които завършват на "ин" - кофеин, теобромин, теофилин, амфетамин, никотин, водят до известно пристрастяване на мозъка и в последствие до вреди за здравето. например амфетамина не е вреден само по себе си, но понеже предизвиква силно пристрастяване и учестяване на употребата му, това води до обратен ефект, а именно намаляване на нивата на допамин и изобщо увреждане на допаминовата и епинефринова секреция.
все повече осъзнавам, че най вероятно само ви разигравам с тази дискусия, понеже ми се ще да съществува копче, с което да ставаш суперум, без да си вредиш на здравето. това е психологическо недоразумение, което си е моя работа да разреша. впрочем не всички гении са били здравословни, както някой спомена по горе, напротив, повечето още в древността не са пестели виното и каквото друго намерят, по късно пък рафинираните стимуланти, произведени от технологичния напредък, в следствие на което повечето са съкращавали значително живота си и са страдали от влошено здраве. интересно, че това последното е допринесло за вдъхновението на някои, тъй като е прибавило към тяхното страдание, а всеки, който познава изкуството знае, че двете неща имат допирни точки.
