От прочистванията правя само олиотерапията . Жабуря всяка сутрин от три седмици насам .
Относно домашните любимци - имах куче (мелез) допреди три месеца . Умря от старост , защото беше на 18 години . Много си я обичах (беше женска) , все пак почти целия ми съзнателен живот мина с нeя , но въпреки всичко не мисля да си взимам пак някога . Първо - защото го преживях много тежко и второ - все повече ми се струва извратено да си гледам един бозайник в нас , да го обгрижвам , да му се радвам и т.н. , докато друг седи затворен в клетка ,никога не вижда слънчева светлина и в крайна сметка се превръща на гранули , с които храня моя . Според мен мястото на животните е на свобода в дивата природа . Може би съм го ударил на идеализъм , но така ги чувствам нещата . Вече съм на 30 и не мисля да правя повече компромиси с убежденията си . Не знам при вас как е , но аз всеки път когато съм пренебрегвал принципите си с цел да се приобщя по-добре сред околните , съм грешал . Винаги ! Съответно съм си плащал , че съм избрал пътя на най-малкото съпротивление .Напоследък все повече се убеждавам , че човек трябва да следва своя собствен път на развитие , независимо от външните обстоятелства . Само така може да бъде щастлив . В тоя ред на мисли - вие кога за последно , разхождайки се сред хората в нашия "скъпоценен" град , видяхте щастливи и усмихнати лица ? Всеки ходи навъсен и само повтаря - криза , криза . Абе човече , пролет е , видя ли какво се е случило с джанката над тебе ? Като визуализираш постоянно тая криза , няма да я махнеш . Точно обратното !