Всъщност, може ли да се стане истински йога в която и да е цивилизована част на света?
Под истински имам предвид от най-висш ранг.
Томи, искам само да направя леко разграничение, че "истински" не значи непременно "най-висш ранг" (и оттам - "по-нисш ранг" => неистински)
. За мене човек ако има желание да се занимава сериозно с нещо, може да го направи винаги и навсякъде - въпрос на приоритети (мое мнение). Иначе съм съгласна с теб, че най-извисените от "йерархията" - онези, които могат да не дишат няколко часа, да живеят без храна и вода и да прочетат учебник 1000 страници за 2 минути и да кажат наизуст всяка една дума от него (четох някога за такъв случай и му завидях с черна завист
) живеят сред природата, в дивото, далеч от всяка цивилизация. Затова и аз съм казвала неведнъж - ако искаме да ставаме свръхчовеци, трябва да зарежем всичко и да хващаме гората, или да палим с 300 към Тибет. Ако обаче имаме някакви ангажименти и нещо, което ни задържа в ненавижданата от мнозина "цивилизация" (семейство, работи и т.н.), ще трябва да се задоволим с компромиси - което обаче не значи, че не постигаме нищо
. Изобщо, когато правим нещо, в което сме убедени, че е добре, то е добре за нас; ако правим нещо, в което сме сигурни, че няма смисъл, или е лошо - то може само да ни вреди. От нас зависи как ще си го направим... Само и да се сещаме по-често за този факт.