... Аз лично имам някои резерви по отношение на определени негови тези, като напр. отхвърлянето на всички видове: растителни масла, пчелен мед, сол.
Не съм чел книгата, но по принцип има право за мазнината. Като се замисля на една салата слагам 3-4 лъжици растителна мазнина (обичам да плува в олио или зехтин
), да ама толкова мазнина се получава от 150-200 гр. семена, все едно със салатата да изям един голям пакет семки, множко идва, да не говорим че в мазнината липсват ензимите на семето (освен ако не е някакъв вид супер био екстра върджин). Същата логика важи и за фрешовете, лесно се пие 500 мл. сок, ама я се опитай да изядеш 4-5 грейпфрута на веднъж ...
За солта и аз не съм много съгласен, солта е неизменна част от метаболизма на всичко живо, не за друго, а защото живота се е зародил в солените океани и организмите щат-нещат, харесват - не харесват са се съобразили с даденостите. Както се казва, ако живота ти предложи лимон - направи си лимонада. Ако в океаните имаше вместо сол да речем меден сулфат, може би щяхме да си солим манджите със син камък
. Няма как нисшия организъм да отдели каквото и да е непотребно от околната среда, всичко заобикалящо става негово житие (и част от метаболизма). За по-висшите форми на живот пък вече е късно и невъзможно да променят из основи структурата на живота. За това са ни нужни всички микроелементи от океанската вода, при това в кажи-речи същата концентрация и пропорции, понеже съединението на Натрий и Хлор е в най-голям процент и най-бие на очи, затова се заклеймява, да не би останалите (кобалт, мед, флуор, йод, желязо, манган, молибден, селен, сяра, цинк и т.н.) да звучат по-добре и по-вкусно, ама нали са микро, тях може ...