Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Petko]

"Вегетарианец" от Чудомир

[/size]

Баща му беше в положение човек, имотен беше и гледаше съответно на живота, а то какво прави, какво струва, не зная, ама замина момче младо и хубаво, като цъфнал гюл, наука да учи в София, стоя колкото стоя, току се върна един ден смачкано, рошаво, мършаво, гаче ли като свети Ивана се е хранило със скакалци и див мед само. Заряза и наука, и всичко и започна със земята да се бори като нас. Питам го веднъж:
— Стефко бе, че какво, такова, си отпаднал в телосложението и бузите ти залесени тук-там на участъци?
— Аз — кай, — бай Димо, тъй си живея, такова ми е — кай — убеждението. По природата се водя — кай.
— Ама не се ли храниш — думам, — не похапнуваш ли си повечко, та си се източил като бобена вейка?
— Храня се, похапвам си, ама месо не ям и каквото взема — сурово го вземам. С плодове — кай, — със зеленчуци, с ядки и сокове поддържам живота. Орехи ям — казва — много, защото те са четири пъти по-хранителни от месото, четири пъти — от яйцата и повече от десет пъти — от млякото. Имат си — кай — и тлъстините, и захарите, и белтъците.
Ха сега де! Орех с белтък!
— Е, хубаво — казвам, — сурови ги ядеш, ама боб суров може ли да се яде? Картофи ядат ли се? Сурови тикви, да речем, само прасетата, да прощаваш, такова…
— Тъй — казва, — сурови си ги ям, защото огънят — кай — ги разваля. Променя им — кай — химическия и енергическия състав и ги прави — кай — по-мъчно смилаеми.
И това не бях чувал, и това научих! Бря, пуста наука, бря! Побърка ни хубавите момчета и вер селям!
Питам после поп Еня вярно ли е, дето го разправя.
— Вярно е — кай. — Не му знам — кай — каква вяра изповядва, съботник ли е, от жълтото братство ли е, ама и хляб не яде, а кълве житото като мисирек. Леля му Райна разправяла на попадията. Сурово го кълвял, или пък го топял в студена вода и го джвакал като дъвка, песоглавецът му с песоглавец! Сохрани боже!
Кръсти се попът и разправя, а аз се пуля насреща му и се чудя и мая.
— А бе какво се чудиш — обажда се Лъжлив Съби, — и бъзуняк яде момъкът, и млечък, и капикоса, и каквото му попадне. На моята нива — кай, — до гробищата, синора го е опасал като магаре до дъно. Ами! И тръне имаше тук-там, и тях ги няма.
Един ден — кай, — като гледал как сладко пасат конете люцерната в хаджи Дончовата ливада, да вземе да се намъкне и той, че да нагъва люцерна, да нагъва, додето му се издул коремът като на малко циганче, кога яде варени тикви. Щял да се пукне момъкът и да експлодира без малко.
Разтривали го, церили го, хеле му преминало.
— А бре, майка — думала му кака Деля, — ами че може ли тъй като добитъка?… Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава! А то тъй на какво прилича?
Оттогава — кай — не е хапвал вече люцерна. Кощрава почна да нагъва и по-добре му е на момчето, заглади му се косъмът и брадата му по-честа стана.
— Ех, Събко — думам му, — смеем се ние и се подиграваме, ама знам ли? Както ми е тръгнало и на мене толкова време без работа, дали няма да се пиша и аз в неговата партия, че да тръгнем кооперативно да пасем по синорите. А?!

[mariiina]

 

[Buku]

И аз много го обичам  .
А ето и моят любим разказ:

Туристи

- Да идем, Цвятко, да направим и ний един излет до Балкана! - думаше един съботен ден на мъжа си мадам Гоца. - Целият град, куцо и сакато, ходи въздух да промени и линията си да оправи, само ний кюхтим тука и дебелеем. По-миналото лято още се канехме. Лятос обуща си купих, уж дано тръгнем, а то!... Погледни се на какво си замязал от тлъстини, че и мене погледни! Стига туй пусто лежане! Да идем утре! Съгласи се, защото инак сама тръгвам с туристите. Сто и десет кила съм вече - не ща повече. Тръгвам! Чу ли?

- Добре де, добре - изгрухтя бай Цвятко, обърна се на кушетката и захърка отново като мотоциклет.

Разшета са мадам Гоца, заприготвя се, прати слугинята на пазара да купи месо за кюфтета, сардели, кренвирши, халва, домати, краставици, пиперки, свари 14 яйца, напълни една кутия с кайсиев мармалад без кожиците, отряза и половината свинска луканка. И като прибави два хляба - единия ръжен за регулиране на стомаха и другия обикновен, - мушна една матара с вино, шише коняк, спиртник, кафе, килимче, мушама, долни дрехи, чорапи, сапун, четка за зъби, клечки за зъби, вилици, ножове, две чинии, вазелин, аспирин, йод и пудра за подсичане, натъпка раницата тъй, че заприлича на нея самата. Вечерта ядоха рано и легнаха да спят.

Щом си легна, бай Цвятко заспа и захърка веднага. Мадам Гоца, или Оче, както галено я наричаше мъжът й, обаче унесена в прелестите, които щеше да й открие утрешният ден, заспа едва три минути след него и като взе октава по-високо от бай Цвятко, захърка звучно и отмерено и тя.

На сутринта, като ги събуди слугинята, бай Цвятко се сети какво го очакваше, изпъшка, отиде в кухнята да се мие и като видя ужасната раница, политна да падне, но се задържа. След това с изражение на човек, когото щяха да водят на заколение, почна да нахлува стария си ловджийски брич, останал отпреди войните, който се оказа тесен и не можеше да се закопчее под коленете, та стана нужда да го забожда с безопасни игли. Облече и едно вехто палто, нахлу един каскет, надупчен от молци, и като изпъшка пак, седна на миндера да чака нови заповеди.

Мадам Оче отначало беше решила да пътува без колан, но като помарширува по нощница из двора и се убеди, че коремът й не върви в такт с краката, а избързва напред, върна се в стаята и го сложи. После сложи в раницата малко сланинка, два лимона, завърза и туристическите си обувки, които щеше да обуе на края на града, помогна на мъжа си със слугинята да натовари раницата и като се прекръсти и целуна котето, тръгнаха на път.

Любопитно да види похода на двамата знаменити туристи, слънцето тази сутрин беше станало рано. Забил нос към земята под тежестта на товара си, бай Цвятко го не виждаше. Накрай града само го почувствува, като му припари на нагънатия врат; обърна каскета си обратно и запристъпя още по-сърдито, със сумтене. Мадам Оче, доволна и весела, смени обущата си под един орех, закрачи още по-енергично, като тананикаше:

- Балкани, дигай-те се... в нее-бе-са-таа!...

- Аха! Да се дигат! Нека се дигат! Аз... а... таквоз... по равното едвам, че... Нека се дигат, да видим де ще му излезе краят! - ръмжеше претовареният съпруг и пристъпяше като слон по прашното шосе.

- Ама нима се умори? И аз малко се поизморих, ама ми е леко, леко... Струва ми се, че и оттатък Балкана бих отишла.

- Леко ти е зер! Леко ти е- само себе си носиш... а таквоз!

След като изминаха първия километър обаче, мадам Оче, задъхана вече внезапно извика:

- Олеле, Цвятко, една презрамка ми се скъса!

- Глава да е здрава! - обади се сърдито бай Цвятко.

- Оле, оле, свлича ми се комбинезонът!

- Да се свлича! Къде ще иде!

- Оле, не мога! Да спрем за малко да се пооправя.

- Да спрем, да спрем, ама спрем ли... а... таквоз, мъчно ще ме накараш да тръгна пак!

След втория километър в ушите на бай Цвятка бръмчаха електрически звънци, а на мадам Оче й залепна езикът о небцето и тя забрави туристическия марш. Като рече да въздъхне по-издълбоко от умора, нещо изпраска и тя се хвана с двете си ръце през кръста и спря.

- Олеле, Боже, сега пък коланът ми се откопчава! Нещо пука.

- Мене кокалите ми пукат и пак си мълча. Хайде! Хайде, че балканите се дигат в небесата... а... таквоз! Хайде!

- Е, като се дигат, нека си се дигат! Притрябвали ми са! Чунким като не идем там, че голяма работа! Балкани! Камънаци само!

- И аз тъй думам, ама ти като си рекла!...

- Я да не ходим чак там, Цвятко! Я виж там отсреща в нивите каква природа има! Какви върби зелени и каква поезия!

- И кладенче... а... таквоз, и кладенче има там.

- Кладенче ли? Е, Боже, ами че защо се бавим тогава? Я да идем да си поседнем там, да си починем и похапнем! Защо ни е този балкан? Пък и дъжд може да завали, и град да падне. Оох, да идем, Цвятко, че и бримка ми се е скъсала на чорапа! Да идем! Не мога повече!

Бай Цвятко я изгледа с облекчение, скърши устни да се засмее уж, понадигна раницата и двамата туристи завиха вляво от шосето по високите и неравни синори.

Само два пъти повече от мъжа си падна мадам Оче и разцепи по най-новата мода роклята си отзад. Заловена за раницата на изнурения си, с изблещени очи съпруг, тя пристъпяше с последните остатъци на своите сили, като пухтеше страшно. След като се стовариха още един път при прескачането на вадата, заловени за ръце, най-после те пристигнаха в мечтания оазис. Постлаха килимчето, мушамата, палтата и като грамаден денк с манифактура мадам Оче с тръшна на тях.

Клекнал над раницата, бай Цвятко ръмжеше през нос:

- На ти тебе дигнати балкани... а... таквоз!

- Оох, сърчице! Ох, задушавам се! Душата ми излиза! Коняк! Конячец!

Бай Цвятко й сипа една чашка. Тя я глътна изведнъж, примляска и затвори очи.

- На, вземи още една чашка! То помага! Много помага.

- Ами ти защо си не сръбнеш? Пийни си и ти!

- Мене не гледай ти, а... таквоз, аз с шишето ще му опъна.

Щом изпи и втората чаша, мадам Оче намести главата си на коравата раница, затвори пак очи и захърка пискливо и проточено. Бай Цвятко, като надигна няколко пъти стъклото с коняка, се свлече до нея и като взе пак октава по-ниско, забръмча тъй гръмогласно с гърлото си, че жабите се нацамбуркаха ужасени коя където свари из водата. Млъкнаха подплашени птичките, изпокриха се из дупките и гущери, и буболечки.

Само един стар паяк, който се беше спуснал от върбата точно над устата на мадам Оче, се люлееше безгрижно и леко на тънкия косъм паяжина, тласкан от въздушното течение, което излизаше от устата й.

Той, види се, беше глух.

[sis]

Чудомир е невероятен автор. Колкото и пъти да чета разказите му все намирам нещо ново и ме ми омръзват.Картините също са му много забавни.

[Discworld]

чудомир е един от най-добрите български писатели,а защо не и художници

[gaby]

Страхотен е!Така описва хората и ситуациите ,че можеш да си ги представиш до най-малката подробност 

[Даниела]

Много хубави разкази, за мой срам почти нищо не съм чела от него 

[Ели]

Тия дни прибърпах " Не съм от тях" и " Нашенци " до възглавницата си.  Чудомир и на мен не ми беше много познат / срам, срам...  /, но и един разказ стига, за да искаш да прочетеш и още, а и не може да се обърка с друг, много е чудомирски.   

[mariiina]

 :kisss:Ееееееееее, аз тука съм с маааалко   преднина....имам си ги и си ги чета ...от средата на миналия век!!!

[Buku]

:kisss:Ееееееееее, аз тука съм с маааалко   преднина....имам си ги и си ги чета ...от средата на миналия век!!!

Хайде, хайде - да не се изкарваме на повече години отколкото сме . Набори сте с баща ми и той също го чете, ама от мааалко след "средата на миналия век" - поне колкото време му е трябвало, за да се научи да чете .

[RoJe]

Малко отклонение от темата към Елин Пелин. За мен разказите му от "Под манастирската лоза" са също толкова жизнерадостни и прекрасни като на Чудомир.

[mariiina]

 :kisss Еййййййййй, че хубава тема....хайдееееееее, давайте още, искам ощеееееееееееее 

[Discworld]

лично на мен има само един друг писател на нивото на Чудомир и това е Алеко Константинов

[mesechka]

"..и тръне имаше тук-там, и тях ги няма." "

Петко, темата е страхотна, колегите ми взеха да ме гледат странно, само се крия и се кискам зад монитора:). Много е колоритен Чудомир, да се изфукам малко ,дядо ми го е познавал лично .

Ето малко интересни случки окоо него:

През 30-те години на миналия век писателят Димитър Чорбаджийски-Чудомир се  установил трайно в Казанлък като директор-уредник на местния музей.
Хумористът вече се е окичил с първия си венец на славата. Столичният вестник "Зора" в продължение на осем години всяка седмица печатал по един фейлетон, разказ или карикатура  на казанлъшкия майстор на словото. Неговите "нашенци"  вече  са станали толкова популярни, че в деня, когато излизал нов разказ на Чудомир, вестникът вдигал тиража си с десетина хиляди бройки.
В Казанлък писателят /и художник с академично образование/ има  добра бохемска компания. В нея влизали  няколко казанлъшки даскали, офицери от гарнизона, адвокати и чиновници от  общината. Чудомир бил известен ката ценител на хубавото вино и без негово участие рядко минавали многото приятелски дегустации на новата казанлъшка винена реколта.
Една вечер на такава приятелска разпивка се била събрала добра компания и от лаф на лаф разговорът се насочил към композитора Емануил Манолов, погребан с казанлъшките гробища. Компанията пийнала добре и изпяла няколко песни на маестрото.
Манолов преди смъртта си бил учител по музика и военен капелмайстор на казанлъшката дивизия и с право бил смятан навремето ьа гордост на града.
Композиторът умрял беден и  на гроба му в казанлъшките гробища нямало никаква плоча или паметник.
Пред компанията Чудомир  се възмутил как може гробът на толкова талантлив композитор да тъне в бурени, напълно забравен от помотците. "Хайде да  вдигнем на Емануил Манолов паметник!",  извикал Чудомир и компанията с възторжени викове го подкрепила.
В градските гробища имало един голям гранитен паметник на гроба на някакъв италиански търговец, умрял по странно стечение на обстоятелствата в Казанлък. Цялата компания веднага се  вдигнала от масата и тръгнала към гробищата. Били 7-8 здрави мъже и без много да му мислят, нарамили паметника на умрелия италианец и го поставили върху могилата на Емануил Манолов.
След няколко дни случката се разчула из   целия Казанлък. Едни хвалили Чудомир и компанията му, други кълнели за гробищната авантюра. Мълвата стигнала и до столицата. От историята се заинтересувал италианският посланик - той начаса връчил протестна нота. Работата станала още по-скандална, защото в  компанията, която преместила  надгробния паметник, имало и един офицер, голям приятел на Чудомир. Началството искало да го разжалва. Околийският полицейски шеф извикал Чудомир в кабинета си, накарал му се и му наредил надгробният паметник да бъде върнат на мястото му.
Събрала се пак компанията и върнала паметника обратно.
Съвременниците разказват, че авторът на "Нашенци" имал особено чувство за хумор, което често стигало до границата на "черния хумор".
Един учител довел веднъж от Шумен  класа си, за да разгледат казанлъшкия музей. Решил да покаже на децата и Чудомир. Срещнали го на стълбите - строг, побелял възрастен мъж с дебели рогови очила и с неизменната артистична папийонка. Учителят го попитал:
- Къде може да видим Чудомир?
- А, Чудомир ли? Чудомир почина преди седмица...
Учителят останал като попарен. След няколко дни в музея се получило писмо - Чудомир го разпечатал и в него прочел... собствения си некролог. Шуменският учител надълго и нашироко излял в некролога съболезнованията си.
Казанлъшкият журналист Константин Колев разказва, че веднъж приятелска компания поканила Чудомир да опита едно хубаво вино. В уречения час всички чакали писателя, но той закъснявал. Когато най-сетне пристигнал, казал че се е отбил за малко в работилницата на местния дърводелец Христо Братов.
- Отбих се да ми вземе мярка - рекъл писателят и след това вдигнал чаша с вино.
Всички в компанията  замръзнали - Христо Братов правел  ковчезите в Казанлък.
- Ще изпъвам скоро панталоните, приятели! Един грип и край! - пак се върнал на злокобната тема писателят. И продължил в същия дух:
- Вземете, каквото вземате от мене, записвайте каквото чуете от мене, че скоро ще ме повика Оная с косата!
В  по-късните години, когато вече бил народен представител и идвал в София за сесии на парламента, Чудомир често се отбивал в култовото кафене "Бамбука", за да се види  с приятелите си. Казвал им: "Аз вече себе си не мога да представлявам,  камо ли народа!".
Когато се разболял от рак, изпратили писателя да се лекува в Берлин, където му преливали кръв. По този повод той написал във вестник "Стършел":
"Чувствам се млад,  както никога - нали ми преливаха кръв от млади немкини".
Чудомир напуска живота сам, разбрал, че не може да се пребори с коварната болест. Един ден подредил стаята си в правителствена болница, облякъл си бяла риза и скочил от втория етаж.  Погребали го по негово желание в градинката пред къщата му в Казанлък. 

[batvany]

Ейй, любимия ми! Страхотен разказвач! Истински ме изненадахте с Чудомир, а пък аз си мислих че вие суровоядците си падате малко сухари...

[marulka]

Ми такива сме си сдухани, кво да ни праиш

[beelee]

Да бе, скуката е пълна 

[Синева]

Майка ми си държи книга на Чудомир под възглавницата.

Аз също съм му фенка. Много е колоритен. Ненадминат в обрисуването на персонажите. 

[mariiina]

 :kisss:Сладки мои, имали го някъде в електронен вариант, или го набирете на комп.?

[batvany]

http://chitanka.info/book/268-izbrani_razkazi
пробвай тук