Знам за книгата, получих отлични отзиви за нея, преразказаха ми някои неща - наистина са шокиращи. Проблемът е, че все още няма официален превод на български, а не всеки ползва свободно английски, още повече когато става дума за специфична терминология.
Тук ще поместя една извадка от гл. 3 на книгата, която ми изпратиха. Имайте предвид, че преводът е правен набързо, възможно е да не е пълен (не мога да кажа), но е добра илюстрация за сериозният подход на автора и неговите идеи:
"Развитието на рака има 3 етапа – възникване, развитие и разпространение (подобно на плевелите: семена, растеж и разпространение навсякъде).
1. Възникване
Как се „посяват семената” на рака, т.е. как възникват раковите клетки? Чрез химикали - така наречените канцерогени. Тези канцерогени са обикновено вторични продукти от промишлените процеси, но могат да възникнат и от природата, например афлатоксина. Тези канцерогени правят нормалните клетки да мутират (да претърпят генетично преобразуване, като повреждат ДНК) в клетки, податливи на рак. Пример за етапа на възникване на рака:
1. афлатоксинът (канцероген) прониква в клетката на черния дроб
2. афлатоксинът се матаболизира / усвоява от ензим (вид белтък)
3. възниква един опасен продукт – афлатоксин и ензим
4. той атакува ДНК на клетката
5. повечето повреден ДНК се възстановява, но понякога….
6. клетката се размножава преди ДНК да се е възстановил и по този начин възникват трайно повредени ракови клетки
Целият етап на възникване може да протече много бързо, дори в рамките на минути. С възникването на повредените дъщерни клетки етапът е завършен. Те са завинаги повредени и създават риск от рак. Освен в изключително редки случаи с привършването на етапа на възникване се приема че тази фаза е необратима. Използвайки нашата аналогия с градината, в този момент семената на плевелите са в почвата готови да покълнат. Възникването е приключило.
2. Развитие
Сега семената са готови да покълнат и да дадат видими плевели / ракови образувания. Тази фаза протича в рамките на значително по-дълъг период от време от фазата на възникване, обикновено в рамките на години при хората. В този процес клетките се групират в клетъчни натрупвания (гроздове), които с нарастването си достигат до клинично видими тумори. Но както семената в почвата първоначалните ракови клетки няма да растат и се размножават освен ако нямат нужните условия за това (например семената в почвата имат нужда от вода, слънчева светлина и други хранителни съставки, и чак тогава ще залеят градината). Ако един от тези елементи липсва тези семена ще останат спящи, докато чакат набавянето на нужния липсващ фактор. Това е един от най-важните аспекти на фазата развитие. Фазата на развитие е обратима, в зависимост от това дали ранните ракови клетки получат нужните им условия за растеж. Тук е мястото където различните фактори свързани с начина на хранене стават от огромно значение. Тези хранителни фактори, наречени подпомагащи, захранват нарастването на рака. Други хранителни фактори, наречени задържащи, забавят и спират нарастването на рака. Ракът се развива когато има повече подпомагащи от задържащи фактори; когато задържащите фактори доминират ракът се забавя или спира. Това е процес, който действа в двете посоки. Значението на тази възвратимост на етапа на развитие на рака огромно!
3. Разпространение
Третата фаза е като плевелите, които вече са навсякъде: в градината, между плочките на тротоара, на пътя и т.н. Развиващият се рак може да се разпространи отвъд органа на неговото първоначално възникване и проникне в съседни или отдалечени тъкани (така наречените метастази). Когато ракът достигне този краен етап се счита за пагубен.
Белтъчините (протеините) и етапа на възникване
Как консумацията на белтъчини влияе на възникването на рака? Нашият първи експеримент беше да видим дали приемането на белтъчини влияе на ензимът, който е главно отговорен за метаболизирането на афлатоксина (канцерогена). Този ензим е много сложен, защото той метаболизира медикаментите и други химикали, той може да е бъде приятел или враг. Колкото и да е парадоксално той неутрализира и активира афлатоксина. Този ензим е изключителна трансформираща субстанция. Тя е като фабрика, в която влизат „материали”, извършват се много сложни реакции (тези „материали” се разграждат и изграждат) и след тази трансформация материалите са готови за транспортиране крайни безопасни продукти. Но може да има също така и вторични продукти от това „производство”, които са изключително опасни.
Нашата работна хипотеза беше, че белтъчините, които консумираме променят растежа на туморите променяйки как афлатоксина (канцерогена) се детоксикира от ензимите, намиращи се в черния дроб. Първо определихме дали количеството белтъчини, които ядем променят дейността на ензима. След редица експерименти отговорът беше ясен. Активността на ензимите може да бъде лесно променяна просто чрез промяна количеството на белтъците, които приемаме (ниско-протеиновата диета – 5% от храната, намаля активността на ензимите със 76% спрямо диета, където протеините / белтъчините са 20% от храната). От това стана видно, че ниско-белтъчната диета рязко понижава възникването на тумори.
Белтъчините (протеините) и етапа на развитие
След това ние започнахме да изследваме влиянието на количеството белтъчини които консумираме върху развитието на раковите образувания. Изводът от тези изследвания беше, че развитието на раковите формирования почти изцяло зависи от това, колко белтъчини консумираме, независимо от това колко афлатоксин (канцероген) се консумира! При високо-белтъчна диета с ниска консумация на афлатоксин раковите образувания се развиваха 9 пъти повече от ниско-белтъчна диета с висока консумация на афлатоксин. Тези опити бяха с плъхове и техните черни дробове.
Ние направихме и друг експеримент, като в рамките на 3-седмични периоди беше променяно количеството белтъчини, които се консумират. Когато животните бяха хранени през период 1 и 2 с 20% белтъчна диета, те развиваха ракови образувания. Но когато те преминаха на ниско-белтъчна диета през период 3 (5% белтъчини) настъпи рязък спад в развитите на раковите образувания. Когато след това те отново преминаха към високо-белтъчна диета (20%) през период 4, развитието на раковите образувания отново беше отключено и продължи. Това навежда на мисълта, че ако сме били изложени в миналото на канцерогени и те остават спящи, този рак може да бъде „пробуден” с лошо хранене на по-късен етап.
Чрез следващите опити се опитахме да установим колко белтъчини са „твърде много” или „твърде малко”. Използвайки плъхове ние изследвахме спектъра от 4-24% белтъчини като част от консумираните калории. Ракови образувания не се развиваха до 10%. Над 10% те рязко нарастват. Средният американец приема 15-16% от храната си като белтъци. 10% белтъци означава около 50-60 грама на ден.
Също така направихме експеримент да видим как се влияе развитието на рака от различното количество канцероген (афлатоксин). Оказа се, че при 5% белтъчна диета развитието на раковите образувание въобще не се влияе от количеството канцероген. При 20% белтъчна диета с увеличаване на количеството консумиран канцероген се увеличаваше и развитието на раковите образувания.
Не всички белтъчини са едни и същи
Всички тези експерименти се правеха с белтъка казеин, който съставлява 87% от белтъка на кравето мляко. Следващият въпрос беше дали белтъка от растителен произход, използван при същите експерименти, ще даде същите резултати. Отговорът беше изненадващо НЕ!. В тези опити растителният протеин / белтък не водеше до развитие рак, дори при високи нива на консумация. При използване на глутен, белтък който се съдържа в пшеницата, не даде същите резултати като казеина, дори при 20% ниво консумация. Същото се получи и при използване на соевия протеин.
Финални опити
Накрая ние направихме експерименти с голямо количество плъхове като ги хранехме с различно количество белтъчини, но им слагахме еднакво количество афлатоксин. Те живеят около 2 години. Групата с 20% белтъчна диета на 100-ната седмица бяха или мъртви или почти мъртви от тумори в черния дроб. Всички животни на които им слагахме същото количество афлатоксин но бяха на 5% белтъчна диета бяха живи, активни и жизнени на седмица 100, със загладена козина. Това е 100% срещу 0%, което рядко се случва в научни експерименти.
Изводът беше, че промяната в храненето може да „отключи” или „заключи” раковите процеси.
Всички тези експерименти бяха статистически значими, биологично обясними и в невероятно съгласие един с друг.
Опити с други видове рак и канцерогени
Горните опити бяха с плъхове, рак на черния дроб и използваният канцероген беше афлатоксин. Трябваше да се проучи дали изводите са същите при други животински видове, други канцерогени и органи. Други изследвания с мишки, подложени на канцерогана вирус на хепатит Б дадоха същия резултат. Други учени от медицинския център на университета в Илинойс изследваха рак на гърдата и дадоха същите резултати.
Изводи:
Фазата на възникване на рака е далеч по-маловажна от етапа на развитие на рака.
Храненето е много по-важно при контролиране развитието на рака от количеството канцероген.
Хранителните вещества от животински произход засилват развитието на рака, докато хранителни вещества на растителна основа намаляват развитието на рака.
Все пак това са опити с животни. Беше време да излезем от лабораториите и да направим проучвания с хора."
