Здравейте, всички хора!
Казвам се Алеся. От скоро чета публикациите в сайта, правих вече някои от рецептите - хората около мен много ги харесват (плодовите бонбони най-вече), но на мен също прекалено много ми харесват и не споделям често храната си
))
На 22 години съм. Преди година и половина нещо в организма ми се превключи и се появи "диабет тип 2". Избягвам да използвам тази дума, защото споделям теорията, че болести няма. Дори го доказвам, като след едва 3-месечно прилагане на инсулин, реших да се мобилизирам и да спра исулина. Така и направих - започнах да практикувам йога, "изядох" няколко дебели книги за здравословно хранене, започнах да взимам някои естествени хранителни добавки (масла, мед, алое). СПрях инсулина и започнах отначало с премахване на малкото вредни храни, които ядях дотогава - най-вече месо и хляб, картофи, ориз. Иначе като цяло и преди това избягвах опаковани продукти. Започнах да си отглеждам и кълнове, да си пека ръжени и пълнозърнести хлябове, правя си и кефир с тибетската гъба
Скоро попаднах на темата за суровоядството и много ми допадна. Както написах вече успешно прилагам и този начин на хранене.
Чудя ви се само по колко време отделяте в денонощие, за да успявате да приготвяте всичко, с което се храните?
Ще ви призная моите проблеми:
1. Като активна студентка нямам достатъчно време да поливам кълновете си достатъчно често, например..
Камо ли за другите неща като сухари, хляб, млека, и т.н. Затова повече наблягам на плодовете и зеленчуците и ядките, но се страхувам да не би да лишавам организма от важни вещества..
2. Все още (след една година борба) ми е трудно да подчиня волята си и да не хапна нещо сладко или да изпия чаша алкохол. Смятам, че за да е ефективно всичко това, трябва да се спазва стриктна диета. Но има моменти (може да е веднъж месечно, но има, и не са приятни), когато се изкушавам и не просто хапвам едно парче торта, ами направо прекалявам.
Работя върху себе си, търся хора, които се справят по собствен начин, търся алтернативи, боря се със себе си. Радвам се, че има такива хора, от които да се вдъхновявам. Вярвам, че вие сте такива хора
Приятна почивка!