Здравейте,
За първи път пиша във форума и още не съм се ориентирала добре, така че ако темата не е за този раздел, моля да я преместите
Бих искала да ви споделя как лечебният глад ми помогна.
Преди две седмици сестра ми ми изпрати линк към този сайт с цел да прочета повече за прочистването от токсини с олио. В последно време ми се насъбра повече натоварване и напрежение и някой здравословни проблеми започнаха да напомнят за себе си. След като изчетох почти всичко на сайта открих, че няма по-подходящ режим за мен от лечебния глад. Дори си насрочих дата за начало, която съвпадаше с приключване на голям ангажимент. Още на следващия ден обаче реших, че подобряването на здравето не търпи отлагане и лечебния глад трябва да започне веднага!
Най-странното за мен беше, че да се спазва подобен режим изобщо не беше трудно (тук е момента да си призная, че обичам да си похапвам и винаги ми е било много трудно да не преяждам). Другата голяма изненада беше липсата световъртежи и причернявания. Това си е нещо често срещано при мен заради ниското кръвно. Обратно на очакванията ми, въпреки гладуването и работата (която доста се беше понасъбрала, а и бях в сесия) се чувствах пълна със сили и в добро настроение - всеки, който се е придържал поне веднъж в живота си към някаква диета за отслабване знае колко раздразнителен става след 2-3 дни.
Започнах плодово-чаения режим без да ограничавам количеството плодове. Мед не ядях, тъй като преди 2 години се алергизирах към него. Всеки ден си записвах какво ям, за да мога да следя режима. Оказа се, че и без да си налагам ограничение нямам нужда от повече от 800г. плодове на ден. Първоначално идеята беше да започна с 3-5 дни, но тъй като нямах никакъв проблем ги удължих до 10 (е всъщност имах проблеми 6-я ден, когато не спирах да мисля и сънувам филии със сирене , но като цяло беше доста леко).
Още първия ден прочетох книгата на Лидия Ковачева „Гладът”. Следвах съвета й да не споделям за начинанието си освен с няколко човека, за които бях сигурна, че ще ме подкрепят и разберат. Оказа се, че проблемът не е в това, че ти се е прияло (след няколко дни храната спира да те привлича), а че трябва да отблъскваш всички: „Айде вземи си шоколад де!”, „пий една бира с нас”, „да отидем за нещо сладичко” и т.н., защото хората не приемат „не ми се яде” за отговор ...
Захранването беше малко по-трудния момент, защото всичко различно от плод ми докарваше страшни болки в стомаха. Решението е търпение и постепенност.
Само да добавя, че всяка сутрин правех и жабуренето с олио (и с него се свиква, макар че първия път не е особено приятно).
Равносметката: Преди започването на режима имах проблеми със съня. След сериозен психически и физически труд обикновено ми отнемаше по 3-4 часа докато успея да заспя. Сега това време се сведе до час и продължава да намалява.
Пийвах си и повечко кафе, под оправдание на ниското кръвно. Сега пак пия, но не повече от 1,2 чаши и постепенно свиквам преди сутрешното кафе да пия чай, така че хем да не е на гладно, хем да не му се нахвърлям още със ставането.
Имах нужда да отслабна не повече от 1,2 килограма. Подозирам, че съм свалила доста повече, но не мога да кажа със сигурност, тъй като това не беше целта ми и дори не съм се претеглила. Сигурна съм, че ако внимавам за храненето си от тук на сетне тялото ми само ще реши какво е най-доброто тегло за мен.
Имаше и един неочакван момент – изчезна алергията ми към мед. На седмия ден безпроблемно изядох една лъжица, на следващия също и така вече когато си поискам
Чувствам се здрава, пълна със сили. Препоръчвам на всеки да го пробва – лесно е и резултатите не закъсняват. За в бъдеще ще правя по един ден седмично гладуване, като за оптимален ефект ще го съчетавам с фазите на луната.
Пожелавам здраве и успех на всички, които са решили да правят лечебно гладуване!
