Това е обръщението на старата, на баба Мария към младата Мария-Мер.
Мило дете, правя го обществено, а не на лични, защото съм убедена ,че човек не трябва да има нищо, което да скрие от приятелите си.И още за това, че ние и да искаме не можем скри никъде нито мислите, а още по-малко делата си.Обръщението е по повод заключването на темите...по принцип!
Нападките към когото и да са, са част от живота и ни се случват за да се научим да им устояваме!!!Много пъти съм била обиждана, унижавана...но това не е било пречка да устоя, да отстоявам себе си и миро-гледа си!!!Вероятно начина ми на изказ не допада на всички, но това пък е начин те да се научат да докажат аргументирано, убедително ...своя си миро-глед.
Ние всички, без оглед на възраст, религия, убеждения се учим...всеки божи ден един от друг.Ние всички всеки божи ден сме в ролята или на ученици, или на учители, един спрямо друг...тук във форума.
Нека се научим да се приемаме такива, каквито сме и да се доказваме, да ставаме все по-добри и все по-качествени хора!А какви качества имат качествените хора...това са добродетелите...да се научиш обичаш врага си!!!
Ей Мари, трабва да призная, че съм много изненадан от този пост, честно казано бях решил наистина да не пиша повече, но неможах да се въздържа просто
. Мислех си, че ти ще си най-щастлива от моето оцъствие, а то какво се оказа, че даже ме обичаш
. Приятно е да знаеш, че поне един човек от форума те обича, макар и да е един от хората, с които най много си спорил
.
Аз, може да се каже, че съм привърженик на споровете, затова и много хора ме възприемта като негативен, скептичен и т.н. , но няма как да всеки да ме харесва, а и не е нужно. Винаги съм вярвал, че споровете са нещо положително и дори необходимо, за нашето развитие като индивиди и като човечество като цяло. Просто някой хора бъркат понятията 'да спориш' и 'да се караш'. Споровете понякога преминават в по-емоционален вариант, но мисля, че всеки от нас е попадал в такава ситуация дори веднъж в живота си. Много по лесно е да опознаеш някого, да научиш нещо ново от един спор отколкото от едно съгласяване с лицемерна усмивка. Спорът провокира хората да се информират повече, не само за собствените си възгледи ами и за възгледите на опонентите си, което няма как да отречем, че е полезно.
Доколкото това, как ще възприемеш енергията на едно мение, било то позитивна или негативна, зависи от това в какво настроение сме, в какво сме убедени, в какво вярваме, какви са нашите идеали, ценности и идеи. Защото словото не е само начин да изразим какво ни е в главата, а нещо много по-комплексно нещо, изискващо разбиране и интерпретация от хората, към които е насочено.
Най-простият пример е, когато примерно кажа че: "исляма е тъпа религия" - някой хора биха го разтълкували като атака към мюсюлманското съсловие, но други, които са наясно с някой факти, че след 20-30 години исляма ще е мнозинство в европа, биха го възприели като едно много полезно изказване.
Не искам да натрапвам, моите разбирания, на никой, а просто да изкажа гледната си точка.
