Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[жмуц]

Една тема за красиви стихотворения, мисли или някоя наша мъдрост 


Започвам с едно много любимо мое стихотворение, не знам кой е авторът..

Едно е само,
А две - светове

Една ръка - да даваш вот
Две - да отгледаш живот
Един крак - ритник отмъстен
Два - да изтичаш към мен
Една вежда - грозна аркада
Две - дъговидна наслада
Едно око - алчен пират
Две - с красота си богат
Една ноздра - лекарствена доза
Две - за парфюм от мимоза
Едно ухо - клюка дочута
Две - за музика прочута
Една буза - плесница след грях
Две - трапчинки детски смях
Една устна - прехапана тревога
Две - целуващи до изнемога
Една гръд - изрязана с нож
Две - от божествен разкош
Едно дихание - защо ли да питам
Двe - съвършения ритъм
Едно полукълбо - животно почти
Две - осъществени мечти
Една камера - сърдечен порок
Две - за минута възторг

Мъж и Жена -
създания две.
Едно е само,
а две - светове...

[marulka]

Това го видях в Биозона и много ме впечатли...

8 СЪВЕТА ЗА КРАСОТА
от Одри Хепбърн

• За ПРИВЛЕКАТЕЛНИ УСТНИ – изричайте мили думи.
• За КРАСИВИ ОЧИ – търсете доброто в хората.
• За ТЪНКА ФИГУРА – споделяйте храната си с гладния.
• За КРАСИВА КОСА – позволете на дете да роши косата ви веднъж дневно.
• За УВЕРЕНОСТ – вървете с убедеността, че никога не сте сам.
• Хората, повече от вещите трябва да се възстановяват, възобновяват, подновяват, да се връщат към живот и да се спасяват: не отхвърляйте никого.
• Запомнете, ако някога се нуждаете от ръка която да ви помогне, ще намерите такава закачена на всяко от раменете си.
• С възрастта ще откриете, че имате две ръце – с едната да помагате на себе си, а с другата – на другите.

[жмуц]

  marulka  красиво е.

Не ви ли харесва темата  На мен още ми е обичащо 

Миг като вечност

Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,

в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.

Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -

Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.

Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.

Георги Константинов

[ДарбиМак]

Ето още едно хубаво стихотворение на същия автор:
ЗАГАДКА
Има нещо, което ще гадая до гроба:
Как човекът превръща любовта си във злоба?
Как настава тази тъжна промяна -
вместо песен на славей, тъмен крясък на врана.
Как целувката сладка до отровата стига?
Как прегръдката нежна става тежка верига?
Има нещо в постора непонятно за мене.
Кажете ми хора от любов озлобени
как човекът обича само някалко мига?
Злоба има за всички - любовта не достига!

[Кате]

много хубави работи пишете тук
ето и едно, написано от една моя съученичка, когато бяхме 12 клас

Не мога
 
Не мога да заспя – луната ми блести,
изпълва ме със спомен за твоите очи.
Мълчание и сила само в тях видях,
за теб да бъда всичко не знам дали успях.

Не мога да крещя, останала без глас
във суха самота, без сън живея аз
и всичките мечти за тебе разпилях,
останах и без сън, останах и без смях.

Не мога да реша игра ли бе това,
довело ме до теб, когато бях сама,
видение едно приличащо на сън,
не мога да заспя, щом ти си там навън.

Не мога и да спра да те обичам пак,
но няма сън сега, когато чакам знак,
не мога да лиша живота си от теб
и няма да тече по вените ми лед.

Не мога да те спра завинаги до мен,
как хем да съм стена, хем светъл ясен ден,
за твоите очи се моля нощем аз,
останала без сън, останала без глас.

Мила Петкова випуск'2004


 

[жмуц]

Дарби, това не го бях чела.. Благодаря ти 

Кате, как казваш е стихосбирката на съученичката ти? 

И още едно любимо от мен 


Толкова много думи има...

Празни думи, пълни думи, тежки думи, просто думи,
сложни думи, верни думи, бегли думи, луди думи,
черни думи, дупки думи, топли думи, хладни думи,
чужди думи, свои думи, бледи думи, сродни думи,
сладки думи, блудни думи, мръсни думи, чисти думи,
свежи думи, древни думи, лоши думи, леки думи,
шумни думи, неми думи, бели думи, редки думи...

Думи за други думи.

Загубих се...

Преравям ги отново... и отново... и отново...
Оглеждам ги, опипвам ги и ги разделям
на купчинки според вида и естеството.
Подбирам ги, премервам ги, претеглям.
Отхвърлям ги и пак и пак и пак, отново...

Ни една от тях не казва
това което искам да ти кажа.

Трябва нов език.

Да е само твой и само мой.
Не опипван, не предъвкван,
не докоснат, неговорен,
не износен и неговорим.

Чист.
С него бих могъл да кажа
колко много всъщност те обичам
колко много всъщност те обичам
колко много всъщност те обичам

без да прозвучи банално

вече чуто, малко чуждо, малко бледо
изхабено прозаично тривиално...

Не се сърди, че не говоря.

гамаренце

[Кате]

няма за сега издадена стихосбирка, но ина4е пише много красиви стихове. имам още нейни, но сега тръгвам малко на релакс за една седмица, като се върна ще напиша още някое 

[LordIahnia]

[marulka]

[LordIahnia]

 

[vasilena]

Бьорк ,чудесно зайче си сложила,като малка топчица

[lilka]

 

[LordIahnia]

Бьорк ,чудесно зайче си сложила,като малка топчица

Нали! Рядко си харесвам такива животинки.  Преди време и аз имах заек, сега съм с едно проскубано куче... въпреки, че според мен е мъртво зайчето, вярно, че всички ми казват, че е живо и е щастливо във фермата в която го занесоха, ама кой би повярвал, хаха

бтв, не се подвеждай от аватара и заека, мъжко съм

[vasilena]

  -признавам,заблудих се

[бате Бино]

Какви текстове имаха песните едно време....  А сегашните ,като ги слушам ,направо ми се догажда. Такива трябва да ги запишат и да ги пускат по спешните центрове ,когато дойдат пациенти,глътнали например кост  , та чувайки ги, да получат спазъм и да връщат обратно..    

Да дам и аз един стих, на Дамян Дамянов

"Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш"

[vasilena]

Бате Бино и аз се кефя на Дамян Дамянов :
                         Мъчен човек
     Казваш ми:"Тежък и мъчен човек"
    Вярно.Такъв съм.Не мисля да споря.
     Но във живота-ни лесен,ни лек,
    вече ми втръсна от лесните хора.
  Тях ще ги срешнеш под път и над път-
     не хора,а ангели същи небесни!
Пълен със тях е и пъка светът от лесните хора!
  Те,хората лесни ще дойдат край тебе,
  край мене,край нас и без да ги викаш,
    но в лесното само.В минутата лесна
  и в лесния час,когато от тях нужда никаква
  нямаш.Празни и леки ,със дух -пушек лек
  -те изчезват в минутата съща,
  в която най-тежкия,мъчен човек
   с най-тежките крачки внезапно се връща.
  С най-мъчната дума,с най-лютия лек
  ще дойде  той раната в теб да затвори


  Да нека съм тъжен и мъчен човек!
  Влудяват ме леките,лесните хора!
 
 -едно от любимите ми

[mariiina]

 :)Мдааааааааа, настъпихте ме по болната тема!!!Поезията!!!Аз мноооооооооого я обичам, и често, често сричаммммммммммм!!!Тук ще ви пускам по някое и друго стихоболение мое, пък авторите, които обичам май са всички поети...Не е лошо да погледнете стиховете и на Емили Дикинсън...

Искам   да  съм  частица
от  искриците
на  голямата  светлина  -
Любовта.
Каквото  и  да  ми  струва  това.
Само  така  ще  помогна
и  на  себе  си
и  на  света.

[Petko]

Предизвиквате ме и аз да се включа
Едно от любимите ми на Христо Фотев:

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

[vasilena]

Ей,Петруци ,много е хубаво,пропуснала съм го.

[mariiina]

Предизвиквате ме и аз да се включа
Едно от любимите ми на Христо Фотев:

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.
[/quo
ЕЕЕЕЕЕЕЕ, и ти се изучи, знаеш кое ще свали....