Мерси за съветите!
И аз мисля, че ще й дойде акъла в главата като я затресе пубертета и започне да се вълнува от калории, т.н., имам милион книги за здравословното хранене, които смятам да й пробутам тогава и смятам, че в такъв момент ще поеме.
Но до тогава има доста време, а не ми се ще да изкара на въглехидрати още 5-6 год. За сега визията й не я вълнува особено, поне не в този смисъл, както е при по-големите деца, още повече, че знаете - докато растат децата калоричните боклуци не им се отразяват особено - поне в това отношение се старая да балансирам с много движение и не е с наднормено тегло, както много от дечицата, които виждам по улиците и навсякъде, а си е съвсем добре - даже ще е в балетен клас.
Тя сега също ще е в първи клас, в тяхното училище дори няма лавка, закуска и обяд ще им носят (кетъринг), а друго - ще ядат каквото им се приготви от вкъщи в раниците. Това и аз го одобрявам.
Иначе вероятно действително аз съм изпуснала ситуацията, но като бебе гледах да я храня здравословно - плодове, зеленчуци, както си му е реда, но в някакъв момент, дори не усетих как положението е излязло извън контрол (на друго място с интерес четох, че сте обсъждали въпроса с детските площадки, но не са й само те - бабите, баща й, всички отстъпват "като иска детето" - аз явно съм най-зла
). От друга страна, достатъчно е голяма и аз непрекъснато обяснявам, в резултат на което сладките неща от менюто драстично са намалени, но зеленчуци и плодове така и не прояде. Може би действително постепенното намаляване на въглехидратните и увеличаване на други храни ще свърши работа съчетано задължително с "изработване" обаче. Може да й правя "чипс" от цвекло и да й кажа, че е купен.
Грях ми на душата, но от няколко дни я лъжа, че й слагам бяла захар в чая, а действително слагам малко мед - като смята, че е захар, много го харесва.
Колкото до Спортакус - в къщи нямам телевизор - нарочно, да не си помислите друго.
Не одобрявам телевизията, няма смисъл да излагам тук причините и сами се сещате, и смятам ме разбирате правилно, защото като кажа на "нормални" хора, че нямам ТВ си мислят, че съм от някоя секта.
Та щерката гледа в майка ми, но мен обикновено тогава ме няма и не мога да осъществявам контрол, та сигурно гледа "Мързелград", но и всичко останало (разбирай реклами, т.н.)
Много обширно стана изложението.
Та не винаги е лесно с децата, мдаа.... Със сигурност най-добре е да се държи една линия на поведение, но за целта трябва подкрепа от основното обкръжение поне, а не само един човек да държи на тези неща, а останалите "мекосърдечни" да искат да "зарадват" детето - така като получава разнородни сигнали е ясно, че детето няма да си изгради ясна визия, а ще предпочита "вкусните" неща. Този последен абзац е насочен към бъдещите родители основно, при нас този момент, уви, отсъства, та ще трябва да измислям "стратегии" разни.
