Морковът е от род двугодишни, рядко едногодишни или многогодишни тревисти растения от семейство сенникоцветни. Същесвуват около 60 вида, главно в Средиземноморието, но също в Америка, Африка, Австралия и др. Културният морков е двугодишно зеленчуково и фуражно растение. Стъблото му е високо до 0.70 м, листата са перести, силно нарязани, цветовете - дребни, събрани в сложен сенник. Плодът е сух с две семена, с плоскояйцевидна форма и с четири реда шипчета. Отглежда се заради кореноплода, който е месест и в зависимост от сорта има загръглена, пресечено-конусовидна, вретеновидна или друга форма с червена, жълточервена, жълта или бяла окраска. През първата година образува бледожълт до червенооранжев кореноплод. През втората година образува семена и цветове.
Морковът съдържа средно: 88.8% вода, 1.1% азотисти вещества, 0.2% мазнини, 8.2% захари, скорбяла и други вещества, 1% целулоза, 0.7% пепел и витамини A, C, B1 и B2 . Използва се за храна, фураж и като лечебно средство. В България се отглежда навсякъде. По-разпространени сортове: нантски, марктгертнер, едър каротел, за ранно производство: амстердамски.
Според търговските регистри на Европейския съюз, морковът се води плод, заради по-високите мита на морковени конфитюри.
Информацията е от:
http://bg.wikipedia.org/
