Здравейте:)
Много се радвам, че вече и аз съм част от този форум! Макар, че започнах да суровоядствам преди около 10-тина месеца, чак сега се чувствам готова да се включа в дискусиите по темата
Започнах да суровоядствам в началото на годината. Първи в семейството се просветли мъжът ми и да си призная, в началото бях доста против новия му начин на живот. Но реших да се подложа на диета и тъй като съм голям чревоугодник и всички форми на кулинарно ограничение ми действат добре на психиката, реших да пробвам със суровото...Все пак можех да се храня нормално, когато пожелая, а и бях убедена, че това ще се отрази добре на тялото ми:) Спомних си колко хубаво съм се чувствала по време на постите, които съм правила и реших да започна.
Първите месеци ми беше малко трудно...Исках да си хапвам готвенко, мръвчици, банички...А кантарът не помръдваше..Мъжът ми постоянно ме окуражаваше и по едно време всичко си дойде на мястото. Започнах да свалям, да се чувствам много по-жизнена, тялото ми беше в абсолютна хармония. И така около 10-тина месеца вече...
Е, понякога се изкушавам и си хапвам някои гадости, но определено тялото ми казва "Това не го искам! Дай ми грозденце, прасковки, салатка!"
И аз си го слушам!
ЗАпочнах да се интересувам от нови рецепти, да споделям с приятели и дори вече една моя много добра приятелка стана суровоядка. Сега с нея си обменяме идеи...