Съществува ли реалността?В новата си книга физикът Стивън Уилям Хокинг разглежда въпроса какво е реалността. Допълнена от Робърт Антон Уилсън, експерт в квантовата психология.
В " The Grand Design” има интересна глава, в която се обсъжда естеството на реалността.
Хокинг дава като пример странното решение, която е взето преди години в Монца, Италия, което препоръчва на хората които имат златни рибки, да не ги отглеждат в кръгли аквариуми , защото е жестоко да се държат рибки в кръгли аквариуми, понеже когато гледат навън рибките ще имат изкривена представа за реалността.
Хокинг пита "А ние как да знаем, че имаме реално, а не изкривено възприемане на реалността?"
Той казва:
“ Въпреки че златните рибки живеят в кръгъл аквариум, те все пак биха могли да формулират закони относно светът извън аквариума. Например един свободно движещ се обект ще бъде видян от рибките като движение с извита траектория. Въпреки че това ще бъдат донякъде сложни закони, рибките биха могли да формулират законите, които от тяхната изкривена гледна точка винаги ще бъдат истина.”
Близо ли е до истината Стивън Хокинг?
С това ние искаме ще признаем, че Стивън Хокинг прави една интересна аналогия, които може да се приложи и към човешките същества и за старата идея, която се появява в много култури, че призмата през която гледаме света определя света който виждаме.. На испански това е било описано класически от Campoamor:
"В този измамен свят, нищо не е истина или лъжа;" "всичко е според цвета на призмата, през която гледаме."
Но да продължим с аналогиите, как да знаем ние хората, че не живеем в един вид аквариум , който изкривява реалността? И освен това как ние да знаем, че има някакво място извън аквариума или пещерата, в които възприятията са наистина обективни и не трансформират света в очите ни?
Хокинг казва, че човек може да формулира закони от всяко място или условие, и тези закони ще са правилни; но те ще бъдат истински само в смисъл, в който те оформят една реалност по ефективен начин и се приемат с консенсус. В момента, в който вече не са приемани с консенсус, те няма да бъдат "верни" и "истински", тези две утопични думи. (Едно ново научно изследване показва, че законите на физиката се променят в някои части на вселената).
През 1543 година бе приета като истинска теорията на Птолемей, че земята е център на вселената. Теорията на Коперник промени тази реалност със своята хелоцентрична теория.
" Коперник доказва, че Птолемей се е объркал, смятат хората, но това не е вярно."
Както в случая за златните рибки, човек може да използва всяко изображение като модел на вселената.
"Предимството на системата на Коперник е, че математика е по-лесна в рамката за справка, в която Слънцето е в покой,"- казва Стивън Хокинг.
Това изглежда е ключът за случая, законите на физиката са модели на реалността, по думите на Робърт Антон Уилсън, са карти на реалността, но не са самата реалност, реалността не може да бъде разбрана.
Разликата между законите на физиката и законите, които могат да формулират например, поклонниците на на Xenu, е че модела на физиката е по-елегантен и е построен от консенсус, който дава някаква съгласуваност. Той отразява повечето хората и историята на консенсуса, но не и самата вселена.
В известен смисъл модела, който е определен като най-пригоден за обществото, но тази "пригодност" не е смятана за такава, защото е най-близо до реалността, а защото това е модела, който е най-близо до възприятията и вярванията на една група хора от хора.
"Всеки модел, който построяваме ни показва повече за нашият ум, отколкото за самата вселена...Вселената е по-голяма от всеки един от нашите модели... всяко описание на Вселената е описание на инструмента, който използваме за да опишем вселената ", Робърт Антон Уилсън.
Да продължим със Стивън Хокинг:
¨Не съществува една концепция за реалността, независимо от една теория. В замяна на това нагаждаме това, което наричаме реализъм в зависимост от модела”
Тук сме интерпретирали Стивън Хокинг и би било много близо до Антон Уилсън, той е ни казва, че реалността в която живеем ще бъде според модела, който използваме.
Подобно на различни карти, например, ако използвате картата на реалността на наркотиците и магията на Aleister Crowley ще стигнем до една реалност.
А ако използваш картата на някоя домакиня от Ohio или ако използваш картата на една индианка от Еквадор, а не картата на космолог от Кембридж...никога няма да стигнеш на Обетована земя.
"Въпреки че теорията за Реалността може да бъде една доста примамлива перспектива, това, което знаем в съвременната физика прави трудно да го поддържаме".
Например съгласно принципите на квантовата физика, която е точно описание на естествената природа, една частица няма дефинирана позиция или определена скорост.Тези думи ще са верни само докато тече времето на опита за наблюдение на частиците -вълни .
"В действителност, в някои случаи обектите дори нямат независимо съществуване от човешкото възприятие".
Хоукинг затваря тази интересна глава, казвайки: "Изглежда, че не съществува един математическия модел или една теория, която може да описва всички аспекти на вселената." От друга страна изглежда, че има мрежа от теории; "с всяка теория или модел нашата концепция за реалността и на основните съставки на Вселената се променят".
Без съмнение това е един от най-вълнуващите и завладяващи философски въпроси, но за да скъсим пътеката във вакуума, на написан език само можем да говорим за реалности, в множествено число.
И като имаме в пред вид, че всеки път, когато наблюдаваме един феномен той се променя, можем да кажем, че съществува една вселена за всеки един от нас и дори е възможно да се сформирва една нова вселена при всяко действие на наблюдение- нещо, което е в съответствие с теорията за много вселени, както и много светове на Евърет:
Всеки път, когато намерите пътя, той се променя.
http://blogzaserioznihora.blogspot.com/2011/07/blog-post_3270.html
Автор
Тема: Професор Стивън Уилям Хокинг и квантовата психология (Прочетена 1395 пъти)