Здравейте приятели! Аз съм на 34 години от Варна и съм на растителна сурова храна на 100% от 21 август. Имам дъщеря на 8 г. и бебе на 7 месеца. Искам да уточня, че според дефиницията, която е дала Мер в темата „Кои сме ние суровоядците”, то аз съм май суровояд само по отношение на храната.Разбира се, че споделям повечето ваши възгледи и идеи относно опазването на природата, предимствата на натуралната медицина,необходимостта от пречистванията на тялото и т.н.,но все още нямам достатъчно познания и култура, за да се самоопределя като истински суровоядец. Например аз все още имам навика да пазарувам с найлонови торбички, не почиствам дома си само и единствено с натурални продукти, използвам гримове, кремове, бои които не са само от така наречените натурални козметики. Така, че има какво още много да се желае по отношение на ценностната ми суровоядска система
. Иначе аз взех това решение от раз – твърдо и непоколебимо. На 21 август се събудих и си казах „Край, с яденето на боклуци!”Аз съм си такава - малко крайна. Викам си : „Какво сега, първо да спра рибата /месо, мляко и др.млечни и преди не ядях/, после другите морски деликатеси, после и пикантното, после пърженото, после бялото винце....? Те, тези неща поначало си вървят „пакет”, затова рещих да скъсам с всичко от раз. Е, има и нещо друго което ми помогна да взема това си решение. През последните десетина години съм се подлагала няколко пъти на гладуванията с чай и плод на д-р Емилова. За поддържане на добра форма, за пречистване организма, дори и ей така просто да експериментирам. Правеше ми впечатление, че имах страхотно настроение и прилив на енергия по време на плодолечението.Направо ми се променяше мирогледа, чувствах се духовно извисена. С правилно захранване и спазване принципите на разделното хранене, както и вегетарианския режим аз задържах перфектно тегло колкото време си искам.Така, че веганството не ми е отскоро познато. След дълги месеци в правилния път почваха и „прегрешенията” и то по мое си желание.Те се изразяваха в хапването на риба с бяло винце и всякакви морски „изкушения” на приятелски софрички. Имам много и все весели приятели, дето все нещо празнуват. И аз обичах да съм част от веселата компания и да празнувам, все пак . Не че сега не ги обичам, напротив! Просто сега празнувам по-различно и по-весело от преди – празнувам сурово! Та ето на такива задушевни и топли седянки хапвах и топлите хранички. Но видех ли че се качват килограмите си правех 2-3 плодови дни и айде пак в нормата! После, обаче забременях и лелеееееее.......минах на всеобщия /не/нормалния режим на хранене. Както казват бабите – каквото се сетя, веднага да го ям. Добре, че не се сетих да ям камъни...Първо си внушавах, че така се глезя, „щото сега ми се е паднало”. После си мислех /но това и сега го мисля/, че децата ми ако ще стават веге то трябва да си го решат сами така както аз го реших, а не да им се налагам. Вече не кърмя, а и още имам килограмчета – наследство от бременността и с удоволствие влизам отново в добре познатия ми веган режим, защото опита ми показва, че това ме кара да се чувствам страхотно. Много се надявам на вашите полезни съвети. СОРИ, за дългия пост!
