Да! Също си го мислех това как човеците се превръщат в част от автоматизирания процес. Спомних си като малка как помагах веднъж в едно село да берем бамя на едно огромно поле с прави редове. За мен беше като електронна игра, трябваше да измисля най-рационалния начин да обера реда и се състезавах да съм много пред другите.
Спомних си обаче как докато го правех главата ми беше абсолютно празна. Повтарях си някакви думички, част от песен, милион пъти. Даже два милиона пъти.
Сега ме достраша като си го спомних.
А иначе от филма онези женици, дето колят животните, като им гледам хладнокръвието, силно се съмнявам, че не са способни да теглят ножа и на човек по същия техничен и машинален начин.
Абе ужасен филм. Тоест, прекрасен, но за ужасни неща. Не случайно няма narrator. Тези кадри те правят speechless.