Карфиолът е кръстоцветен зеленчук от същото растително семейство, като броколи, зеле, къдраво зеле и др. Карфиолът представлява компактна глава с бял цвят, със среден размер шест инча в диаметър, която се състои от неразвити цветни пъпки. Тези пъпки са прикрепени към стъбло. Около цветните пъпки са разположени дръжкови, груби, зелени листа, които ги защитават от слънчевата светлина и така пречат на развитието на хлорофила. Докато този процес допринася за белия цвят на повечето от сортовете карфиол, може да се намерят и такива в светлозелен и лилав цвят.
Карфиолът и неговият предшественик дивото зеле, водят своя произход от древна Мала Азия. Карфиолът преминава през много трансформации и се появява отново в средиземноморския регион, където става популярен зеленчук в Турция и Италия, 600 г. пр.н.е. Той натрупва популярност и във Франция в средата на 16-ти век и в последствие започва да се обработва в Северна Европа и Британските острови. Съединените щати, Франция, Италия, Индия и Китай са най-големите производители на карфиол.
При закупуване на карфиол, е необходимо да се избере такъв с чиста, кремаво бяла на цвят, компактна глава, при която цветните пъпки не са разделени. Карфиол, който е на петна или матов на цвят трябва да се избягва, както и този, в който се появяват малки цветчета. Добре е да се избира зеленчук, заобиколен от много дебели, зелени листа, тъй като е по-добре защитен.
Съхранение на Карфиол
Съхраняването на пресен карфиол става в хартиена или найлонова торбичка в хладилник, където може се съхрани до една седмица. За да се предотврати развиването на влага в цветните клъстери, е необходимо карфиолът да се постави със стволовата страна надолу. При закупуване на предварително нарязан карфиол, той е необходимо да се консумира в рамките на един или два дни.
Карфиолът съдържа фитохранителни вещества, които са миризливи серни съединения, освобождавани при нагряване. Миризмата, която се отделя става по-остра с повишаване времето за готвене. За да се намали миризмата и да се запазят зеленчуците със свежа текстура, е необходимо карфиолът да се готви за кратко време.
Някои от тези серни съединения могат да реагират с желязото, съдържащо се в кухненските съдове и да доведат до получаване на кафеникав цвят на карфиола. За да се предотврати това, трябва да се добави малко лимонов сок във водата, в която се бланшира карфиола.
Карфиолът съдържа гойтрогени, естествени вещества в някои храни, които могат да повлияят на работата на щитовидната жлеза. Хора с вече съществуващи и нелекувани проблеми на щитовидната жлеза трябва да избягват консумацията на карфиол поради тази причина. Готвенето може да помогне разформироването на тези съединения.
Карфиолът съдържа и естествени вещества, наречени пурини. При някои индивиди, които са податливи на пуринови проблеми, прекомерният прием на тези вещества може да причини здравословни проблеми.
Една чаша варен карфиол е отличен източник на витамин С (91, 5% ), фолат (13, 6% ) и диетични фибри (13, 4%). Карфиолът също е много добър източник и на витамин B5, витамин В6, манган и омега-3 мастни киселини. 124 гр. карфиол съдържат 28, 52 калории.
Ползи на Карфиола
Могат да се изтъкнат следните ползи за здравето, които има карфиолът:
- Сяра-съдържащите фитохранителни вещества в карфиола насърчават чернодробната детоксификация
Кръстоцветните зеленчуци съдържат глюкосинолати и тиоцианати (включително сулфорафан и изотиоцианат). Тези съединения увеличават способността на черния дроб да неутрализира потенциални токсични вещества.
- Нови изследвания показват, че кръстоцветните зеленчуци помагат за предотвратяване на ракови заболявания. Когато тези зеленчуци се режат, дъвчат или преработват, съдържащото сяра съединение, наречено синигрин влиза в контакт с ензима мирозиназа, което води до освобождаването на глюкоза и разпадане на някои продукти, включително и високо реактивни съединения, наречени изотиоцианати. Изотиоцианатите водят не само до детоксификация на канцерогени, но и едно от тези съединения, алилизотиоцианат, също инхибира митозата (клетъчното деление) и стимулира апоптозата ( програмирана клетъчна смърт) в човешките туморни клетки.
- Карфиолът оптимизира детоксификацията на клетките и спомага за прочистване. Нови изследвания разкриват, че фитохранителните вещества в карфиола, действат на много по-дълбоко ниво. Тези съединения действително сигнализират човешките гени за увеличаване производството на ензими, участващи в детоксификацията.
- Кръстоцветните зеленчуци намаляват риска от рак на простатата;
- Добавянето на куркума към карфиола при консумация спомага за подобряване на мъжкото здраве;
- Карфиолът осигурява защита срещу ревматоиден артрит;
- Приемът на карфиол води до ползи за сърдечносъдовата система.
и още....Много хора като чуят карфиол, се сещат за паниран карфиол. А знаете ли, че той може да се яде суров. И не само в туршия, а на прясна салата от зеле, моркови и карфиол, подправени с лимон, зехтин, сол, черен пипер, чесън и индийско орехче. За децата е истинско забавление да им накъсате малките бели розички и да ги хрупат като чипс – хем забавно, хем здравословно. Става и за пораснали – като занимавка пред телевизора, докато гледате филм или мач. Само внимавайте с количеството, че семейство “Зелеви” не са за чувствителен стомах, особено в суров вид.
