Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[benato]

Ето нещо красиво и умно




Ако Бог ми дари парченце живот
Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце
живот, може би няма да кажа всичко, за което си мисля сега… Ще оценявам
нещата не по стойността им, а по съдържанието. Ще мечтая много. Ще спя
съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60
секунди. Ще бягам, щом другите чакат. Ще слушам, щом другите говорят. И
ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед. Ако Бог ми даде парченце
живот… Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на
Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната.
С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите
им и нежност от листенцата. Ако Бог ми подари парченце живот… На всички
хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал. Мъжете ще ги сгълча, че са
глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари. На старците ще
обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата. На децата ще
им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят. А на жените…
ще им призная, че цял живот съм ги обожавал. Ако Бог ми подари парченце
живот… Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя
не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху
късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето. Научих твърде много
от вас, хората до мен. Разбрах, че всеки иска да живее на върха на
планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха.
Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда трябва да го
гледаш от долу нагоре, а не обратното. Научих толкова много от вас,
хората до мен. Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме
затворите в куфара… Тогава аз наистина ще започна да умирам. Приятели,
дано не ви тежа като верига! Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не
ме търсете! Искам само да чуете сега словата ми. И да почувствате, че
нещо се променя.
(8 октомври 2000 г. Габриел Гарсия Маркес)

[benato]

В час по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни
предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан
от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът
е пълен. Те отговориха утвърдително. После
професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го
леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита
студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне
професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът
запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите
отговориха с единодушно "да". Тогава
професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в
съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. "Сега,
каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд
представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия
живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви,
страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко
друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен.
Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът
е всичко останало - малките неща." И
продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за
камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите
времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за
нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които
застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете
се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си
заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък." Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът
се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че
няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за
две бири."

[Кате]

хубави неща си написал  подканят към размисъл

[benato]

Преписал

[Кате]

знам, второто съм го чела и преди, но няма значение, важно е, 4е правиш добро, като го споделяш тук 

[Radula]

СУПЕР!! 

[mariiina]

          СЛЪНЧЕВ  ЛЪЧ


В  студения  есенен  ден
един  сълънчев  лъч  се  спря  на  мен.
Погали  побелелите  ми  коси
и  тръгна  надолу  към  ухото
където  нашепна  ми  топло  и галено:
-  Не  се  тревожи,
на  теб  много  ти  отиват  сребърни  коси.
След  това  се  спря  в тръпчинката  на врата
и  дълго,  дълго,  като  мъжка целувка  стоя.
А  после  на ръце  уморени
изстинали  шепи сгря
и  в  женския  ми  скут  се  спря –
там  където  жената  дарява  живот:
-  Бих искал,  малко  земно  създание
от  нашата  взаимна  любов
да  се  родят  много слънчеви  деца –
но  ти  толкова  бързо  остаря.
 

[Petko]

Браво, бабо!!! Вълшебно е!

[Bella]

Мария, великолепно !

[mariiina]

 :kisss:Тенкю, данке...хай давайте и вие- у всеки творец се крие!!!Открийте го и  с любов го развържете...

[Radula]

  ВЕЛИКОЛЕПНО!!! 

[canat]

Аз нямам поетични саложби, затова ще споделя една случка от вчера.
Връщам се в къщи вечерта, вървя си аз и чувам стъпки зад мен, които ме следват. Продължавам да си вървя спокойно и чувам глас: "Не би ли трябвало да се обърнеш, за да видиш кой е отзад? Не те ли е страх?", aз се обръщам, поглеждам човека (черен, леко мърляв, с работни дрехи) и отговярям: "А защо да ме е страх? Аз ти вярвам!" Бяхме до една лампа и можех да следя изражението на лицето му - първоначалното удивление се стопи в широка усмивка, която сякаш го заля целия, благодари ми, поздрави ме и си тръгна сякаш по-лек от перце. А аз си тръгнах замислена и учудена - как вярата в човека би могла да промени неговото държание и начин на мислене. Това беше сякаш урок, които животът се опита да ми даде гратис. Няма да го забравя.

[canat]

“Flatter me, and I may not believe you. Criticize me, and I may not like you. Ignore me, and I may not forgive you. Encourage me, and I will not forget you. Love me and I may be forced to love you.” - William Arthur Ward

Хвали ме и може да не ти повярвам. Критикувай ме и може да не те харесам. Игнорирай ме и няма да ти простя. Дай ми кураж и няма да те забравя. Oбичаи ме и може би ще бъда принуден да те обичам.

[Radula]

Изключителна случка, Канат!!!!! 

[mariiina]

 :kisss:притчи
http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=119



Пеещият ручей стигнал до пустинята и разбрал, че няма да може да я прекоси. Водата все по-бързо и по-бързо изчезвала сред движещите се пясъци. Ручеят си казал на глас: "Целта ми е да прекося пустинята, но не зная как да го сторя."

Гласът на пустинята му отговорил с тайния език на природата:

- Можеш да преминеш през пясъците така, както го прави вятърът.

- Но всеки път, когато се опитвах да го направя, пясъците ме поглъщаха и дори да се хвърлях срещу тях, успявах да премина съвсем малко.

- Вятърът не се хвърля срещу пясъка.

- Но вятърът може да лети, а аз не умея.

- Мислиш погрешно; безсмислено е да се опитваш да летиш сам. Позволи на вятъра да те пренесе през пустинята.

- Как мога да го направя?

- Позволи му да те погълне.

Ручеят възразил на пустинята, като казал, че не иска да губи индивидуалността си. Защото ако това стане, той може напълно да изчезне.

Пустинята казала, че разсъжденията му са подчинени на законите на логиката, но нямат нищо общо с реалността. Вятърът, погълнал влагата, я пренася през пустинята, а после й позволява да се върне на земята като дъжд, който на свой ред отново ще стане ручей.

Ручеят попитал как може да се убеди, че това е истина.

- Наистина е така и ти трябва да ми повярваш, иначе пясъкът ще те попие и след няколко милиона години ти ще се превърнеш в блато.

- Ако е така, ще си остана ли същият ручей, който съм сега?

- В никакъв случай няма да останеш същият. Нямаш избор, само ти се струва, че имаш. Вятърът ще пренесе най-добрата ти част - твоята същност. Когато отново станеш ручей и се затичаш по склоновете на планините, които се намират отвъд пустинята, хората могат да те нарекат с друго име, но самият ти ще знаеш, че си останал същият. Сега наричаш себе си някаква си рекичка само защото не знаеш коя именно част от тялото ти е твоята истинска същност.

И така, ручеят пресякъл пустинята на раменете на добрия вятър, който бавно и внимателно го издигнал нагоре, а после плавно го пуснал на върха на една планина в далечна страна. Ручеят си казал: „Сега познах своята истинна същност."

Ручеят обаче имал и още един въпрос, който той прошепнал, когато се отправил на път:

- Защо сам не успях да стигна до това, защо пустинята трябваше да ми каже? Какво щеше да стане, ако не я бях послушал?

Изведнъж до ручея долетяло тънко гласче. То идвало откъм една песъчинка:

- Само пустинята знае това, защото тя вече го е виждала, нещо повече, тя се простира от реката до планините. Пустинята е свързващото звено между тях и подобно на всички други неща, изпълнява своите функции. На пясъка е написано как ручеят на живота трябва да продължи своето пътешествие
  

[canat]

Ето още една случка. Още една поука за мен.
Една вечер без да искам залях стената с вино (бутилката беше на масата, подхлъзна се и лисна стената). Появи се разбира се голямо червено петно. Ужас! Опитах се да го измия - нищо! Единствения начин да се заличи беше да се боядиса мястото. Hа другaтa сутрин тръгнах да търся човека дето се занимава с това в блока ни (поправя, боядисва, чисти и т.н., човек, които все върши черната работа и който никoй не забелязва, никoй не говори с него, човекът "сянка".) Намерих го, признах си "вината" и го помолих да дойде и да боядиса. След малко той пристига, замаскирва петното, за 5 минути и готово! Аз през това време приготвям 5 долара и му ги давам. А ето какво той ми каза:
"Аз нямам нужда от тези пари. Ти правиш ли благотворителност?" Cлед като аз кимнах утвърдително, той продължи: "Тогава следващия път като даваш/пращаш пари добави и "моите" 5 долара към тях!"
Шашнах се! Щашнах се от неговата щедрост, от неговото широко сърце, от липсата на лакомия. Казах му го. А той се усмихна и отговори срамежливо: "Аз само се старая да правя най-доброто, всеки ден."
После се заговорихме, питах го от къде е, оказа се че е емигрант, че работи тук по няколко месеца, ходи си в неговата страна по празниците, оставя там парите на жена си и децата си и пак се връща тук, за да печели. Показа ми на картата къде се намира града му, говорихме надълго и нашироко и се сбогувахме с ръкостискане и много усмивки.
Но това, което ще ми остане завинаги от него е как Всеки може да направи нещо, независимо дали е богат или беден, независимо от коя прoслойка е, независимо от професията и ранга си. Всеки може да бъде добър и да допринесе за другите. Всеки, ако иска.

[ДарбиМак]

Много благородно   Много обичам, когато ей такива обикновени хора те изненадват с някакъв малък жест. Ами то така ти се стопля душата, че не си сам на тази земя    Дано този човек да е жив и здрав и да може да се грижи все така добре за семейството си. Дано и семейството му да го обича и да му връща трижди любовта си. Канат да го поздравиш от мен 

[Petko]

Всеки може да направи нещо, независимо дали е богат или беден, независимо от коя прoслойка е, независимо от професията и ранга си. Всеки може да бъде добър и да допринесе за другите. Всеки, ако иска.

Много добре казано! Тук обобщаваш мисията на всеки един от нас - да помага!!!

[Radula]

 

[asia]

Не знам дали тук му е мястото,но много ми хареса :

В началото Бог сътвори небето и земята. Земята бе покрита с броколи, карфиол и спанак, и плодове най-различни: червени, жълти, оранжеви и всякакви, и животът на Адам и Ева бе здрав и дълъг.

И сътвори Сатаната сладоледа „Делта” и кашкавала.
И попита Сатаната Адам: „Искаш ли да си хапнеш?”
И Адам му отговори: „Да!”
И добави Ева: „И аз искам! Два сладоледа!”
И наддадоха Адам и Ева всеки по 3 килограма.

И сътвори Бог киселото мляко, за да съхрани Ева фигурата си такава, каквато я харесва Адам.
И сътвори Сатаната бялото брашно, маята и захарта, и ги смеси.
И Ева мина от размер 42 на 50.

И каза Бог: „Яж с апетит тази зелена салата от моята райска градина!”
И каза Сатаната: „И добави дресинг с майонеза и синьо сирене, хапвай чеснови питки и пий Coca-Cola.”
И след вечерята Адам и Ева отпуснаха коланите.

И каза Бог: „Давам ви свежи зеленчуци за здраво сърце и зехтин студено пресован.”
И сложи Сатаната на масата капама, печено прасе и панирано пиле.
И подскочи холестерина на Адам и Ева до небесата.

И сътвори Бог картофи, запечени без масло, с повишено съдържание на калий и други полезни ингредиенти.
И обели Сатаната картофи, наряза ги на тънки резенчета, изпържи ги в маслена баня, посоли ги щедро и ги нарече „чипс”.
И качи още килограми Адам, а Ева получи целулит.

И сътвори Бог маратонките и ги даде на децата си, за да стопят излишните килограми.
И даде Сатаната на Адам и Ева кабелна телевизия с дистанционно, за да не се напрягат като превключват програмите.
И Адам и Ева се смееха и плачеха срещу светещият екран, и си обуха анцузи с ластик на корема.

И даде Бог на Адам и Ева постното месо, диетичните продукти, и кълновете, за да не приемат много калории.
И сътвори Сатаната McDonald's, и бургери Big Mac.
И попита Сатаната Адам: „ Искаш ли и пържени картофи, и бира?”
„Да ! – отговори Адам – Голяма порция! И няколко бири!”
И получиха Адам и Ева инфаркт!

И въздъхна Бог, и създаде байпаса.
И усмихна се Сатаната, и създаде здравната каса.