Здравейте,
ето и моите перипетии по темата. Все още ми е трудно да се разкрия пред околните, защото за онези от тях, които са чували за суровоядство, това е психично заболяване. Не ми се спори! А и това съвсем не е най-важното, което имам да им казвам...
Другите пък отказват да чуят какво им казвам и ми пълнят чинията с мръвки, сякаш не съм казала "Не, благодаря!". И се сърдят, че не им уважаваш часовете, прекарани над печката...
Трудно ми е да кажа от колко точно години се храня предимно със сурова храна, но май са към 5 - 6 г. Особено през последните 2 години твърдя, че рязко ограничих приятелите си месоядци и пушачи. Или че поне разредих съществено срещите с тях, защото за тях дефиницията на "прекрасно прекарване заедно" е да седнем на маса и да изядем и изпием всичко, което е на нея. А на следващия ден да ни се иска да си отрежем главите и да си промием стомасите с пароструйка. Което едва ли не е повод за гордост, която обезателно трябва да споделим като статус във Фейсбук...
Моят проблем е, че съм лакома. Телец съм, обичам да си угаждам. Съблазнявам се и като седна на една такава трапеза окото ми гледа и иска да куса от всичко, даже и от пържолите. За това, понеже познавам себе си, избягвам да сядам на такива трапези.
Умишлено тази Коледа няма да прекарам с вуйчовците ми, които обожавам, защото знам колко зле ще се чувствам след дните около трапезите им... Там доматките се ползват за украса. Основното са мръвките ... понеже винаги сме били бедни и месото все още се счита за някакъв страшен лукс, сега, когато имат възможност, сякаш си наваксват. Когато ако не на Коледа да напълним чиниите с плът?!
Съвсем умишлено отказах на всичките ми най-близки приятели да празнуваме заедно ЧНГ и ще участвам в едно веганско празненство, на което почти не познавам хората - само защото знам, че акцентът няма да е преяждането и препиването.
Знам, че това е много крайно като поведение. Но не е било нещо, което съм седнала, обмислила съм като стратегия и съм изпълнила най-дисциплинирано. Просто така си се получи. А сега си давам сметката за това каква е причината...
Най-трудно ми е с майка ми, която си мисли, че се лишавам от някои благинки, защото се страхувам да не надебелея. И всеки път като ме види, почва да се притеснява колко съм слабичка. А аз съвсем не съм!!! И само ми праща храни по рейса, за да е сигурна, че ще ги изям, понеже ме познава, че за мен е абсолютна грехота да се хвърля храна ...
Много ми е трудно и да си намеря половинка с тези "обратни" хранителни навици. Хващам се, че веднага дискриминирам карниворите. За пушещите не се срамувам толкова, ама за ядящите меса и джънк фууд съм много крайна и веднага ги отрязвам, което не е много справедливо. Все пак всеки е свободен да си пропилее живота както намери за добре...
Но си мисля, че както и при другите неща, човек просто трябва да стане и да заяви себе си - аз съм такъв и такъв. Свиквайте! Просто още не съм намерила достатъчно смелост да го отстоя пред всички.
Мисля, че първата крачка съм я направила - колегите ми в работата ме клюкарят, че съм някаква луда скръндза, която не ще да прави оборот на близката лавка, щом си нося храна от вкъщи. Но пред тях вече имам смелост и не ми пука да си извадя кутията за храна или да си измия едно кило райски ябълцичи.
Приятелите ми май вече също усещат, че съм охладняла към тях и, надявам се, биха чули с по-голямо внимание какво би следвало да се промени, за да продължа да съм тяхна компания ...
Понякога се страхувам, че ние, хората с по-различни хранителни навици от мейнстрийма, сме едни самотници, които само си търсим повод да се уединяваме от околните. Но тези глупости бързо ми отминават. Само като се сетя от кога не съм пила лекарства или как пробягах 18 км. за час и 52 мин. и осъзнавам, че това да живееш според инстинктите си, пазейки здравето си, е най-правилното нещо. Другото, ако е рекъл Господ, ще си дойде и то.