Ако ви се чете нещо за душата....
Душата прилича всъщност на колесничар и на крилат впряг от два коня, сили естествено свързани помежду си.Всички божи коне и колесничари и като цяло са съвършени, и от съвършени елементи са съставени, докато на останалите същества природата е смесена. Та нашият колесничар, първо , управлява двойка коне.Второ – единият от конете му е добър и прекрасен и е съставен от подобни елементи, а дръгият от противоположни и е с противоположна природа.Затова уоравлението му ни създава трудности и неизбежни мъчнотии.
В същност нека се опитаме да кажем защо и смъртното, и безсмъртното биват наричани <същество>.Душата като цялост се грижи за всичко неудушевено.Тя броди по цялото небе и веднъж се ражда в един , друг път в друг вид.Понеже е съвършена и крилата, тя лети високо в небето и урежда целия свят.А когато изгуби крилата си , се носи додето се залови за нещо твърдо , в което се поселва , получавайки земно тяло.Понеже поради нейната сила тялото привидно движи само себе си ,цялото – душата и оформеното тяло , получават името <същество>, т.е. название за нещо смъртно.А за безсмъртното не можем да кажем какво е направено, с едно умозаключение.Ами без да сме видели и без да сме съобразили достатъчно, си представяме бога като някакво безсмъртно същество с душа и тяло , свързани вечно заедно.Тия неща нека стоят и нека се говорят тъй както богу е угодно!Ние да се заемем с причината за губенето на крилата, с това,защо те падат на душата.Причината е приблизително следното.
Крилото има естествена способност да отвежда нагоре тежкото , издигайки го там, където обитава божието племе.Неговата природа е сродна най-вече с телесните елементи на божественото.А божественото е красиво , знаещо, добро,и всичко друго от този род.Тия качества са именно храната и на тях най-вече се дължи растежът на крила у душата, а от грозното , лошото и останалите противоположности те слабеят и погиват.
Великият небесен предводител Зевс кара пръв своята колесница , като урежда и проявява грижа за всичко.Следва го войнство богове и по-низши божества, подредено в единадесет отреда.В дома на боговете остава единствено Хестия.Останалите, влизащи в числото дванадесет, началстват и предвождат в тоя ред, в който всеки е нареден.Блажена гледка представлява това множество кръговрати по небето , в които се движи щастливото племе на боговете – всеки бог вършейки своето и следвайки винаги изпълнен с желание и способност да го върши.Защото завистта стои вън от божата дружина.А когато се отправят за храна или угощение, тръгват по стръмнината към върха на поднебесния свод.Божите колесници лесно се поставят в равновесие и вървят леко натам, а другите колесници с мъка.Защото конят, причастен към негодното ,е тежък, дърпа към земята и обременява колесничаря, който не го е дресирал добре.Та там душата е изправена пред най-крайно усилие и трудност.А така нар. Безсмъртни души достигнат ли върха, излизат навън и застават върху гърба на небето.В това положение неговият кръговрат започва да ги носи , а те съзерцават света отвъд небето.Отвъднебесната област нито е възпята от някой тукашен поет, нито някога ще бъде възпята по достоен начин.Ето как стоят нещата.Човек трябва да е готов да каже истината, особено когато става дума за самата истина.Онова място се заема от реалност, която действително е без цвят и без форма и към която неосезаема и видима единствено за кормчията на душата, за ума, е насочено истинското знание.Та понеже мисълта на бога се храни с ум и с чисто знание, както и мислите на всяка душа, която се грижи да поема подходяща храна , като гледат реалното, с течение на времето те го заобичват, хранят се съзерцавайки истинното, и прекарват в блаженство, додето кръговратът не го заключи и не ги доведе в началното положение.В този период от време душата гледа самата справедливост, самата разумност и самото знание – не знанието, което се поражда , и не това, което, бидейки различно от наричаните от нас сега реално съществуващи неща, се отнася за някое от тях, а това, което се отнася за истинската реалност и наистина е знание.Като види и останалите неща действителни в същата степен и като се угости, душата се спуска наново навътре в небето и се връща у дома си.Щом пристигне, колесничарят отвежда конете в конюшнята, хвърля им амброзия в яслите, а после ги пои с нектар.
Та такъв е животът на боговете.А останалите души, която следва най-добре боговете, успява да измъкне вън над небето главата на своя колесничар и да участва в кръговрата, макар и да е смущавана от конете и с мъка да наблюдава отвъдната реалност.Тя ту се издига , ту се смъква и поради напора на конете едно вижда, друго не успява.А всички останали жадно устремени нагоре я следват , но понеже нямат сили, биват носени от кръговрата , потопени в небето, тъпчат се и се блъскат помежду си , като всяка гледа да заеме мястото на другата.Та в надпреварата се вдига врява, потъват в пот, поради негодността на колесничарите много души осакатяват и на много биват пречупени много пера.След толкова мъка всички си тръгват без да се доберат до гледката на небесната реалност и като си идат хранят се с привидности.Поради това именно всички са тъй устремени да видят къде е полето на истината –защото тамошното пасище предлага най-добра паша за душата и с нея се храни естеството на перата, които я правят лека.
Съществува следното разпореждане ,издадено от Адрастия.Душата съпроводила Бог и видяла нещо от истинската реалност, да бъде без грижи до следващото си излизане и ако винаги успява в това, да бъде невредима.А ако не успее да го последва и не види
и aко по някакво стечение на обстоятелствата забрави и изпълнена с негодност натежи и като натежи ,си загуби перата и падне на земята , в този случай има закон през първото поколение тя да не пораства в никое животинско естество.
Тази пък, която е видяла най-много, да се всели в мъж, от който ще излезе философ или човек ,привързан към красивото, познавач на изкуствата или на Любовта, следващата да се прероди в справедлив цар,, във военен или в човек способен да управлява.Третата по ред в обществен ,в стопански деятел....* И ТАКА ДО ДЕВЕТА СТЕПЕН!!!
..............
Във всички тия случаи , който преживее справедливо, има по-добра участ, а който несправедливо, по-лоша.За срок от десет хиляди години никоя душа не се връща на мястото от което е излязла- междувременно тя остaва без крила, с изключение на душата на философствалия безхитростно и за обичалия момчетата с философска обич.
Ако в период от 3 хиляди години три пъти по ред преминат такъв живот ,на 3-рихилядната година те получават такъв живот , крила и отлитат.А другите, завършат ли първия си живот биват съдени.След присъдата една част от тях отива да я излежи в тъмниците под земята , а друга част понеже бива оневинена, живее на едно място на небето в съответствие с живота,който всяка душа е водила в образа на човек.След период от хиляда години и едните и другите се отправят да теглят жребий и да си изберат втори живот.Всяка си избира какъвто пожелае.Тогава човешката душа може да получи и животински живот и животинската, която някога е била човек може наново да иде в човек.Във всеки случай душа,която никога не е виждала истината, не може да придобие човешка форма. Платон.Диалози. 2 том С.518-519.
...Защото Завистта стои вън от божата дружина....Божиите колесници лесно се поставят в равновесие и вървят леко натам, а другите колесници с мъка.Защото конят <сетивата> причастен към негодното е тежък, дърпа към земята и обременява колесничаря <разума>
Който не го е дресирал добре.Та там Душата е изправена пред най-крайно усилие и трудност.
Платон.Диалози. 2 том.С.,1982. - Федър С.516.
Автор
Тема: НЯМА ДУХОВЕ, ДУША И ДУХОВНОСТ – ВСИЧКО Е МАТЕРИЯ (Прочетена 3123 пъти)