Здравейте
Искам да споделя с вас един текст на Алън Уотс, който преведох от една негова лекция.
Човешката игра - Алън Уотс"Съществуването, както виждате, е нещо спонтанно. Китайската дума за природа (Тиан ран) означава нещо, което се случва от самосебе си. Косата ви расте от самосебе си. Сърцето ви бие от самосебе си. През повечето време вие дишате от самосебе си. Жлезите ви отделя субстанциите си главно от самосебе си. Вие нямате волеви контрол над тези неща, затова казваме, че се случват спонтанно. Така, когато си лягате и се опитвате да заспите насила, вие се намесвате в спонтанността на процеса по заспиването. Опитайте се да дишате наистина тежко и ще откриете, че се свивате в дишането си.
Така ако ще бъдете човек, трябва да се доверите на себе си за работата на червата ви, за заспиването, за храносмилането; разбира се, ако се случи нещо сериозно и се нуждаете от операция това е друго нещо. Но като цяло, здравият човек не се нуждае от хирургическа намеса още в началото на живота си. Той позволява на нещата да се случват сами. И така с цялата картина, която е основополагаща, вие трябва да се отпуснете и да позволите нещата да се случват. Защото ако не го направите, ще се стискате и насилвате. Постоянно ще се опитвате да направите нещо, което се случва успешно, само когато не се опитвате да го правите. Изпитваме странно безпокойство в нас, че ако не се намесим, няма да се случи. Това е корена на огромно количество проблеми. Тогава в основата на всичко това е следното. Ако кажем примерно, че трябва да оцелявате, или „Аз трябва да оцелея, животът е сериозен и трябва да продължа“. Тогава животът ви е товар, а не игра. Това е мое твърдение и мое лично мнение (моята основна метафизична аксиома, ако мога така да се изразя), че съществуването, физическата вселена, като цяло е игриво. Не съществува каквато и да е необходимост за него. То не отива никъде. Това ще рече, че няма някаква цел, която трябва да се постига. И така, дори в музиката, завършекът на композицията не е смисъла на произведението. Ако беше така, то най-добрите музиканти щяха да са тези, които свиреха най-бързо. И щеше да има композитори, които пишеха само финали. Хората щяха да ходят на концерти само, за да чуят един съкрушителен акорд, и това е краят. А и за танцуването, вие не се насочвате в точно определено място в стаята – мястото, където трябва да пристигнете; целият смисъл на танца е в самия танц. Но ние не виждаме това, като нещо поднесено от образователната ни система във всекидневния ни живот. Ние имаме училищна система, която е с напълно различна насока. Всичко се степенува и оценява и това, което правим, е да поставим детето в един коридор от класни системи с намерение от вида – „ела тук мац пис пис пис...“ И така вие отивате в детската градина и това е велико нещо, защото, когато приключите с нея отивате в първи клас. А след него следва втори клас и така натактък. А когато приключите с основното училище, отивате в гимназията и всичко се форсира – нещото наближава. После отивате в колеж или може би в университет. И когато сте преключили с университета излизате навън и се присъединявате към света. След това започвате да си изкарвате прехраната, продавайки застраховки. И после имате тази норма, която трябва да изпълните. И ще я постигнете. И през цялото време нещото се приближава, то идва, това нещо, големият успех, за който се трудите. И тогава един ден се събуждате на около 40 години и казвате „ боже мой, пристигнах. Аз съм там!“ И не се чувствате много по-различно от обичайното. И има малко разочарование, защото усещате, че има измама. И наистина е имало измама – ужасна измама. Накарали са ви да пропуснете всичко; докато сте били в очакване. Погледнете хората, които живеят, за да се пенсионират и тогава да насладят на спестяанията си. Когато са на 65, не са останали с никаква енергия. Те малко или много са станали безсилни и отиват и гният в домове за стари хора. Защото през целия този път ние сме се самозалъгвали. Защото сме решили, че животът е аналогичен на едно пътешествие, на поклонение, което има сериозна цел в края си, и трябва да се достигне до този край; успех или каквото и да е или може би рая след като умрете. Но сме пропуснали смисъла през целия този път. Това е било нещо музиклано и се е предполагало вие да пеете и да танцувате, докато музиката е свирила. Но вие е трябвало да направите онова нещо, и не сте му позволили да се случи. И така по този начин човекът понякога се превръща в организъм, който самичък се разстройва.. Може да се отнасяме към него като към времесвързач. Той е животното, което е изключително осъзнато за последователността на времето. И като резултат от това е способен да извършва много забележителни неща – той може да предсказва. Той изучава, какво се е случило в миналото и казва какви са шансовете на това и онова да се случат отново и така той предсказва. Способността да се предсказва е много полезна, защото има значение за оцеляването; но в същото време създава безпокойство. Заради тази силна способност да оцелявате, използвайки предсказването, вие заплащате със знанието, че накрая няма да успеете. Всички вие ще се разпаднете по един или друг начин. Може да се случи утре, може да се случи след 50 години, но накрая всичко си разпада. И хората се притесняват от това, стават безпокойни. По този начин това, което са спечелили от въртележката, бива загубено при завъртането и.
И така, ако видите, че от друга страна съществуването е музикално по природа, имайки предвид, че то не е сериозно; то е игра от всякакъв вид модели. Може да гледаме на различните същества като на различни игри, както гледаме на шах, дама, табла, тенис, така да виждаме и играта на дървото, играта на бръмбъра, играта на тревата. Или може да гледате на тях, като на различни стилове музика. Съществуват всички тези различни неща, вършещи техните си работи и всички те действат в различен ритъм; и ние правим това. Ако бяхте в летяща чиния от Марс или някъде другаде и дойдете и погледнете в опита си да разберете, какво е живо в този свят от около 10 000 стъпки разстояние през нощта или рано сутринта, бихте видели този огромен ганглий с пипала покриващи цялото това място. И рано сутринта виждате малки петънца от светещи частици отиващи към средата на това нещо. А в късния следобед или ранната вечер то оново ги изплюва всичките навън. И те биха си казали „бре, това нещо диша“ и го прави в особен ритъм; влиза и излиза веднъж на всеки 24 часа. Но след това си почива за ден и не изплюва толкова много, а изхвърля по различен начин; неравномерно. И след това започва да плюе плюе навсякъде по същия начин. Точно както музикаленият ритъм се движи по един или друг начин, това е просто нещото, което прави.
Когато се замислите малко, какво наистина искат да правят хората с тяхно време, какво правят, когато са свободни и никой не им нарежда какво трябва да свършат? Те харесват да създават ритми. Те слушат музика, танцуват или пеят или правят нещо с ритмична природа; играят карти, боулинг или повдигат лакти. Всеки иска да прекара времето си като се поклаща и люлее. (swinging - танцувайки суинг). Виждате, че това е природата на голямото нещо, в което се намираме. Животът е люлка, ето и защо се клатушка.“
Пускам ви и едно забавно анимирано клипче (продуцирано от създателите на Саут Парк - Мат Стуон и Трей Паркър). То включва част от тази лекция. (ако субтитрите не излязат автоматично - натиснтете бутончето под плеъра, къдетопише "cc")
https://www.youtube.com/watch?v=NgLXr9FflHI&list=UUbFxgqS1rAhQhB5CiWWhMhwПоздрави
Ицо
