На кого ли от нас не се е случвало да се сблъска със следния казус: пред нас стои човек, за който сме сигурни, че е достатъчно умен и интелигентен за да ни разбере „и с две думи” , както се казва, и да се съгласи с нас. Каним се да му кажем нещо , което за нас е повече от понятно и елементарно, (напр. че 2+3=5 ) и не са нужни дори и аргументи..
Казваме го, но следва шок – човекът е на противоположно мнение, и дори всичките аргументи на света се оказват безсилни за да го убедим!
Спорът продължава цял ден без никакво изравняване в гледните точки.. А ние през цялото време се чудим: „ Може ли да е толкова несхватлив, винаги съм го имал за умен! И най-големият простак би ме разбрал..” А после еветуално почваме да се чудим : „Защо е така всъщност? „
ОТГОВОР: Така е , защото „Ключът от бараката” в този случай е на място , много различно от обичайното..
Така е , защото в такива случаи нещата не опират до ум и интелект.. И до рационално мислене. Защото те отстъпват на заден план. А кое излиза на преден? На преден план излиза едно нещо, което се нарича ПРЕДУБЕДЕНОСТ. ( Може да се изрази и по друг начин: стереотипност в мисленето, Зацикленост. Избирателно мислене. Тенденциозен подбор на фактите, „мисловен запек” и т.н. )
Предубедеността е качество, което е характерно за почти всички хора , а понеже и ние сме такива – значи и за нас самите
Какво е предубедеността? – Това е тенденция да се приема за вярна само тази информация, която потвърждава , която „пасва” на вече оформено мнение, гледна точка или хипотеза .. и едновременно да се отрича , неразбира , подценява информация , която е в разрез с всичко това.
Това е когато човек търси и намира доказателства само за това, в което вече вярва и напълно игнорира всичко, което може да разколебае тази му вяра.
Отдавна е забелязано: ако на човек му се предоставят факти и аргументи, които не се вписват в неговата вече оформена картина за света, то първата , почти инстинктивна реакция на тях е недоверие и отхвърляне, дори да става въпрос за нещо, което би могло да му бъде практически полезно. Защо е така ли? Просто психология:
всичко ново и непривично рязко нарушава чувството на вътрешна хармония и силно бие по самолюбието на човека. Докато да осъзнаваш , че си прав , доставя удоволствие и добавя увереност! Великият Лев Толстой го е казал прекрасно още през 1897 ( в есето „Какво е изкуство”?)
„
Знам ,че болшинството наистина много умни хора, способни да разберат с лекота най-трудните научни, математически, философски разсъждения , много рядко могат да разберат най-простата и очевидна истина, но истина, която да ги накара до допуснат, че тяхното ВЕРУЮ, до което са стигнали с големи усилия, с което се гордеят, на база което са устроили целият си живот и са поучавали и другите, Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ОКАЖЕ ПОГРЕШНО”
„Можеш на най-несхватливият човек да обясняваш най-сложните и най-мъдрите неща, ако той не си е съставил още никакво мнение за тях. Но на най-схватливият човек не трябва да обясняваш най-простите неща ,ако той е твърдо убеден ,че е вече запознат”
Примери за предубеденост? На всяка крачка
Например повечето хора са убедени , че медицинската наука постоянно се развива, влага нови технологии (нанотехнологии, стволови клетки и др.), лекарствата стават все по-ефективни и трябва само да попаднеш на подходящия лекар ,който да реши всичките проблеми. (ако може – за няколко дни, моля
) Но не се замислят, че ако това беше така , болестите щяха да намаляват, а лекарства – да се купуват по-малко. А на практика е точно обратното – болестите и болните се увеличават ( и влошават) лавинообразно , продадените лекарства - увеличават се също..
Или пък – по храненето.. „
Полезно ли е млякото?” „О, да разбира се ,иска ли питане” „
И за какво е полезно?” „ Е как – калций, здрави кости, иначе-остеопороза..” „
И откъде го знаете това?” „Е как – от телевизията, от рекламите, всички го знаят, лекарят казва, аз съм бил на мляко, майка ми е била на мляко..”
(Как се постига? Много лесно: нужни са авторитети , които постоянно да повтарят едно и също. Да набиват стереотипи в общественото съзнание и подсъзнание. )
„
Ами месото? „ „Оо да - сила,енергия, незаменими аминокиселини..без него не може, ще умрем”
А ако им кажеш, че когато в края на 19 век, когато „научният” свят е измислял тезата ( точно казано -ИЗМИСЛЯЛ) че има едни „незаменими” аминокиселини , които трябва да дойдат в нас от месото и млякото .., повечето от хората по света не са употребявали никакво месо и никакво мляко и са били доста по-здрави от употребяващите, тогава те те поглеждат така, сякаш си излязъл от дъното на океана с умряла сирена под мишница ( това е от Чандлър
)
Това е добър пример между другото , защото специално за тези „незаменими” аминокиселини, не само ние , обикновените хора, но и 99.9% от научният медицински свят е на това мнение.(вкл. и Нобеловите лауреати, като напр. акад. Мечников) И защо все пак, нали е научен свят..? Защото казано веднъж, се препечатва от дисертация в дисертация и от монография в монография и в един момент става вече като поговорка..
Уж „учени” а явно избягват да мислят по нещо, по което някой достатъчно голям, вече е мислил и отсъдил..
Иначе щяха да се запитат – след като без „незаменимите” не може , и след като тях ги има само в животинската храна, как цели племена ,хранещи се изключително само с растителна храна, са все още живи? Значи има някакъв отговор, който явно още не е открит? Просто не му е дошло още времето.
Е, времето му дойде, - акад. Уголев го откри – „незаменимите „ не са толкова незаменими , защото се произвеждат в човека, стига за това да има необходимата суровина – свежа растителна храна. И не само те ,ами и много други витамини и минерали се произвеждат по същия начин! И ето , пъзелът се нареди .
Остава само и останалите хора да се запознаят с това и да се отърват поне от тази си предубеденост. Така полека лека ще се наредят и всички останали пъзели..
Разбира се , има и комични случаи за предубеденост.Имам един приятел, когото считам за по-умен от мен
. Той е инженер, абсолютен професионалист и перфекционист в областта на колите. Много го ценя. Веднъж обаче му похвалих някакви руски апарати за компютърна диагностика , и той веднага отсече: „Не може да са добри! Нация , която не може да прави хубави коли, няма как да направи и добри медицински апарати!” Опитах да поспоря – напразно
(Съвсем наскоро обаче каза, че някакъв руски апарат му махнал отдавнашна болка в кръста само за два сеанса
)
Не знам за вас, някои ( като Тихия) може и да могат , но аз не мога без авторитети. Важно ми е да знам какво са казали Уокър, Полинг, Залманов, Шаталова, Аюрведа..
Само че „авторитети” за мен лично е различно от „кумири”
Към вторите подхождаш със сляпа вяра, а тогава е най-опасно. Затово си ценя тези, които съм разпознал за себе си като авторитети , но винаги имам едно наум, че ако не АЗ , може пък ТЕ да са били предубедени все в нещо и така да ме направят и мен съучастник
(което се е случвало нерядко.. , включително и с Аюрведа, за която мисля, че е предубедена към млякото )
В това отношение точа мъдрост от сръчните шахматисти – нито една от фигурите не приковава вниманието им дотолкова, че да не хвърлят поглед и върху останалите , за да преценят предимствата , които те им дават.
Автор
Тема: Защо понякога е трудно да убеждаваме. ( И да ни убеждават) (Прочетена 10365 пъти)