Най-значителната книга в моят живот, която не следвам в ежедневието си, но за която винаги се сещам, когато направя грешка, следвайки нечии друг път, а не своя собствен. Хората като мен, които търсейки истината се поддават на мнието на други, вместо просто да го анализират и да разберат дали е според своите възгледи и своя начин на живот са много. Кайните неща винаги са крайни. Поради условията на живот в последните десетилетия хората се делят като вярват на различни направения: в религията, в начина на хранене, в политическите си възгледи, има ли по-"висше" измежду хората, животните, растенията, камъните, водата.. Всички сме една бръмка от веригата - всеки трябва да следва своя път, житейски знаци и опит. Като извод: човек не може да следва нечий друг опит непознавайки себе си. Аз съм безкрайно благодарна, че хората споделят своя опит, за да мога спрямо своята (ако нямаше интернет - безисходна ситуация) да намеря своя начин. В този свят на неистински млечни суровини, месо, чисти (не ГМО) плодове и зеленчуци няма универсална рецепта. Неследвайки своя път и дори шесто чуство, човек неминуемо ще стигне до края на книгата "Махалото на Фуко", че всиките му опити са били безсмислени.