Хората пазаруваме насляпо заради емоциите си и после си намираме разумно оправдание, предизвиквайки поредна верижна емоционална реакция, посочвайки основните потребности или нужди на тялото. Рекламите ни "ръководят" заради явните
стимули , които съдържат - говорим за една модификация на продукта, която придава нотка на здравословност и приближаване до човешката диета - йогурт с горски плодове, банани, кайсия; салам с орехи; масло с фибри; кашкавал и сирене с подправки и т.н. Колкото повече се комбинират различните продукти на хранително-вкусовата промишленост, ефекта става "Уау"
Подсъзнанието ти говори "Брей, че здравословно"
За статията какво да кажа? На мен ми харесва - точно, просто и ясно.
Рекламите целят биологичното ни препрограмиране и лъжливите стимули директно включват щепсела ни в контакта. Храната създава физически комфорт, наслада, носи радост в живота, "удължава живота", свързвани с хората и любимите същества (на масата).
Но създава и зависимост. Не мога да я нарека дрога, защото самата храна не е наркотик и самото хранене не е дрогиране. Наркомания е отношението ни към храната, което създава пристрастяване, подтиска духовното ни развитие и ни оставя в капана на комерсиалните патерици. Хората реагират така в коментарите си под статията, защото ги
обичат (казваме "Обичам пица", вкарваме
емоция) тези храни, които са ги превърнали в инертни и безволеви наркомани. Тази статия ги извежда от зоната им на комфортно мислене.
Няма идеални хора
И аз си имам скала на злоупотребите с мека и твърда дрога, ама при мен челните позиции водят дългите разточителни разговори по телефона (често празни приказки
), секса, морето и т.н.
Темата за социалното приемане/неприемане винаги много ме е озадачавала. Какво Ви трябва да ходите да биете тъпана какви сте и какво вкарвате на изхода? Не можело сте да се отървете после от огромното количество емоционални "шокове", разправяте колко сте "разочаровани" и как сте си навлекли "омразата на околната среда". И това се прави обикновено когато човек не е пресял "плюсовите" и "минусите" на съзнателния си избор, не е помислил достатъчно върху нюансите и клопките, не е събрал достатъчно знания или няма добра мотивация. Затова търси мнения "за или против", за да разбере косвено, че си струва. Така има по-малки шансове да изпитва неудовлетвореност. Има го и другия момент - удари ни "красотата" на режима с пълна сила и си развързваме езика в периода на "медения месец на еуфория." Това според мен е грешка. Имам подобни "стари рани" , не бях приемана положително и си спестих главоболията като запазих интимни отношения с навиците си. Разберете, че хората не ги интересува какво правим, колко много знаем или не знаем, какви възможни решения предлагаме за излизане от психологическия капан, как сме намерили перфектния баланс .. интересува ги колко сме положителни към тях и колко време ще прекараме с тях.