Аз пък не разбирам какъв ми е проблема, след като се опитвам на ситуацията хубавото да видя. То, лошата й част не ме подминава, не съм кретен, но какъв е смисъла да задълбаваме в лошото? Ще стана по-непроста ли?
Не исках да коментирам тази статия изобщо, заради "логото на простотията". Което заглавие е дадено от неграмотно пишещ човек. Хайде да оставим темата за грамотността ще кажат някои, както и в коментарите под статията. Добре, но не приемам да ми размахва пръстче някой, който е неграмотен. Това си е мое решение. Може би дебилно.
Има и верни неща, разбира се. Но тъй като авторът е попрочел и попреписал нещо оттук оттам, та и статията е доста разхвърляна, и за мен - малко неразбираема.
Та затова ще копна нещо от друг източник. Като за финал един вид
" - Как да намерим златната среда, за да не бъдем нито инфантилни болни позитивисти, нито мрачни депресари песимисти?
- Нужен е цялостен зрял подход към света и себе си.
Опората е във връзката между вътрешната и външната реалност. Човек трябва добре да си дава сметка за това, което преживява и чувства. А то не е само положително. Има неща, които ядосват, които плашат, които водят до фрустрация и невъзможност за действие. Заедно с това има неща, които вдъхват оптимизъм, надежда, радват. Когато човек е в контакт с вътрешната си реалност, когато знае повече за сенчестите си страни - наясно е например с това, че изпитва гняв или това, че болката му не може да бъде потушена от илюзорни представи, става и по-чувствителен и по-възприемчив за действителността около него. Това прави хората екзистенциално отговорни и им позволява да организират битието си по смислен начин. Смисълът, базиран на връзката с действителността, е това, което ни прави истински и способни да се движим напред."
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1703032
