В книгата на живота, всяко едно прието насила(без да се почувства или просто защото излиза от устата на авторитет) обяснение изгражда рамка, а всяка рамка е ограничение, защото рефлектира и променя собственото Аз. На фона на подобно обяснение, ще си изградим някаква представа, но тя ще бъде неточна, непълна и често дори подвеждаща, защото в нея ще липсва онази основополагаща искра, която обяснява всичко още преди самият творец да го е формулирал с мисъл, думи или движение. Тоест, ще липсва душата на представата.
А когато сами си изградим представа, вървеки по собствения си път, осланяйки се на собствените си чувства и умозаключения, обяснение дори не ни е нужно, защото чувствата не се нуждаят от обяснения, опровержения и доказателства. Може ли човек да напише красива музика или поема без прилив на муза, ако ще да е вземал уроци при най-големите виртуози в музиката и прозата? Е какво е музата, ако не и нещо индивидуално и невъзможно за клониране и обяснение чувство.
Дано ме разбирате, какво се опитвам да кажа. Тук, ще взаимствам думите на Тихия и ще кажа, че най-верният път наистина е моят собствен.
