Ммм-дааа. Наистина има трудности при общуването във форум. И за да намалим безполезното писане и увеличим полезното, е желателно както пишещите, така и четящите да проявяваме старание - всеки път. Да четем добросъвестно, преди да се обиждаме или да заклеймяваме - да попитаме за какво точно става дума, като пишем - да внимаваме също във всяка дума и пояснителан картинка... Да разглеждаме всичко написано от съфорумците като възможност за нов поглед, от нова посока, ново знание, ново приятелство... независимо колко сме съгласни или несъгласни.
Малко по-трудно е винаги, постоянно да мислим логично (или поне по схемата Причина-Следствие, Причина - Действие - Следствие).
Ако се опитаме да си припомним какво си помислихме и какви точно чувства изпитахме, когато за първи път в месоядно-тестено-въглехидратно-компотно-луканково-тютюнево-алкохолното... ни съзнание някой казал "можеш да се излекуваш, като не приемаш храна ХХХ дни?
Аз поне си спомням: помислих, че това е лъжа, подигравка, някаква измислица, то ме обижда, то ако е истина, значи аз досега съм бил глупак - да ям всички тези неща...
Тоест, аз не можех да мисля разумно. Разликата от цялата ми досегашна хранителна "култура" беше толкова огромна, че
се почувствах ...обиден. Защо изобщо някой ме занимава с тези глупости?...
Такова състояние е познато, случва се, когато новата за нас теза е прекалено различна от досегашните ни знания и навици, стереотипи, представи. Ако позволим на чувствата да замъглят причинно-следствения разум, имаме трудности и във форумното и в други видове общуване.
Много бих искал ние тук да сме надраснали това ниво. Ако просто приемем примерно "Аз знам, че нищо не знам" за истина, и някой ден се появят убедителни доказателства, че хората трябва да ядем примерно сурово месо, ще изследваме подробно въпроса и ...ще започнем да го ядем! Ако си мислим, че
въз основа на ей тоя опит, почерпен от ей тия авторитети и подкрепен от лични резултати, е краят на развитието по въпроса, сме загубени, нали?
И така, по въпроса за ползите и вредите от сухо въздържане от храна, докато нямаме съвсем убедителни, получени с изследователски методи, повтаряеми резултати, еднозначно показващи, че примерно калций не се губи в медицински/здравословно значими количества, би трябвало да подхождаме с изключително внимание. Още повече, че има железни доказателства за причините примерно за намаляване на ръста на възрастните хора, има и известни дори на нас, без специални усилия, няколко случая, говорещи точно за това.
Възможно е методиката да бъде развита и след въздържането да се съставят стройни програми за възстановяване на изгубения калций, за да можем да продължим да се ползваме от плодовете на такива мощни, несравними лечебни методи.