"Да, обаче материалното щастие е илюзия. Вещите светкавично се обезценяват със самото им притежание.
На пръв поглед изглежда, че е лесно да се откажеш от излишъци, но всъщност е твърде трудно. За да придобиеш това познание, се изисква известно усилие. В света на истинските, вечните ценности, се прониква само през страха и болката, за жалост.
Излишъците от ... вещи, пари, сгради, слуги... създават усещане за по-голяма степен на сигурност, т.е., с по-голяма вероятност лицето ще продължи СВОИТЕ гени...
"...В началото на познанието стои телесната тревога. Болестите се появяват, за да ни предупредят, че сме в дисбаланс, че не обичаме, че не сме благодарни."Да, тревога да не бъде изяден, унищожен... и няма да се осъществи най-дълбоко посаденото - продължаване на рода...
А т.нар. болести според мен са състояния, при които микроорганизми изяждат излишъци и боклуци, отрови (ненужно наричани токсини), чието по-нататъшно натрупване в телата/органите, би прекратило тяхната работа и съответно би довело до смъртта на техния носител.
Тоест, "болестта" е състояние на спасение, на път, на известяване, че тялото се бори както може, да намали лишеимството в телата ни. [Лишеимство= имане на излишни неща]. Е, после имунната система разпознава размножилите се микроорганизми и почва да ги унищожава с всички присъщи и средства. При достатъчно силни и продължителни замърсявания - в най-широк смисъл, може да се стигне до изродено делене-превръщане на клетките в ракови - и т.н.
Така, че да, в най-широкия и извисен смисъл щом сме "болни", сме в неравновесие, изяждали сме многократно повече количества и с грешен състав храна, което не би се случило, ако обичаме Вселената, не приемаме излишна и неправилна храна, били сме благодарни на МАЛКО храна...
Тъжният резултат от такова поведение е промяна на характера - в недобра посока, значително, дори драматично намаляване продължителността на земния живот, а с това и възможностите за научаване на определените уроци...
Поетично-вдъхновяващо- радостното е, че при същите тези условия - както сме в калта - сме способни да разсъждаваме по тези неща, дори да опитаме да се извисим!...
Ееех, мисля си, че го разбирам - горе-долу - но много трудно и непостоянно го прилагам...