Здравейте мили съфорумничета
Повечето от вас знаят, че съм нова и зелена в здравословнто хранене и съм ви благодарна за всички съвети и помощ, която ми оказвате. Що се отнася до спорта обаче съм си направо ветеран.Прави ми впечатление, че в повечето теми и разговори, фокусът е основно върху правилното хранене, а грижата за тялото сякаш изобщо не се споменава или е оставена на заден план. Мисля, че всъщност и двете са съществено важни за нашето общо здраве, но ако трябва да бъде напълно откровена, спорта винаги ми е бил голяма слабост. И за да не излезне така, че говоря празни приказки, ще споделя част от опита си и как спортът ми помогна да се справя с трудностите. Та да започвам:
През 2007 се готвех да замина на студенстка бригада в Америка. Месец преди пътуването откриха, че имам киста на десния айчник, 2-3см. в диаметър. Лекарят ми се притесни, че може да се спука докато съм на бригадата, затова ми изписа, това което всяко второ момиче пие при подобни проблеми –противозачатъчни. Бях едва на 18 а вече ме бяха почнали с хормоналното лечение. На кратко, за 4,5 месеца бригада в USA, благодарение на хубавата храна и стабилните хормони от 49кг при заминаването ми, бях станала 73 при връщането ми. Цялата бях отекла, стъпалата ми бяха подути и боляха, лицето ми беше обсипано с пъпки, които не изчезваха, а много често се превръщаха в рани. Имах един единствен чифт дънки, които ми ставаше, и с него изглеждах като поничка, натъпкана в клинче. Изобщо, положението беше трагично, защото освен тялото ми, психиката ми също беше разбита на пух и прах. Ииии тогава открих моето спасение – СПОРТА. По съвет на най-добрата ми приятелка, тръгнах на фитнес и за малко повече от година успях да си върна старата форма. Само, че в много по-добър вид, защото тялото ми не беше просто слабо, а стегнато и тунизирано. Психиката ми се заздрави, а всеки път щом се качвах на пътеката, минаваше в някаква бойна фаза и се чувствах способна да постигна всичко.
За жалост преди 4 години, се оказа, че тази същата киста от преди малко, всъщност е неправилно диагностициран тумор, който вече не е толкова малък – беше станал 12-13см диаметър. Наложи се операция, с пълна упойка, интубация и много силни антибиотици след това. Излишно е да казвам, че кожата ми пак се обрина с гадните пъпки-рани, но повече ме притесняваха срастванията, които се получават при тези операции. На 29-ти ден след операцията, неиздържала и нетърпелива се качих на кростренажора и след 10мин. тренировка чувствах как цялото ми тяло се раздира. На следващия ден обаче пак направих 10 мин. След седмица по 15 и така,за по-малко от два месеца след операцията си имах напълно енергизирано и възстановено тяло.
От тогава насам не съм спирала да тренирам. Основно правя кардио, защото силовите упражнения не са ми достатъчно динамични. Просто слагам слушалките, включвам музиката и изключвам света около мен. Надявам се, че не съм ви отегчила и се извинявам ако е много дълго, но ми се искаше да обърна малко повече внимание на спорта, като важна част от грижата за нашето тяло.
Автор
Тема: За Спорта (Прочетена 3873 пъти)