От лични наблюдения, потвърдени от 1-2 прочетени случая и от самата наука, следва, че:
1. Човек може да има дадени гени и те , тяхното положително или отрицателно влияние да не се прояви или да се прояви - слабо, леко, силно...
2. В голям брой случаи, примерно наднормено тегло, хората се оправдават пред себе си, че са дебели, защото баба им и майка им са били дебели, т.е. състояние, пренесено по генетичен път. И свенливо пропускат да си кажат, че се хранят почти еднакво - 3 поколения, движат се еднакво, мислят еднакво - или дори по-зле....
На острата ми забележка (само когато не успявам да се сдържа
), че в концлагерите не се вижда нито един дебел(а), не отговарят нищо.
Тук не обсъждаме цвят на коси, очи и пр., които се получават следствие на обмена на гени между двамата родители. В бъдещото дете се проявяват гени както от майката, така и от бащата, които пък носят такива от своите родители...
Но вярвам, че щастието, радостта, любовта, удовлетворението от живота, материалните успехи и пр. се случват главно, в много голяма степен, в зависимост от характера, формиран в най-ранна детска възраст - до 7- 8 година... Възможно е човек да започне да променя себе си и в по-късна възраст - в резултат на участие в курсове, самообразование и пр. - баааавно и мъчително, на приливи и отливи.
Никакви успехи няма да имаме, ако само си казваме "Ми, к'во да прая, така съм се родил(а), гени ..." и пр. и пр.