Ако приемате цялото нещо като гладуване, промяна към по-добро не очаквайте. Сухият или водният пост са ритуали, които се правят съзнателно и грамотно, при които напротив- няма гладуване, защото тогава започва ендогенното пиршество и смилане на болните клетки, които само по този начин е възможно да се отстранят от организма.
Обратното- ако се приеме със страх, без изчистени мисли и със смирение, може да доведе до неблагоприятни патологии. Изборът е в нас.
"Нека запомним:
Ендогенното хранене е пълноценно хранене!
В своето съвършенство нашият организъм не изхвърля “боклука” направо. Този “боклук” се “рециклира”, обработва се и от изходните му елементи се синтезира нова тъкан, нов живот! Нещо повече – когато функционира ендогенното хранене, нашият организъм се прочиства и оздравява, освобождавайки се от отпадъчния материал. Ако този вътрешен процес е възпрепятстван, ние се разболяваме. Ако не дадем на нашия организъм хранителен покой, ако не му дадем интервал на гладуване, той се разболява!"
http://poveche.com/%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B5/ А от една друга група, на която съм член и горещо каня и който иска да се присъедини, копирам едно мнение. :
"Една друга гледна точка за ПОСТА /за напреднали
/:
"... Затова трябва да експериментираш да останеш осъзнат в нещастието, и в щастието. Човек, който прави подобни експерименти, често по собствена воля се подлага на страдание, за да го преживее. В това е тайната на аскетизма - това е експеримент, в който човек доброволно изтърпява болка. Например, човек ПОСТИ. Оставайки гладен, той се опитва да установи какъв ефект оказва гладът върху съзнанието му. Повечето хора, които постят, нямат ни най-малка представа за това, което правят - знаят само, че са гладни и с нетърпение очакват утрешния обед. Основната цел на поста е да се преживее като опит. "Глад има, но той е далеч от мен. Тялото е гладно, аз не съм." Затова, предизвиквайки доброволно глад, човек се опитва да разбере вътре в себе си, има ли там глад. "Рама е гладен - аз не съм. Аз знам какво е глад, и това трябва да стане постоянно занятие, докато не стигна до точката, в която между мен и глада не възникне дистанция - където аз повече не ще бъда гладен - дори в глада аз повече не ще бъда гладен. Само тялото остава гладно, осъзнавам това. Аз просто оставам знаещ." Тогава значението на поста става много дълбоко; тогава той не означава просто да останеш гладен. Обикновено този, който спазва пост, повтаря 24 часа в денонощието, че е гладен, че през целия ден нищо не е ял. Умът му се унася във фантазии за храна, която ще изяде на следващия ден, той го планира. Такъв пост е безсмислен. Тогава това е просто лишаване от храна. В това е разликата между лишаване от храна и пост, упавас: пост означава да бъдеш по-близо и по-близо. По-близо до какво? По-близо до "аз"-а и по-далеч от тялото. Тогава става възможно и следното - човек се храни и в същото време остава в състояние на пост. Ако, докато яде, той вътрешно знае, че някъде в тялото му се извършва приемане на храна, а съзнанието му е съвършено отделно от това действие, това е упавас. Точно така става възможно следното - човек в действителност не пости, макар, че се отказва от храна, защото може да осъзнае своя глад, да чувства, че умира от глад. Упавас е психологическа осъзнатост на "аз"-а от физическото състояние на глад. ..." ОШО"
https://www.facebook.com/groups/473856682737681/