Аз мисля, че тя би трябвало да има явно изразени предпочитания към определени типове храни. От там нататък да се направи разбор кои са подходящи за нейното състояние, а тези които не са, да се елиминарат. И чак след това да се направи списък с допълнителните сезонни храни, които може да си набавя. И от тях да се премерят също ползите и рисковете. В крайна сметка, след тези действия не е сложно да се изготви меню. Не остава голям избор и е още по-облекчаващо да знаеш с какво разполагаш.
Най-важна е мотивацията, колко е дълбока.
Защото целите основани на суета и неясен каприз, много рядко се увенчават с успех. Нишката се прекъсва някъде по пътя и никой не се интересува "защо", а се пита "пак ли на мен ми се случва" .Но говоря от субективен опит, може и да не съм права.
Може би е добре да се мотивира да споделя с повече хора, така и ще открие още повече неща, които са добри, и то за нея лично. Да не се страхува от провал. Да се научи да остава стабилна, въпреки залитанията, емоционални или физически.
Тази рецепта е много хубава
https://www.youtube.com/watch?v=w-SjIMj9i6E И малко обща информация
http://veganholistic.com/kak-da-stana-vegan/ПП: Не, не мисля, че е просто каприз на една пълна и болна жена да бъде слаба. Мисля по-скоро, че е неоснователно тя да иска да е слаба, без да е поставено на първо място здравето и благоденствието. Не само нейното, но и на всички, които харесва и обича. Защото малко килограми не означава съвършено здраве непременно. И не може да бъде самоцел на различните типове хора, живеещи в различни среди, с различни навици и цели. Целта "да бъда слаба" сама по себе си пет пари не струва. Въпреки, че маркетинга на лекарства, добавки и порно се опитва да втълпи това. Буквално насилствено и отвсякъде. Да спрем това насилие над нас и да му се противопоставим, позволявайки си да бъдем каквито сме за момента(без "ако" и "ще".. ако и ще са лични бленувания, не светски) е първия и най-ярък белег на добро здраве.
Но истинския въпрос е как да си възвърна добрия метаболизъм.. Как да не приемам храната като емоционален отдушник и от какво се опитвам да избягам чрез нея.. И ако този въпрос предизвиква параноя, тогава да се концентрира над първия като за начало.
