Поздрави на всички във форума
Да се представя - Боряна, на 39 години и живея във Варна. От месец и половина съм изцяло вегетарианка и може би към 70-80 % суровоядка. Как стана това – в един момент ми писна да ме тормозят всяка година простуди и настинки и се поразрових в интернет. Попаднах на една статия за млякото и млечните продукти, която ме изуми и смрази. След това попаднах и на сайта на Мер, който доста ме заинтригува. Попрочетох доста и в него, и в други сайтове. След това гледах „Земляни”. Всъщност не целия, издържах 40 минути, повече нямах сърце да гледам. След ден-два, когато се поуспокоиха емоциите ми, си направих една ревизия с оглед на видяното и прочетеното и реших отведнъж да спра всички животински продукти. Това решение го взех с лекота и все едно си стана ей така, съвсем естествено. Преди винаги съм си казвала „а, пости, това не е за мен”, но тази година започнах и без никакви проблеми ще си ги приключа и ще продължа в същия дух. Това, че съм вегетарианка, е проблем по-скоро за хората около мен, но това е друга тема. Доколкото четох тук, всеки се е сблъсквал с дежурните „ама защо, как така без месо, поне риба яж” и така до безкрайност... Не намирам кой знае каква подкрепа, дори и интерес защо, аджеба, го правя това нещо, но не се засягам и оставям всеки да си яде това, което поиска.
Когато се замисля за доскорошните ми хранителни навици, ме хваща срам. За щастие не пуша от много отдавна, всякакви напитки от магазина не съм близвала, колбаси не ям, гледах да употребявам по-малко рафинирани продукти, особено захар, брашно и т. н., пиех кафе. По отношение на месото съжалявам, че досега не съм послушала вътрешния си глас. Знаете ли колко пъти, когато сме сядали на масата с месо, съм казвала (понякога на себе си, понякога на глас) – „как да го ям сега това, то е било живо”. Обичам животните от малка, затова казвам, че ме е срам, като си помисля за това. Едно е да видиш месото на витрината в магазина, опаковано и с етикетче, друго е да видиш какво се случва, докато стигне до магазина. Мога да кажа, че филмът за мен беше повратната точка. Не че не съм се замисляла за това и преди и наистина не мога да си обясня защо съм продължавала. Но сега по-важното е, че успешно се откъснах от старите си навици и се чувствам много добре. Може би преходът стана сравнително лесно, защото през лятото така или иначе почти не ядем месо по принцип. Наясно съм, че има още много да чета и да се образовам в тази насока, но поне началото е сложено. Интересното е, че сега месото и млечните продукти не ме блазнят, ама никак. Усещам подобрение както във физическо отношение, така и в емоционално и духовно до известна степен. Винаги съм обичала да пробвам различни неща и имам чувството, че е повдигната една завеса и сега цял един нов свят се е разкрил пред мен. С нетърпение чакам да дойдат пролетта и лятото, тогава има такова изобилие от любими плодове и зеленчуци, когато е топло и морето ни зове
Пожелавам на всички светли и весели коледни и новогодишни празници, които да посрещнем в любима компания и с по-чиста душа!