Ухаа, продуктивно оживление и добри аргументи. Браво!
Изглежда вчерашният ми коментар не е бил напразен.
Само да уточня - там не възхвалявам млякото, а казвам, че за мен хилядолетната мъдрост на Аюрведа има по-голяма стойност от няколко американски бестселъра (независимо дали обсъждаме мляко, копър или печурки).
Бате Бино, радвам се, че не абсолютизираш своята позиция за вредата от млякото, а посочваш условията, при които нейните аргументи са валидни (снощния пост: 22:19:42). В последния си пост от днес също даваш интересни разсъждения.
Виждам смислени коментари и от други форумци, които нямам удоволствието да познавам.
Само така! Това е начинът да вървим към съвместно изграждане на по-пълна и вярна картина на дискутирания проблем.
Хващам се, бате Бино, за онази важна линия в твоята аргументация, дето споменаваш изследванията на Масару Емото, за да опитам да я доразвия, споделяйки неща, които съм чувал от мъдри хора.
Предполагам, известно ти е, че далеч преди да има модерна наука, е имало кръгове, и на изток, и на запад, които са знаели, че не само течностите, но и всяко материално вещество (органично или неорганично) е носител на специфични духовни качества (без значение дали това вещество е част от организма на одушевено същество или не. В тази връзка, използвам прилагателното "духовен" не в морален смисъл като синоним на "добър", "нравствен" и т. н., а в технически смисъл като синоним на "нематериален". Това е по-широко понятие, което може да включва както положителни, така и отрицателни духовни качества).
Така например, растителните сокове на цветята, млякото на бозайниците, човешката кръв и т. н. са носители на специфични духовни качества с най-различен произход. Тук ще се огранича само до две съвсем общи, но в някакъв смисъл - противостоящи си категории духовни качества. Условно ще ги нарека "индуцирани (отвън)" и "вътрешно присъщи качества".
Ти говориш за онези духовни качества, които биват индуцирани в млякото (но също и в кръвта, и в месото) на домашните животни като резултат от техните изживявания, предизвикани от начина, по който биват третирани. Не е тайна, че грубото и жестоко отношение към животните влошава качеството на тяхното мляко, поради техните негативни изживявания. От друга страна, млякото е носител и на вътрешно присъщи качества, организирани в нещо като "духовна матрица", чиято функция е да запазва неговата изначална същност на благотворна хранителна субстанция (въпреки несвойствения характер на едни или други индуцирани влияния).
Така при консумация на млечен продукт от стресирано животно, съдържащите се в млякото "отпечатъци" (от негативните изживявания на животното) попадат в организма на човека и заедно с положителните качества на "духовната матрица" му влияят на всички нива. Как и доколко негативните "отпечатъци" ще компрометират благотворните влияния на духовната същност на млякото в голяма степен зависи от самия човек.
За да бъдем последователни, следва да признаем, че логиката на тези процеси в основни линии се запазва и при взаимодействието на човека с всяка друга природна субстанция.
Например, прочитайки книгата на М. Емото, много хора основателно стават загрижени за качеството на водата, която пият. Но мнозина не си дават сметка, че преди да пристъпят към лепенето на етикети с хубави думички върху бутилките с вода, следва да обърнат внимание на качеството на своя вътрешен живот. Защото със своите мисли и чувства, те несъзнателно влияят – първо върху качеството на течностите в своя собствен организъм, а после и върху духовната структура на водата (вкл. и органичните течности) в своето най-близко обкръжение.
В тази връзка, както негативните изживявания на животното влошават качествата на неговото мляко, така и негативните изживявания на човека променят биохимичния състав на неговата кръв като първо разстройват работата на ендокринната система, а оттук и на много други органи, създавайки верижни реакции с най-различни болестотворни ефекти.В този ред на мисли, нека си дадем сметка и за следното. Винаги, когато изживяваме стрес, гняв, раздразнение, страхове, безпокойства и т. н. от една страна, а от друга страна допускаме в дома си атмосфера на напрежение, конфликти и неразбирателство, всички тези болестотворни излъчвания оставят своя негативен отпечатък също и върху храната, с която се храним, влошавайки нейните хранителни качества, независимо че преди това тя може да е произведена по всички правила на биоземеделието.
Поради тези причини, колкото и да изглежда парадоксално, чаша фреш, изпита в състояние на негативен афект (гняв, яд, обида, раздразнение) може да донесе повече вреда, отколкото полза, в сравнение с чаша мляко, изпита с чувство на благодарност и благоговение.
Затова нашите прадеди са имали онзи мъдър обичай (чийто остатъци днес все още се срещат под една или друга форма сред някои народи) да благодарят на Всевишния за храната и да молят да бъде благословена. Някога хората са имали усет за "алхимията" на тези процеси и са знаели, че сядане пред храната в лошо разположение на духа е равносилно на превръщането й в отрова.
Спирам, че взе да ми се приспива, пък и изложението стана неразумно дълго, иначе бих привел и други аргументи, които показват колко безполезно е въпросът за млякото да се разглежда в чернобялата схема (100% вредно или 100% полезно).